Попълнете търсена ключова дума или фраза

Д-р Димитър Наполеонов разкрива пред "ШОУ": Ванга имаше влог от над 12 милиона лева

https://blitz.bg/obshtestvo/d-r-dimitr-napoleonov-razkriva-pred-quotshouquot-vanga-imashe-vlog-ot-nad-12-miliona-leva_news405669.html Blitz.bg

Банков чиновник я ограби с 50 хил. лева, разказва първият управител на фондация „Ванга”

София, България 17 Апр. 2016, 17:35 8646 прочита 0 коментара
Много противоречиви неща се изписаха за Ванга. Руски вестник я изкара мошеничка и лъжкиня, гледахме и многосериен руски филм за пророчицата, по който имаше най-противоречиви комантари. В медийното пространство у нас пък непрекъснато се въртят пророчески предсказания на Ванга със съмнителна достоверност. Разказват се и бивалици, и небивалици от живота на петричката врачка. „ШОУ” обаче единствен се добра до човека, който е близък с Ванга още от 1943 г. и до смъртта й остава редом до нея. Той е първият регистриран управител на фондация „Ванга” и по нейна молба се заема с изграждането на храма в Рупите. Този човек се казва д-р Димитър Наполеонов от Петрич и днес е на 90 години. Това е единственото интервю, което е дал за медия. Репортер от вестника разговаря с д-р Наполеонов в дома му в Петрич.
<strong>- Д-р Наполеонов, приемаме условието да публикуваме това, което ще ни кажете, без да променяме думите ви...</strong><br /> - В интерес на истината, преди доста години веднъж говорих пред журналисти за Ванга, но това, което казах, беше така изопачено, че оттогава се зарекох да не давам повече информация. Това е първото ми интервю, което касае живота на пророчицата, и се надявам да не злоупотребите. Хората трябва да научат истината за Ванга такава, каквато е! Това може да не се хареса на някого, но аз ще бъда съвсем откровен. И точен, защото спомените ми, свързани с пророчицата, са все така ярки у мен. С Ванга се запознахме през 1943 г. Ходил съм при нея, виждал съм с очите си, чувал съм с ушите си как казва неща на хората, които те самите отдавна са забравили. Истината е, че съм й бил<br /> <br /> началник няколко години като заместник-председател на градския съвет в Петрич, <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong><br /> а тя се водеше на заплата при нас. </strong></span><br /> <br /> Това е времето, през което станахме особено близки. И само с мен тя можеше да сподели онова, което я мъчи. А често имаше притеснения. <br /> <br /> Беше й писнало от родата. Извика ме веднъж и ми каза: &bdquo;Мите, отърви ме от тая кучка, бе!...&rdquo; - Не бях виждал Ванга толкова ядосана и разстроена. Питам я: &bdquo;Каква кучка, Ванге, за кого говориш?&rdquo;, а тя ми отговаря: &bdquo;За сестра ми Люба, за кого другиго да говоря. Махни я оттука, че не мога да я трая!...&rdquo; Бях изумен от това, което ми разказа тогава Ванга. Роднините й се въртели около нея, за да я грабят, а сестра й като хищник чакала хората да оставят парите на масата, за да ги вземе. &bdquo;Мите, Мите - ми каза тогава Ванга, - тия моите жива искат да ме изядат&hellip;&rdquo; В интерес на истината Ванга беше много търпелива. Тя знаеше, тя виждаше как я крадат близките й, но мълчеше. А в оня момент явно й беше дошло до гуша, за да изригне по този начин пред мен. <br /> <br /> <strong>- И вие какво направихте?</strong><br /> - Нищо, казах й да си пусне една жалба до съвета в Петрич, за да мога да предприема нещо реално. Тя обаче ми каза, че съвестта й не може да позволи такова нещо, защото Любка все пак й е сестра и <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong><br /> не иска да я резили пред хората. </strong></span><br /> <br /> С това разговорът ни по този въпрос приключи. И друг път ме е питала по какъв начин може да се избави от семейството на сестра си, но аз не можех да й дам какъвто и да е съвет. Така те продължиха да я грабят, а Ванга продължи да мълчи и да се трови. Години наред роднините й я дърпаха от една страна, а мъжът й докато беше жив, от друга. По това време той вече се беше пропил и вземаше пари от хората, които чакаха за Ванга, с обещанието да ги вкара при нея, без да се редят на опашката. Спомням си един такъв случай. Тогава Ванга още не се ползваше със защитата на Людмила Живкова и Държавна сигурност я проверяваше от време навреме. Та при една такава проверка милиционерите арестуваха мъжа й. Още като видял униформените, той извадил портфейла от джоба си и го хвърлил в един казан с вряла вода, за да не видят колко пари има в него. Ванга страдаше от това, че нищо не може да промени, а интригите около нея бяха много.<br /> <br /> <strong>- За какви интриги говорите? </strong><br /> - Тези, които й причиняваше родата - два лагера, които непрекъснато воюваха помежду си за това кой да влезе повече под кожата на пророчицата. На единия фронт беше сестра й Любка и семейството й, а от друга &ndash; прокурорът Димитър Вълчев. <br /> <br /> <strong>- Говорите за осиновения от Ванга Димитър Вълчев?</strong><br /> - Да, за него. Но той никога не е бил осиновяван от Ванга. Той сам си пусна този слух и хората му повярваха. Истината е, че Ванга го взе на квартира като ученик и му помогна да завърши право. По онова време неговите родители си бяха живи и здрави &ndash; Мара и Вълчо Вълчеви от село Капатово, Петричко. <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong><br /> В общината няма документ за осиновяване. </strong></span><br /> <br /> Ако имаше такъв, Вълчев отдавна щеше да го е извадил на показ. Но това не му пречеше да организира оргии в едно от помещенията на храма. Ще ви кажа и нещо конкретно: Храмът се строи, хората правят дарения кой колкото има, понякога дават и последните си 2-3 левчета, а Димитър Вълчев пирува. Като управител на фондация &bdquo;Ванга&rdquo; трябваше да одобрявам и подписвам заявките за строителни материали и някои дейности, необходими за изграждането на храма, а Димитър Вълчев ми носи да подпиша заявка за: 10 кашона мелнишко вино, 10 бутилки пещерска ракия и 15 килограма ядки. Заявка за поредната оргия за сметка на фондацията. Не подписах заявката, разбира се, изгоних Димитър, но това никак не му попречи да си напазарува заявените количества благинки. Имам спомен и за още един случай &ndash; трябваше да купим 12 тона желязо за големия кръст, който Ванга беше решила да постави така, че да се вижда отдалече. Подписах бележката и един от членовете на фондацията отиде да докара желязото. Но като го натоварил, &bdquo;сбъркал пътя&rdquo; и го закарал у дома си. После разкриха кражбата <br /> и го накараха да върне желязото.<br /> <br /> <strong>- Затова ли се отказахте от шефското място на фондация &bdquo;Ванга&rdquo;?</strong><br /> - Това е дълга тема за разговор, но аз ще се опитам да обясня накратко: Когато Ванга ме извика един ден и ми каза, че има намерение да строи храм, аз още не знаех, че тя иска аз да се захвана с тази работа. Но тя ми постави директно въпроса с думите: &bdquo;Мите, знаеш как ме крадат и близки, и не чак толкова близки, само на тебе имам доверие и искам ти да се захванеш с тази работа. Аз бях болен по онова време и категорично отказах. Ванга обаче не се отказа от намерението си да довери на мен великото дело и след едночасов разговор ме убеди да поема нейната фондация, на която тя стана пожизнен почетен председател. Добре, казах й аз тогава, съгласен съм с това, което искаш от мен, но и аз искам нещо от тебе &ndash; <br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>никъде, на никого и по никакъв повод да не се дават пари на ръка. </strong></span><br /> <br /> Ванга се съгласи с усмивка. Но при провеждането на този разговор аз не бях сам. Бяха и Светлин Русев и Димитър Вълчев. Стиснахме си ръцете и през 1994 г. положихме основите на храма в Рупите. А от мястото на управител аз не се отказах. Отказаха ме, защото станах твърде неудобен - не давах да се краде, не подписвах фалшиви заявки и фактури. Дори не ме извикаха на заседанието, когато са вземали решение за моето изгонване. Дори и на Ванга не са искали съгласието и тя после изпитваше някаква вина пред мен. <br /> <strong><br /> - Колко време бяхте управител на фондацията?</strong><br /> - До 1999 г. &ndash; пет години. Прези тоя период се случиха много неща, които непрекъснато разочароваха Ванга. Първо получихме много упреци, че строим храма на място, където отдолу бликат вода и тиня. Първи срещу това строителство се опълчи семейството на Любка, сестрата на Ванга. Не само се опълчиха, ами веднага започнаха да строят храм на друго място. Е, не се получи храм, а някаква барака. Според мен по тоя начин искаха да измъкнат някаква част от наследството.<br /> <strong><br /> - Но храмът е построен на същото това място &ndash; с бликащата вода и тинята. Те може и да са били прави?... </strong><br /> - Да, така е. Здравата почва под храма е на около метър и шестдесет, а оттам надолу наистина извира вода. Но ние изчистихме добре това място и го запълнихме с баластра. Така че основата на храма е стабилна и здрава. Да виждате днес някъде да има пропукано или навлажнено?!...<br /> <strong><br /> - Племенницата на Ванга, Красимира Стоянова, пише в една своя статия: &bdquo;За нас се пишат чудовищни измислици. За майка ми Любка, за мен и за сестра ми, че сме ограбили Ванга, че сме я разболели, че сме я изоставили и въобще обвинени сме във всички смъртни грехове, а ние никога не сме възползвали&hellip;&rdquo; Как ще коментирате това?</strong><br /> - Аз вече ви казах за разговора с Ванга по този повод. И нейните думи не подлежат на коментар. Но щом отворихме приказка за това, ще ви кажа следното: Дали и колко са се възползвали роднините на Ванга от нея не знам, но мога да кажа за това, което е налице. Ванга направи огромна къща на сестра си в Сандански. Малко хора знаят, но освен Димитър Вълчев <br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>Ванга отгледа и една дъщеря. </strong></span><br /> <br /> Тя се казва Венета и също като Вълчев не е осиновена от Ванга, но пророчицата я обичаше като собствено дете. И на нея Ванга купи апартамент, макар че Венета никога не е искала нищо от Ванга. Тя е тиха, скромна и Ванга държеше на нея. А за ограбването на пророчицата аз мога да кажа нещо друго. Докато ръководех фондацията, парите от даренията се слагаха в каса, а касата беше с код. Този код пазех аз, а ключът се пазеше от Катя Чапкънова, служителка във фондацията. От същата тази каса <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong><br /> един ден изчезнаха 50 000 лева, </strong></span><br /> <br /> без да са използвани кодът и ключът. Започнахме разследване и стигнахме до директора на Бизнесбанка-Петрич, който беше член на фондацията. Не знам как беше отворил касата, но беше взел парите. Призна си, като ни каза, че ги е сложил на сметка в банката, за да носят лихви на фондацията. Не видяхме повече нито лихвите, нито майката на тези пари. Освен това Ванга имаше две валутни книжки и една в левове. В последната имаше на влог над 12 милиона лева. Колко е имала във валутните, не знам, но и трите й книжки изчезнаха. Не знам кой ги открадна и кой взе парите, но тези книжки така и не се намериха&hellip; <br /> <br /> <strong>- А какво ще кажете за прословутото завещание на Ванга, за което роднините й твърдят, че е фалшиво? По-точно племенницата на Ванга твърди, че публичното завещание на леля й е от 1984 г., в което тя завещава къщата си на държавата, а после се оказало, че годината на завещанието е променена на 1992 г. а по силата на завещанието Ванга дарява всичко на фондацията?... </strong><br /> - Преди да напише завещанието си, Ванга ме извика, за да се посъветва с мен. Тя ми вярваше - знаеше, че никога няма да я подведа. Свидетел съм как тя си направи завещанието и то е перфектно от правна гледна точка. Иначе досега да са го атакували в съда. Когато го завери нотариално, ме прегърна и ми каза: &bdquo;Мите, на тия каквото и да им оставиш, няма да са признателни!&rdquo; И се оказа права&hellip; До известно време следях публикациите на Красимира, която атакуваше всички и всичко, но вече съм престанал да се интересувам. <br /> <strong><br /> - Кое най-много ви е впечатлило от общуването ви с Ванга?</strong><br /> - Помня ярко срещата на Ванга с Вячеслав Тихонов, популярния актьор от филма &bdquo;17 мига от пролетта&rdquo;. Във вестниците тогава прочетох, че пристигнал сам при Ванга и тя го извикала поименно да влезе при нея. Това не е истина, актьорът пристигна с компания &ndash; бяха около 6 или 7 души. Първото нещо, което Ванга му каза, беше: &bdquo;Ти оти си оставил жена си, а?! И оти дъщеря ти не сака да те види?!&rdquo;. После Ванга помълча малко и заключи: &bdquo;У тебе има нещо от Гагарин?&rdquo; &bdquo;Да, отговори актьорът, неговият часовник е у мен&hellip;&rdquo; После вестниците писаха, че Тихонов е зарязал отдавна жена си с малко дете&hellip;<br /> <br /> <strong>- А как научихте за смъртта на Ванга?</strong><br /> - Научих го от самата нея, няколко часа, преди да си отиде. Тя беше в болницата, а аз бях на лечение в друга болница. Изненадах се, когато дойде колата на банката да ме вземе и да ме закара при Ванга. Обясниха ми, че това била нейната молба. Тя вече знаеше, че си отива и ми го каза: &bdquo;Мите, аз нема да се върна повече в Рупите! Но слушай сега какво ще ти кажа: Искам да се закълнеш, че ке ме погребете до църквата!&rdquo; Недей така, Ванге, й отвърнах, за тия работи е рано да говорим&hellip; Тя ми стисна ръката и повтори: &rdquo;Мите, аз ти казвам &ndash; до църквата!&rdquo;&hellip; Това беше последната ни среща. Така и направихме - решихме да я погребем до църквата, въпреки че родата пак се разбунтува, защото на тях Ванга им била посочила друго място&hellip; <br /> <br /> <strong><br /> Тодорка НИКОЛОВА, Петрич</strong><br />

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

0 Коментара:

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.Приемам