Чочо Попйорданов: Свалих 24 килограма, изкараха ме болен от рак, а всъщност имах тежка пневмония!

София, България 08 Февр. 2011, 01:25 3261 прочита 0 коментара

Отскоро актьорът си е вързал на ръката червен конец против уроки.

Така той иска да се предпази след тежкото боледуване и последвалите спекулации, свързани със здравето му, най-жестоката от които беше, че се топи от рак. “Видиш ли човек с червен конец на дясната ръка, да знаеш, че доста е препатил. Ако е с метална гривна на лявата, тепърва го чакат безумия, завалията”, споделя от личен опит Чочо. Той разкрива, че покрай тежката пневмония и последвалите усложнения е отслабнал с цели 24 килограма. “После едни хора гепиха моя снимка от изпращането на Андрей (Баташов – бел. ред.) и се започна – рак, химиотерапия, лъчетерапия, смърт. С него се разминахме за една седмица в “Токуда”. Лежах там, докато разберат какво става с гърдите ми, и ме прехвърлиха в белодробния диспансер зад Военна болница. Когато отидох за контролен преглед, докторите ми казаха: "Тук е твой приятел". 25 дни преди Андрей да си отиде, те знаеха, че няма надежда”. Чочо продължава да страда за бившия си състудент от НАТФИЗ, с когото имат много общи щастливи спомени. “ Във втори курс ни изпратиха с Андрей като отличници на специализация в Академията на Вилнюс. Що литовки сме ощастливили... 22 дни и нощи...” Подобно на колегата си Христо Мутафчиев, който миналата седмица заяви пред “ШОУ”, че и след изписването си ще бъде същият “дивак” и пак ще живее на бързо обороти, и Чочо казва: “Не съм човекът, който ще лежи по болници и санаториуми, да пази Господ. Нито пък бих се правил на умирающия лебед! Мога и искам да работя. Не пъшкам и не охкам”. Култовият актьор ни смразява и с шокиращото признание, че мнозина искат да го видят мъртъв! “Хората хал хабер си нямат що за човек съм. Информацията, която се получава, е фалшива. Искат да умра - какво ли не ми изкараха. Та рак, та дроб... Хора по болници, старчески домове, в селата се хранят от такива като нас. И си казват: “Оу-у-у, и той е като мен, и той е в тинята, и той е в блатото. И той е пияница, и той е болен от рак, и той е с еди-какви си пороци. И той, слава Богу, е част от тинята, в която тъна и аз! Защо? Защото това е манталитетът! Такъв е! А манталитетът, казано на български - всяка жаба да си знае гьола! Обаче отдавна тука гьолът е общ!”, зашлевява ни Чочо. Ценко ПАНОВ, в. "ШОУ"