Чудо! Лекарите не даваха никакви надежди за малкия Александър, но той се спаси с уроци по...
Уроци по цигулкаспасиха малкия Алексаднър от пълна парализа! Малчуганът, за когото лекарите не давали никаква надежда да живее, днес отново върви, рисува, сгъва оригами и дори… изнася концерти. Прочутата цигуларка Дочка Михова се оказала неговият лечител и вече две години малкият Сашко и майка му Даниела Манолова пътуват до Велико Търново, за да може той да свири, и така бавно, но сигурно да се възстановява, пише "Борба".
Даниела и до днес не знае какво точно се е случило. Казали й, че синът й е паднал в басейна, нагълтал се с вода и започнал да се дави. А малчуганът е на „ти“ с водата от бебе почти, защото баща му е водолаз.
Баба му била с него в този злополучен ден и опитала да го свести. Дали при падането, или след това, но Сашко наранил първи и втори шиен прешлен и от травмата се образувал хематом, който притиснал всички центрове в стволовете на мозъка. След толкова скенери и болници никой не успя да ми каже дали инцидентът е причина за травмата, или нещо преди това е станало в мозъка му, за да падне във водата, разказва Даниела.
В търновската болница направили първия преглед на детето и взели биопсия от гръбначния му стълб. След това веднага го пренасочили към Плевен, където Сашко лежал няколко дни с опасно висока температура. „Беше като параграф 22. Казваха, че нищо му няма, но признаваха, че не знаят какво се случва в тялото му. После казваха, че не знаят каква диагноза да поставят. Ние сами намерихме ортопед, за да му осигури детска шийна яка за обездвижване, и платихме на линейка, за да ни откара до „Пирогов“ в София, където той остана в реанимацията четири дни“, връща се назад Даниела Манолова.
В „Пирогов“ направили скенер на Александър и казали, че детето има тумор в ствола на мозъка и е толкова дълбоко, че не може да бъде опериран. Прогнозата била най-страшната за една майка. „Въпреки това ми казаха, че ако желая, мога да го заведа в Германия за операция и рехабилитация. Сложиха му само стома в стомаха, за да се храни, и признаха, че нищо повече не могат да направят. Затова си го прибрах у дома“, разказва Даниела. Тя вече не помни колко болници е обиколила, за да спаси детето си, но помни срещата си с млад лекар, който след поредния скенер й казал, че проблемът може да бъде установен след три месеца. След три месеца тя завела Сашко във Варна за ядрено-магнитен резонанс. Тогава лекарите казали категорично, че тумор няма, и започнали да говорят за лезия. Казали, че хематомът, който в началото бил два сантиметра в диаметър, се смалява и Сашко има реални шансове за пълно възстановяване.
Месец след първия престой в Пирогов тя се върнала в болницата, за да махнат тръбата в стомаха, която храни детето. Лекарите ги задържали за изследвания три дни, защото не можели да повярват, че детето е оцеляло.
„Тогава той не говореше, не се движеше. Водеха го в будна кома, но аз и до днес си мисля, че той беше в това състояние заради многото силни лекарства, които му даваха. По някаква необяснима причина вярвах, че това не може да е краят. На третия месец той започна да говори. Когато закрепна, започнах да го питам какво се случи в басейна, но той не помни. Явно е губил съзнание, защото първото, което помни, е престоят в „Пирогов“. Обаче ми разказва друго… Поставянето на стомата в стомаха беше с пълна упойка. Ето това помни той – колко лекари е имало в операционната, докато са му правили интервенцията, обяснява ми какво са му правили, говори за смъртта и какво е да умреш“, разказва още майка му. Даниела все още не се е отказала да търси отговори за състоянието на детето си и за причината, която го е довела до инцидента, преди който Сашко бил активно дете, без никакви индикации, че нещо не е наред.
За да намери алтернатива на родния образователен модел, който не помага особено на деца като Сашко, тя решила да се запознае с Валдорфската педагогика и отишла на курс. Водещата била холандка, която, като изслушала историята на момчето, казала на Даниела, че трябва да намери учител на Сашко, който да бъде едновременно с това и лечител. „Нали се сещаш, че първата ми реакция беше: „Е, как така?“ Но после просто се отпуснах и реших, че ще намеря този учител лечител, когато и двамата сме готови. Така стигнахме до лятото на 2015 г., когато някаква нереална вътрешна сила ме накара да го заведа на Рила, когато се събира там Бялото братство. Тръгнахме само двамата с него, без подготовка, без оборудване, без да познавам никого. Носих го по пътя, защото не можеше дори седнал да пази равновесие. И там ни посрещнаха хора, готови да помогнат, дадоха ни каквото нямахме. Там срещнах Дочка Михова и животът ни за втори път се преобърна“, усмихва се Даниела. И признава, че преди да се запознаят с маестро Михова, Сашко започнал да учи цигулка при друг учител, но така и не успял да свикне с него и да го хареса.
„Имах своите колебания и страхове, разбира се. Но нещо ме накара да приема това дете. Когато за първи път дойде при мен на урок, не можеше да стои прав. Майка му стоеше до него и му държеше цигулката, защото той не можеше. Не мога да ти опиша търпението, което се изисква и от моя страна, и от негова, за да работим. Но той не се предава. Че на всичко отгоре, като взе да напредва, започна да се сърди, че не напредва по-бързо“, казва Дочка Михова. За да не се отказва момчето, майка му също си купила цигулка и тръгнала на уроци с него. В началото двамата се развивали почти едновременно, но сега Сашко е толкова задобрял в цигулката, че сам преподава уроци на майка си.
Дочка Михова работи по този начин със своите ученици, като им предлага първо да послушат как тя самата свири, след това медитират и накрая рисуват с пръсти това, което са преживели по време на процеса. „След медитацията той проходи. Извървя бавно тези два-три метра в стаята в едната посока, после се върна и не искаше да седне обратно в стола. Ние с майка му го гледахме и не можехме да повярваме, нито пък можехме нещо да кажем. Плакахме толкова много и тримата, че може би и сълзите да бяха тази нужна ни енергия“, споделя Дочка Михова.
„Продължавам да вярвам въпреки скептицизма на хората около нас. Знам, че с него имаме още много път да извървим, но детето ми е чудо и може да се справи с всичко. Затова не ми харесва, когато го съжаляват, а и той се ядосва на това“, казва Даниела.