Д-р Любомир Канов посочи каква коалиция е единствената надежда за България

Д-р Любомир Канов завършва медицина и специализира психиатрия в Медицинска академия - София. Работи в различни психиатрични болници. През 1977 г. е арестуван и осъден с обвинение за “опит за бягство” и “подривна дейност срещу социалистическия строй”. Излежава присъдата в Старозагорския затвор. Eмигрира в САЩ, работи в Ню Йорк. Автор e на книгите “Човекът кукувица”, “Между двете хемисфери”, “Стрела от тръстика”.

Нищо чудно пилетата да се броят наесен - пак в условията на същия кокошарник. Това мнение изрази д-р Любомир Канов в интервю "Марица". По думите му при реденето на листите за кандидат-депутати свадата е неизбежна. Според него Слави и партията му действат като вредител върху политическия ландшафт у нас, а населението у нас трудно се съпротивлява срещу влиянието от изток. Ето какво още каза той:

 За пети път отиваме на избори за две години. Каква диагноза поставяте на политиците? 

- Политическата диагноза не е добра - царят обърканост, дезориентация, свързани със състояние на разединение, взаимно подозрение, безразборно говорене на политиците на всеки срещу всеки. Наблюдаваме безвкусна бъркотия в поведението, в езика, в липсата за концепции за общото, за страната.  В този хаос в главите и поведението много трудно може да изкристализира „добра сила“, която да обедини хора, които да са в състояние да извлекат каруцата на българската политика от калта, в която е затънала. 

- Д-р Канов, ще донесе ли успех предизборна коалиция като готвената между ПП и ДБ? Как ви изглеждат шансовете на тези политически играчи? 

- Тяхното обединение е логично. Явно сега двете формации ще бъдат единно цяло. Не изключвам резултатите им като гласове на изборите да са почти изравнени с тези на ГЕРБ, което вещае политическа рецепта за безизходица. Конфронтацията, вече подсилена от това, че лидерът на ДСБ Атанас Атанасов и ПП са непримирими врагове на Борисов, прави невъзможна обща идея за създаване на работещ парламент и правителство. Сякаш намаляват шансовете да се излезе от този цугцванг, ако си послужим с познатия шахматен термин.

 За съжаление, политиците не разбират, че не може да правиш една и съща грешка пет пъти, ако си нормален. Да припомня знаменитата фраза на великия учен Алберт Айнщайн - че да повтаряш една и съща грешка няколко пъти, е дефиниция за лудост. И на тези избори тази политическа лудост има шанс да се повтори и да се стигне до още едни предсрочни парламентарни избори тази година.

Нищо чудно пилетата да се броят наесен - пак в условията на същия кокошарник, в който различни пилета летят в различни посоки и се кълват едно друго. Това не може да бъде политическа сцена, нито надежда за просперитет на България и само увеличава унинието, взаимната омраза и чувството за пропадане у българите, което народът ни не заслужава.       

- Няма ли риск предизборните обединения да доведат до скандали още при реденето на листите?

- Наблюденията ми върху психиката и етиката на хората, които редят листи за кандидат-депутати, ме карат да мисля, че в този процес свадата е неизбежна и ще бъде не по-малко жалка, колкото е била досега. Самата ни политическа система на редене на листи от няколко души в ръководството на разни партии е дълбоко антидемократична и сбъркана. Смятам, че по принцип системата за гласуване в България, с машини, със или без хартиени бюлетини, е недемократична, защото не извежда напред хората с качества, които могат да са лидери в политическия процес.

Не е лесно такива хора да бъдат поставени на предни позиции ​- за това е нужна промяна на изборната система. Промените могат да бъдат направени и от редовно НС ​- така, че поне част от депутатите да бъдат избрани по меритократичен принцип, т.е. да бъдат излъчени от населението в съответните райони. Това трябва да са хора, които познават избирателите си и ги представляват в парламента - както е в Америка, където съм живял дълги години.

При нас това, разбира се, няма как да стане. Не се стига до сърцевината на проблема. Поради това системата на представителство в българския парламент е сбъркана. А и всичко нагоре също е сбъркано и резултатът е крамола между депутатите в НС, на която сме били свидетели вече доста време.

Вместо приемане на смислени закони, наблюдаваме доста фарсове в парламента. Може би най-успешната дейност на депутатите в последните няколко месеца беше това, че раздават парите от данъците по демагогски начин с цел да се харесат на примитивно мислещи избиратели, очакващи държавата да даде. Без да се запитат кой ще изработи средствата, за да им се дадат. Някои хора са свикнали още от Тодор-Живково време държавата да им взема всичко и след това да им дава според преценката на съответния началник или вожд. 

- Не е ли крайно време да се променим 33 години след старта на промените?

- Може би в България има 200-300 хиляди души, които са добре образовани, някои от тях в чужбина, които разбират добре как работи една държава, едно общество. Има може би още 500 000, които са образовани, но са безразлични, и огромна многомилионна маса - част негласуващи, част гласуващи с надеждата държавата да им даде.

Тези хора са най-лесната жертва на всякаква политическа демагогия. И не е учудващо, че виждаме един човек, захранван с руски пари, който иска да възроди социализма и болшевизма, с неприятно стакато на типично фюрерски глас наставлява българския народ, настройва го срещу Европа, срещу еврото, срещу демокрацията.

Ето това избуява, когато липсват реални лидери, които да се противопоставят. Те сигурно съществуват, но са неизбрани, неизбираеми. Или са например от партии като нашата КОД, която, за съжаление, няма много последователи.

-  Кои са десните партии в момента у нас? Има ли шансове за десен алианс?

- Засега сякаш няма по-могъщ десен алианс. Ние търсим съмишленици, но трудно ги намираме. Парадоксът е, че има достатъчно десни хора, в различни партии. Например в ГЕРБ има много десни хора, но там има и много дълбоки сенки и съмнения върху начина, по който тази партия беше ръководена, с дълбоки съмнения за корупция, което декласира партията, въпреки че тя е част от Европейската народна партия. 

В Демократична България и ДСБ има също достатъчно десни хора, които вр​ят в тясната тенджера, в която са сложени, с хора, с които са несъвместими ​- със зелени, с левичари, с хора с кариеристични подбуди. Това също е някак си безплодно кипене в една малка тенджерка на уж дясно, но затворено.

И в ПП също има сравнително голям брой дясномислещи хора, с европейско бизнес мислене, но под шапката на също много либерални, пак идващи от Запад заблуди и недомислия. Плюс доста неточни, незрели, направо глупави постъпки, подхванати от съответната пропаганда, които декласират ПП в очите на народа, независимо от добрите неща, които направиха за краткото си управление - с изгонването на руските дипломати, справянето с македонския въпрос.

-  Не е ли странно, че най-бедната страна в ЕС няма силна лява формация? 

- Понятията ляво и дясно у нас са дълбоко объркани. В България има два вида ляво. Едното е старото, комунистическо-сталинистко ляво, което владее умовете на доста хора, пенсионери, деца на комунистически функционери, техни внуци дори. Има едно ново, западно ляво, което в най-добрия случай може да се определя като социалдемократическо.

То е ляво-либерално, вдъхновявано от неомарксически троцкистки идеи. Занимават се със зелените технологии, със защита на планетата, с различни типове сексуални варианти, без да имат грижа за обикновения работещ човек, за семейството, християнските ценности, за защита на нормалността. 

Проблемът на БСП е в това, че от бивша комунистическа, сталинистка партия се опитва да направи нещо невъзможно - да се дегизира като консервативна партия, изповядваща характерни за българите ценности. Нещо подобно прави и Путин в Русия, който се бори за християнски ценности, срещу еврогейовете и покварата от Запад. БСП и тук го имитират.  

Впрочем голяма част от БСП са богати бизнесмени, които се бият с президента за хора с робско мислене, които гласуват за тях, които Румен Радев иска да им отнеме.        

- Колко е тревожно нарастващото влияние на президента, който управлява от доста време със служебни кабинети? 

- В условията на безвластие и хаос президентът придобива значение, което едва ли е било предвиждано, когато е бил създаден този пост, недоразумение като концепция - едновременно мажоритарно избиран от целия народ, но същевременно със странни пълномощия, които стават неконтролируеми в ситуация на безвластие. Наблюдаваме я в последните две години, при това индуцирана от юмрука на президента през 2020 г. 

- Само екзотично предложение с цел пиар ли е референдумът на ИТН за президентска република? 

- Има един сериозен и трудно изтребим вредител - колорадски бръмбар. Така в българската политика се появи явлението "Слави Трифонов", който е възседнал публичните медии със своите доста плоски и безвкусни, но много популярни предавания, целящи най-ниския вкус, паразитиращи върху политическото подигравчийство.

Този човек и партията му наистина действат като вредител върху политическия ландшафт и процес у нас. Но беше просто убийствено за мене да наблюдавам, че те бяха първа политическа сила в България.

Това е типичен случай как една формация, паразитираща върху политическа уж сатира, всъщност най-плоска чалгаджийска безвкусица, успява да плени умовете на много хора с примитивно мислене и да влияе на процесите в страната. И сега Трифонов пак се опитва да се качи на каруцата на референдума, за да привлече отново примитивно мислещите след себе си.  

- След като сме стигнали до криза в парламентарната ни демокрация, смяната на модела в президентска република ли е лекарството?

- Изборът на политическа система от типа президентска република би бил пагубен за България. Това би било директен римейк на това, което става в Русия. България повтаря в много отношения руския модел на бандитски капитализъм, мафиотизация на обществото, властване на тайните репресивни структури и прерастването им в икономически олигарси. В този смисъл нов модел ще е пагубен за страната. Не мисля, че ние ще опропастим модела, а че той ще опропасти България.

Тази безизходица, в която се намираме, може да бъде разчупена много трудно.

За съжаление, България не успя да излъчи нов естествен елит, след като елитът ни беше избит безмилостно след 9 септември 1944 г. Засега у нас е невъзможно излъчването на национален елит по пътя на естествена йерархия на по-добрите. Цари популизъм, примитивна пропаганда, има доминация на руска агентура.

А по телевизиите дава съвети финансистът от БКП и БСП Румен Гечев, довел страната до катастрофа, съсипал българския лев по време на Виденовото управление през 1990-те.

- Докога ще се въртим в изборна спирала?

- Крайно време е да се възцари разумът. Въртенето не води до нищо, центрофугата на националното мислене произвежда един и същи резултат.

Единствената надежда е да се постигне компромис между тези, които в момента се считат за европейски мислещи хора, което включва ГЕРБ, ДБ, ПП. Към тях ехидно биха се присъединили и ДПС, част от които са доста квалифицирани, европейски говорещи хора, но са слуги на финансова корпорация, зачената в недрата на КГБ и ДС. 

Не знам как политиците могат да бъдат вразумени, за да преодолеят червените линии. Не виждам и национални сили, които да вдигнат бунт срещу тази система.  България се съпротивлява на геополитическия си избор все по-успешно ​- доказват го партии като "Атака", през "Възраждане", "Има такъв народ", сега "Български възход". И най-верният съюзник на Русия - БСП. А населението у нас трудно се съпротивлява срещу влиянието от изток, устойчиво като напастта  колорадски бръмбар.

Не съм професионален продавач на надежда. Добрите психотерапевти казват истината, която единствено лекува. Надявам се, колкото и парадоксално да звучи, светът да успее да се пребори с Путин и това да доведе до развала на дълбоко путинизираната система у нас.

Надеждата ми е не директно в нашия народ, а в геополитическата ситуация, която ще ни отвори път към светлината.  

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук