Чумата от Средновековието ни кара да се замислим за лихвите

Всички катаклизми оставят своите следи. Някои избледняват, други се задържат. След Черната смърт, чумата, за която се смята, че е убила 60 на сто от населението на Европа през втората половина на XIV век, осъзнаването, че животът е кратък, е играело голяма роля при формирането на лихвените проценти в Късното средновековие, простирайки се чак до Просвещението, пише Анди Мукърджи за Bloomberg.

Можем ли да станем свидетели на много дългосрочни ефекти от настоящата зараза?

Коронавирусният патоген не е толкова смъртоносен, колкото бубонната чума, а нашият инструментариум за справяне с пандемиите е далеч по-добър, отколкото, когато морът достига пристанището на Месина на североизточния бряг на Сицилия в края на 1347 г. Сътресенията, причинени от коронавируса, оказаха катастрофално въздействие върху цените на суровините и активите, но всичко може да не приключи с бързо възстановяване. Тази пандемия също може да остави траен отпечатък.

Икономическите историци спорят относно конкретните последици от Черната смърт, но са съгласни, че внезапното обезлюдяване е имало дезинфлационно влияние. Производителността на работниците се е увеличила, защото предишните поколения са извличали малко допълнителна продукция от ограничената земя. Сега това го няма. Малтусовият капан, при който растежът е лимитиран от ограниченото предлагане на храна, не щракна.

Средната годишна инфлация в света между 1360 и 1460 г. се е забавила до едва 0,65% в сравнение с 1,58% между 1311 и 1359 г., според проучването на историка Пол Шмелцинг, анализиращо осем века лихвени проценти, публикувано от Английската централна банка през януари. Номиналните заплати се повишили в съответствие с производителността, примамвайки оцелелите да обработват земята. Понижената инфлация подкрепила реалните заплати.

Промяната в поведението била по-рязка. “Черната смърт създала не само средствата за по-широки части от населението да потребяват прекомерно, но и травмиращото преживяване, предизвикало импулс да се черпи с пълни шепи от живота”, отбелязва Шмелцинг.

Продукти, които преди това не са били за масово потребление - като ленено бельо и огледални стъкла на прозорците - станали по-широко достъпни, тъй като евтин капитал се насочил към засищане на нарастващото желание за консумация, според “Свобода и растеж”, прегледът на историка Стивън Епстайн на държавите и пазарите в Европа между 1300 и 1750 г. Законите, контролиращи частните разходи, които наред с друго имали за цел да ограничат височината на обувките на венецианските жени, били начинът, по който държавата е обуздавала парадиращото потребление. В крайна сметка безумното харчене прекъснало, като спестяванията се насочили към пазарите на облигации. Родил се републиканският дух.

Чумата в Англия 350 г. преди COVID-19 

През 1665 г. Англия е опу­стошена от невиждана чума, която отнема над 100 000 живота само в Лондон. Така към онзи момент 1/4 от населението престава да съществува.

Документалният филм в три части “Епидемия: Голямата чума” дебютира през март по Viasat History и проследява сходствата с пандемията в наши дни. Д-р Ксанд ван Тулекен, археологът Ракша Дейв и журналистът Джон Сърджънт откриват изключително много сходства между двете ситуации.

Чумата избухва в най-бедния квартал на Лондон - St. Giles. Пренася се от бактерии и тогава никой не знае какво точно заразява хората.

През 19-и век се стига до извода, че първопричината са били плъхове - и по-скоро бълхите, пренасяни от тях. Но дали те наистина са главните виновници? Друго мнение е, че чумата е върлувала с въшките. И бълхите, и въшките живеели в топлите дрехи и легла на хората и пренасяли болестта мигновено.

Една от първите предприети стъпки от крал Чарлз II била да затвори театрите. С влошаването на пандемията започнали да издават официални документи за хората, които проявяват симптоми, с което ги възпрепятствали от това да отсядат в страноприемници. Бил отказван достъп в градове и села из страната.

По пазарите монетите се съхранявали в оцет, а търговците избягвали директен контакт, карали купувачите сами да взимат покупките си.

Къщите на заразените били затваряни за 40 дни, след което се прекадявали с дим, а стените се боядисвали с бяла боя, която също е зловредна за патогените.

Чумата събаря градове, преди да бъде овладяна

И преди, и след чумата човечеството е било спохождано от смъртоносни епидемии, четем по-нататък в “Зюддойче Цайтунг". Изданието дава за пример т.нар. испански грип от края на Първата световна война, смятан за по-голяма катастрофа дори и от чумата: смята се, че най-малко 500 милиона души са се заразили, или една четвърт от тогавашното население на Земята, а жертвите са повече от 50 милиона - много повече, отколкото през самата война.

В същото време икономическите щети от испанския грип са по-скоро незначителни: според един анализ на канадското Министерство на финансите пандемията е намалила икономическия ръст с едва 0,1 процента.