Чудото на оцелелите икони от Батак
Чудо, каквото само истински вярващите могат да оценят, представя историческият музей в Батак, а повод е излязлата тези дни книга “Колекция християнско изкуство” на проф. Иванка Гергова. Става въпрос за няколко икони, чието датиране е само по косвени доказателства към момента, но най-сериозното предположение е, че са от XVI-XVII век.
А чудото е, че те са оцелели в опожарената църква “Св. Неделя” по време на потушаването на Априлското въстание в Батак през 1876 г. Макар и изгоряла, каменната постройка остава единствената неразрушена в историческия град.
Част от светите образи са доста повредени, други са почти напълно запазени. Но всички те заслужават българите, и не само вярващите в Бог, да им се поклонят. Иконите са дарени от местни родове на музея и са оцелели в пожара, което е видно от състоянието им. Но така и не е ясно как точно са се запазили.
Интерес представлява и самото изографисване на иконите, като някои елементи са нетипични, други подсказват за по-стари иконографски практики, както и произход от района на Грамос в днешна Северна Гърция, най-вероятно поръчани и дарени от търговци и надписани на гръцки. Някъде личат и надписи на църковнославянски, които впоследствие са били заличени от такива на гръцки.
Някои от иконите поставят въпроса и за съществуването на по-ранна църква в Батак, който е основан през 1596 г. под името Новасел. Там са регистрирани двама свещеници. А историческата църква “Св. Неделя” е построена през 1813 г. след кърджалийските нападения над града от 1793 г.
Две от иконите са доста по-стари от самата църква “Св. Неделя” и поставят въпроса за църковното минало на града. Първата е на свети Георги, окръжен от ликовете на 12-те апостоли. Необичайното при нея е липсата на някои елементи, съществени за историята.
Според преданието ламя се заселила в езеро край град Агав, взимала човешки жертви и местните хора не можели да се преборят с нея. Когато дошъл ред на царската дъщеря да бъде принесена в жертва, се появил на кон именно св. Георги, който покорил чудовището с Божията помощ. Накарал царкинята да го върже с въже и отведе в града. Обикновено на иконата се изобразява крепостната стена, откъдето гледат царят и царицата, а дъщеря им държи въжето, вързано на шията на ламята.
Но тези фигури в иконата от Батак липсват, като вместо това целият фон е зелен. Окръжаващите изображението светци в оригинал са били отбелязани с инициали със славянски букви, но по-късно върху тях са били изписани същите, но на гръцки. Според начина на изпълнение тази икона предпазливо може да бъде датирана към XVI-XVII век, с произход от днешното с. Габровица между Белово и Костенец, тъй като има аналог.
Втората от двете най-стари икони в баташката сбирка е на архангел Михаил и св. Николай Мирликийски. В долния й ляв ъгъл е записано, че тя е дарена от Киро Ортаки, жена му и децата му през 1612 г. Малко е странно това, че двата образа са заедно, но евентуалната функция на иконата дава обяснение.
А то е, че тя е принадлежала на царския ред в иконостас, поставена в северния му ъгъл. Арх. Михаил се почита и като водач на душите на мъртвите, а Николай Мирликийски като застъпник за тях пред Бог. Така въпросната икона може да се е използвала при опело, а двамата са събрани, тъй като тя е била предназначена за по-малка църква или за такава към гробищен парк, каквито е имало два някога край Батак.
Богородица с Младенеца, св. Модест и други образи са интересни и за историографите, тъй като очертават своеобразна карта за дейността и връзките на батачани с градове от Южна Тракия, Македония, Епир и чак до Русия на север.
Подготви Михаил Ахчиев