Яне Петков е по-известен като “човекът амфибия” заради своите екстремни постижения, свързани с плуване. През 2018 г. поставя световен рекорд за най-дълго разстояние, изплувано вързан в чувал. Така подобрява рекорда на индиеца Топал Ферди, който в Индийския океан е преплувал с белезници на ръцете и краката 3 км и 71 метра. 

Яне вярва, че човешките възможности са безгранични и че с достатъчно вяра човек може да преодолее всякакви предизвикателства. Неговите постижения вдъхновяват много хора и демонстрират силата на човешкия дух. А сега си е поставил ново предизвикателство, което ще осъществи съвсем скоро, а ние му пожелаваме успех. Ето какво още ни разказа той.

- Здравей, Яне. И друг път си разказвал за нашия вестник как при едно падане през 1986 г. целият си бил потрошен, дори си се давел в кръв. Но въпреки това си се излекувал без никакви лекарства, а само със силата на мисълта, нали не греша?

- Не само със силата на мисълта, но човек трябва да има и вяра. Силата на мисълта сама по себе си е нищо, ако човек има вяра, да вярва в това, че ще се възстанови, няма как да не стане. С вяра, надежда и любов всичко може да се получи. Те отговарят на физично ниво на стомаха, белите дробове и на ума.

- Дотогава си имал само теоретични познания, а след този инцидент имаше възможността да ги изпробваш на практика?

- Много книги съм прочел, на теория всичко знаех и като че ли Господ ми създаде условия, за да го изпробвам върху себе си на практика. Ефектът беше огромен, но силно вярвах, че ще се възстановя.

- Не си ли имал никакво съмнение?

- Ооо, не. Ако имам съмнения, няма да се получи, тогава законът за енергията на мисълта не може да се материализира. Трудностите са уроци, които трябва да преодоляваме с разум. 

Хората страдат, защото мислят, че са родени за радости

Всъщност чрез трудностите душата еволюира и идва духовното раждане.

- За теб тогава това беше духовното ти раждане?

- Аз дори си видях погребението тогава. Но после стана интересно, като разбрах, че от невидимия свят ми дават шанс да остана жив. Оттам нататък продължих много уверено. Изправяха ме с чужда помощ, не можех да си движа краката, не ги чувствах. Не знаех къде съм, но близо 2 месеца плувах, раздвижих леко краката и така. 

- Какво те накара да подобряваш рекорди?

- След като се възстанових, си казах, че тази енергия на мисълта трябва да се използва за положителни неща. Така в една компания коментирахме каква физическа подготовка е нужна, за да преплувам вързан дадено разстояние. Казаха ми, че не е възможно да се направи.

- Предизвикаха те да докажеш, че е възможно?

- Да, но аз знам, че е възможно със силата на мисълта. Чрез духа, чрез душата имаме необятни възможности.

- Смяташ ли, че е възможно възрастни хора, които са трудноподвижни, само със силата на мисълта и вярата да започнат да ходят?

- Има методи как да се подмлади човек, но това е дълга тема. На стария човек, който не използва силата на мисълта и вярата, няма как да му се получи. Много е важно и правилното дишане, правилното дъвчене, как приемаме енергия “прана”, много неща са.

- Трябва човек да е навътре в нещата. Разкажи какво е следващото предизвикателство за теб.

- На 26 август вечерта в залата на Червения кръст в Охрид ще изнеса беседа на тема “Здравословен начин на живот”, за водата, за душата, за духа... След това ще има въпроси. На следващия ден по обяд ще ми сложат тежести през рамото и под мишницата, след което ми слагат белезници и аз няма как да се освободя от тежестта. После ме закопчават в чувал и ме връзват през краката и ръцете, след което ме хвърлят в езерото. От тежестта ще потъна

Тогава трябва да се освободя от белезниците без ключ, от тежестта, ремъците,  да отворя чувала и да изплувам

- В рамките на какво време ще го направиш? Нямаш съмнение, че всичко ще се получи, нали?

- Максимум 3 минути. Толкова бърз съм станал, че мога да го направя за минута и половина. Нямам никакво съмнение, че ще се получи.

- През какви перипетии мина, за да стигнеш дотук?

- Аз исках да го направя в Свищов, но се провали. Тогава си казах, че ще го направя в Охрид. Навсякъде пишат Яне Петков, Сандански, България, но защо да прославям кмета на Сандански? Имам си главоболия с общината още от 2012-2013 г. Прави ми спънки постоянно.

- Как гледаш на всички тези проблеми?

- Ами казвам си “колко са жалки”, но не ги мразя. Отдавна съм се измъкнал от това плато на дребнавостите, на злобата, на яростта, на завистта. Властта е в тях и правят каквото си искат, но са жалки, малки хора, дребни душици.

И заради всички тези спънки от общината съм принуден да го направя от името на Северна Македония и ще вдигна македонското знаме

Така рекордът ще е за Северна Македония. За съжаление, ме принуждават, защото исках да го направя на морето и къде ли не, но не ми позволиха. Затова сега на чувала ще има герба на Охрид, вместо на Сандански, и македонското знаме. После всичко това ще остане в Македония. 

- Знам, че пишеш книга. Докъде стигна, как ще я разпространяваш?

- Да, пиша я в момента. След като я завърша, ще бъде преведена на македонски и половината от приходите ще бъдат за Червения кръст в Охрид, а другата половина за община Охрид. Не искам никакви пари от книгата. Вместо да я подаря на нашите спортисти, ще я подаря на македонските спортисти.

- Какво ще може да прочетем в книгата? Кога планираш да я издадеш?

- Тя ще е поучителна, събрана есенцията на всичко, което има в света като здравословен начин на живот. Ще има различни раздели, например какво представлява страхът, как можем да го премахнем, какво е любовта, откъде идва, че водата е най-голямото лекарство, но всичко в подробности. Надявам се, че през септември ще е готова. В нея няма да има никакви критики, само ще има някои примери.

- Споделяш, че правиш редовно медитации. Разкажи малко повече.

- Хубаво е човек да отделя поне един ден в седмицата за разговор със себе си, да открие вътре в себе си огъня. Винаги в беседите споделям един закон: щом нещо се отрича, то съществува

Човек не може да отрича нищото, то не подлежи на отрицание, след като не съществува. Човек може да отрича само това, което е, при това нашето отрицание не може да промени нещата, то е само немощта ни да проникнем в света на това, което отричаме. Когато човек не е запознат с тайните на природата, лесно отрича. Масово отричат хората, че има Бог, но той съществува. Той помага на всеки, стига да повярва и да си направи молитвата. А медитацията е по-съвършената молитва. Нещата ги виждам в картини, кое как ще стане.

- Имаш ли си твое място, където да си правиш медитация?

- Обикновено ходя в най-горния край на парка, до реката, сред природата. Но за да има ефект, когато човек я прави, той трябва да е концентриран. Ако го прави машинално, без вяра, без да е от сърце, не се получава нищо. Хубаво е освен да остава един ден със себе си и Бога, то и един ден да пости, защото месото е много токсично. Ако пък гладува един ден в седмицата, е от голяма полза - да бъде само на гореща вода, но без да завира. Преди да излиза парата, защото когато излиза пара, с нея излиза и енергията на водата. Но мисълта трябва да е концентрирана. Като се пие на глътки, измива всички утайки и токсини, но и кислородът отива в мозъка, а водородът в сърцето, където дава топлина. 

Но пълната формула на водата не е само два атома водород и един кислород, има и трети елемент, който само духовните хора по света знаят. Иначе водородът гори, кислородът поддържа горенето, по тази логика значи да запалим морето.

- Казват, че водата може да се зарежда, било то положително или отрицателно.

- Да, тя има памет. Когато имаме позитивна мисъл към водата и я пием, тя ни носи здраве. 

- Сега, предполагам, че спортуваш всеки ден, за да си във форма?

- Тренирам, да, но освен себе си, тренирам и две деца, братчета, напълно безплатно. Ще ги правя шампиони, напредват доста. 

- Попиват ли от твоите мъдрости?

- О, да. Те коренно се промениха. Бяха малко недисциплинирани, особено едното, не ме слушаха. Но вече имат дисциплина във всичко това и тепърва ще станат известни. Уча ги да дишат, защото без това няма как да успеят. Дишането е основа за успеха и здравето на човека. То променя човека.

- Предполагам, че и ти си им пример.

- Ами на 70 г. съм, а сега ще направя най-сложното нещо, което не е правено досега. Преди 100 години го е правел Худини, но във вана. Тези неща ме предизвикват. Доставя ми удоволствие, защото го правя с любов.

- Предполагам, че това те поддържа и жив, като имаш цел.

- Да, точно така. Няма ли цел човек, край с него. Винаги трябва да има цел. Като я постигне, веднага си поставя следващата. 

- Значи първо ще чакаме книгата, а после и следващото ти предизвикателство? 

- Нека да направя този рекорд, а след това ще видим какво ще бъде следващото предизвикателство, защото имам нещо наум, но е рано още да кажа.

- Пожелавам ти успех и всичко да мине гладко! 

- Ще се разбере, но знам, че всичко ще се получи. С Бога напред, всичко ще е наред.

Цветелина ТОТЕВА