ЧСИ с много важно предупреждение към длъжниците

На частните съдебни изпълнители (ЧСИ) се възлагат едва 10% от вземанията у нас, като в останалите случаи кредиторите ангажират алтернативни събирачи на дългове като колекторските фирми, за чиято дейност няма закон, няма и защитата, която регламентира Гражданският процесуален кодекс (ГПК).

Това обявиха от Камарата на ЧСИ и предупредиха: „Нека хората да внимават какво подписват, защото след многобройните промени в законодателството в полза на длъжниците, в производствата при ЧСИ правата им са защитени, но не така стоят нещата с останалите 90%“.
Председателят на камарата Георги Дичев заяви, че има отлив на кредиторите към съда изобщо и съответно към съдебното изпълнение. Той посочи, че банките са цедирали на колекторски компании вземания за милиарди левове. „Така с една сделка целият лош портфейл се изчиства, освобождават се провизии към БНБ, изчистват се лоши кредити“, обясни Дичев какъв е мотивът на финансовите институции да действат по този начин. Статистиката показва, че миналата година делата на банките при ЧСИ са намалели от 29 000 (2017 г.) на 22 000 и вече представляват едва 10% от общия брой на всички дела при съдебните изпълнители, предаде Lex.bg.

От Камарата на ЧСИ откроиха и други тенденции от последната година – масовите задължения, които събират, вече не са за хиляди, а за стотици левове, като тези на банките стават все по-малко, а се увеличават делата на държавата и общините. Това се случва на фона на намаляването на таксите им, които не са актуализирани спрямо инфлацията и цената на живота от 2006 г., а всички изменения са в посока на ограничаване на размерите им.

Частните съдебни изпълнители отчитат, че след промените в ГПК от 2017 г. вече е налице много добра защита на длъжниците. Хората знаят правата си и масово и ефективно ги упражняват – оспорват оценки, позовават се на несеквестируемост на доходи и имущество, възразяват срещу прекомерност на обезпечителните мерки и на разноските по изпълнението и обжалват пред съда действията, които смятат, че са неправилни.

„От друга страна очевидно кредиторите, вместо по съдебен път, търсят алтернативни методи за събиране, поради което промените от 2017 г. трябва да се надградят като се даде още по-бърза и по-евтина защита на правата и на двете страни в изпълнителния процес чрез неговата електронизация“, заяви председателят на КЧСИ. По думите му това може да стане с реалния старт на системата за електронни запори, с която таксите за длъжниците ще намалеят до 30 пъти. Сега в търсене на сметките на длъжника по правило се изпращат запорни съобщения до всички банки в страната и така таксата може да набъбне до над 500 лв., а с е-запорите ще е 18 лв.

Другите възможности, които съществуват в ГПК – чл. 501а, но само на хартия, са електронните търгове на имущество и провеждането на доброволни продажби на имущество. „Те са изключително полезни за хората, защото ще им спестят значителни съдебни разходи и лихви“, подчерта Дичев.

Доброволната продажба по чл. 501а ГПК трябва да се извършва чрез платформата за електронни търгове на Министерството на правосъдието, за чието изграждане има обявена обществена поръчка, но е обжалвана. Дичев обясни какво всъщност ще представлява тя и защо законодателят я предвиди в ГПК. „Ипотекиран имот много трудно може да бъде продаден на свободния пазар – всеки купувач или се отдръпва от сделката, или иска намаляване на цената. Сега ще може длъжникът, със съгласието на кредитора, да го изнесе на е-търг. Така се спират лихвите, спестяват се разноски – адвокатски, юрисконсултски възнаграждения. Това е изключително полезна промяна за хората и се надяваме да заработи“, обясни Георги Дичев.