Варна си има своя Ян Палах - Пламен Горанов. Раднево има Венци - един безработен мъж на границата на отчаянието, който изля върху себе си туба бензин и драсна клечката. Пламен се превърна в знаме на протеста. Венци, все още жив, лежи в интензивното отделение на пловдивската клиника по изгаряния. Край него са само близките му. Той няма кауза, нито знаме. Има просто себе си и двете си ръце. Които в днешна България се оказаха най-непотребното нещо, пише в. "Стандарт".
<em>Преди два дни от болницата разпространиха информация в медиите, че Венцислав Василев е изпаднал в клинична смърт след направени интервенции. Лекуващият лекар обаче е отрекъл това пред Стефка - жената на самозапалилия се. Семейството обаче все още няма как да го види, защото е преместен в интензивно отделение. Стефка продължава да вярва, че възстановяването на Венци е възможно. Но смята, че медиите получават информация за пострадалия преди близките му. Защото семейството е бедно - далеч по-важно е да бъде задоволен гладът за новини...<hr /> </em><br /> Защо 53-годишният Венци от Раднево реши да драсне клечката? Какво прави един здрав мъж на средна възраст толкова отчаян и безпомощен, че единственият му изход да остане публичното самозапалване? Според сина му това е протестът на баща му срещу социалното безсилие, в което са изпаднали той и семейството му.<br /> <br /> Василеви се бутат в общинско жилище и отглеждат многолюдната си фамилия само с детските надбавки за двете внучета, които са при тях. Всички Василеви са безработни. В общинския им дом има осем гърла, изгнил под, мухъл по стените, но няма хладилник, пералня, нито фурна. <br /> <br /> Венцислав има основно образование, а със съпругата си Стефка се запознава, когато тя е ученичка в техникум в Бургас. Женят се през 1987-а и заминават в Силистренско при родителите й. Малко по-късно цялото семейство се мести в Шумен и двамата млади започват работа в завод за авточасти. След идването на демокрацията предприятието фалира. Тъй като Василеви вече имат 5 деца, заминават за Раднево, за да може Венцислав да започне работа в рудника и да прехранва челядта. <br /> <br /> Междувременно голямата му дъщеря ражда две деца, но бащата на малчуганите умира. И Василеви стават с две гърла повече. Венцислав продължава да работи в рудника, докато един ден при трудова злополука си счупва крака. След две седмици болнични лекарите му казват, че не може да се върне на работа, защото кракът му не е напълно здрав. Дават му болничен за още седмица. Когато съпругата на Венцислав отнася болничния лист, собственикът на рудника й казва, че няма нужда от инвалиди и го съкращава. <br /> <br /> За трудовата злополука Венцислав не получава и стотинка. След самозапалването се оказва, че и здравните му осигуровки не са били плащани от работодателя. Заради безпаричието в семейството голямата му дъщеря заминава да работи в Германия и оставя децата на грижите на майка си и баща си. В този момент никой от останалите членове на семейството не изкарва пари. А сметките стават все по-големи. Стефка и Венцислав намират работа като санитари в психиатричната болница в Раднево, а за внучетата им се грижи синът им Тихомир, тогава ученик. Всеки ден той взима племенника си вместо раница и ходи с него на училище. Но и това свършва - в 8-и клас Тихомир напуска училище, защото трябва да почне да работи. <br /> <br /> <br /> Родителите му са съкратени, след като бюджетът на психиатричната клиника е намален. Те отново отиват на борсата. От бюрото по труда им намират времена работа по различни програми и така Венцислав се включва в разкопките от музея в Раднево. Парите оттам обаче се бавят и Стефка и Венцислав, изпаднали в безизходица,<br /> пътуват на стоп до съседните села, за да работят на тютюневи ниви. Така си осигуряват насъщния.<br /> <br /> Празниците се оказват още един тежък момент за семейството, останало без пари и с малки деца вкъщи. Днес Стефка казва, че по Коледа Венцислав вече изглежда напълно отчаян. Всеки ден обикаля града да се моли за работа. Но работа в Раднево толкова лесно не се намира. Чашата на отчаянието прелива в деня, когато Василеви получават писмо от съдебен изпълнител, че дължат пари на ВиК и на електроразпределителното дружество. Ако не платят - съд. <br /> <br /> Последното място, на което Венцислав отива, преди да се запали, е полицията в Раднево. Пак, за да проси работа. Но и оттам го отрязват. След това се прибира и казва на Стефка, че ще отиде в мазето за дърва, но така и не се връща. Обаджа се на Тихомир, за да му каже, че го обича и съжалява.<br /> <br /> Взема назаем 3 лв., купува бензин от бензиностанцията и си изключва телефона. Останалото става ясно от новините... Последна - само преди два дни, за трагедията научава голямата дъщеря на Венци, която е в Германия. <br /> <br /> Днес съпругата Стефка е по-богата с 4000 лева, отпуснати от общината, в чиято сграда се запали мъжът й. Но е по-нещастна от всякога. Защото знае, че дори да оздравее, главата на семейството им ще е половин човек - в момента той има 80% изгаряния и кожа само по краката, а огънят е достигнал чак до костите и белите му дробове. <br /> <br /> Казва, че Венци не е постъпил правилно, тя не би решила проблем по този начин. Но разбира какво го е тласнало след ръба на отчаянието... Може би го е направил, защото по този начин нехаещият свят ще обърне внимание на близките му и ще им подаде ръка. За най-дребното - да си намерят работа. /БЛИЦ<br /> <br />