Д-р Петър Димков: Дядо ми е наследил лечителството от майка си

Д-р Петър Димков е един от най-добрите офталмолози у нас и внук на Лечителя Петър Димков. Разговаряме с д-р Димков за лечебната сила на билките и заветите, оставени от дядо му.

- Д-р Димков, как дядо ви е започнал да се занимава с лечителство?

- В някаква степен това е наследствено, защото майка му е била лечителка. Всъщност му е оставила няколко тетрадки с народни рецепти, от които той се запалва по този тип медицина. Започва да събира рецепти, да ги доразработва и да ги прилага в практиката.

Аз съм израснал с баба и дядо, тъй като майка ми работеше по разпределение в Габрово

Имал съм колитни проблеми и още от 10-месечна възраст те са ме поели. Всъщност спях между баба и дядо на спалнята в първите си детски години. На баба ми й виках “мами”. 
Един от главните спомени от дядо ми е непрекъснатият поток от пациенти, които ежедневно идваха вкъщи да търсят помощта му. Той почина през 1981 г., така че 45 години се е занимавал с лечителство, след като го уволняват от армията през 1936 г. 

- Как стигнахте до идеята да създадете 7 продукта, базирани на рецептите на дядо ви?

- Още, Бог да го прости, дядо ми, когато беше жив, ген. Иван Михайлов, който помогна навремето да излезе книгата му “Българска народна медицина”, беше организирал една среща с ръководството на “Фармахим”. Говорим за годините около 1978-79 г.

Идеята на тази среща беше дядо ми да предостави безвъзмездно рецепти на “Фармахим” и научният им екип да разработи тяхна таблетна форма. Тогава нещата си останаха с един разговор и нищо повече. 

Това беше една от мечтите на дядо ми - да могат неговите рецепти да се претворят във форма, която е по-удобна за приложение и неангажираща толкова време, колкото изисква приготвянето на билкови отвари, варене, прецеждане и т.н. Би могло да се каже, че доста години след като той почина, аз се заех с тази негова мечта, като се постарах да обхвана по-популярни състояния. Разработването и произвеждането на такъв продукт не е толкова лесно. 

Подбрах от неговите рецепти, които са за по-популярни заболявания и масова употреба. Разработих препарат за нервната система, който е много ефективен при стрес, напрежение, преумора, главоболие, чувство на емоционално и физическо напрежение. 

Другите пак са за популярен проблем - при хемороиди, при оплаквания от стомаха и червата, който има противовъзпалителен ефект, подобрява перисталтиката. При по-продължителна употреба има много добър ефект също така при киселини и рефлукс.

Имаме продукт, който, за съжаление, не е толкова популярен - имуновакс, той е комбинация от 12 билки. Дядо ми я даваше тази рецепта за подсилване и стабилизиране на имунитета, предпазване от всякакви бактериални и вирусни инфекции. Действа много добре за прочистване на организма. Това е комбинация 2 в 1. 

Предлагаме общо 7 препарата, имам идея за още няколко продукта, но още не сме ги пуснали на пазара. Имаме и препарат за подобряване на бъбречната функция, за изчистване на песъчинки и камъчета от бъбреците. Пуснали сме и друг продукт - за нормализиране на липидния обмен и холестерола. Последно създадохме препарат за обмяната на веществата, или за отслабване. Т.е. с тези препарати сбъднах частично една от мечтите на дядо ми. 

Всички наши продукти са от 100 процента български билки 

За съжаление, много от добавките, които в момента се продават, са от вносни екстракти, китайски и т. н. Дядо ми казваше, че най-добре действа това, което расте там, където живее човек. Поради тази причина в неговите рецепти присъстват само български билки. 

- Вие самият кои препоръки на дядо ви спазвате?

- Старая се да спазвам всички негови препоръки. Първо, той казва, че човек не трябва да таи никаква злоба в себе си, а напротив - винаги да търсим доброто в хората. 

Той казваше - “не прави на друг това, което не искаш на теб да ти сторят”

Друго, което често повтаряше, е, че трябва да се придържаме към златната среда. Т.е. да не се изпада в крайности, тъй като не водят до добро от емоционална и здравословна гледна точка.

Също така казваше, че човек трябва да се придържа, доколкото е възможно, максимално близо до природата и във всеки възможен момент да е сред нея. Ние със съпругата ми често ходим по планините в България. 

Имаме 39 планини, всички са красиви и зареждащи. За съжаление, малко планини у нас са добре маркирани. Например шапка свалям на Трънското туристическо дружество за пътеките и маркировките, които са направили, особено като се има предвид, че не са особено популярни тези маршрути. 

- По отношение на храната какъв е заветът, който не нарушавате?

- За съжаление, в днешно време човек много трудно може да се храни здравословно, освен ако не отиде на село и не отглежда сам храната си. Независимо дали е веган, вегетарианец или не е, пак е трудно да се намерят чисти продукти. 

Дядо ми препоръчва или вегетарианска храна, или по-леките меса - телешко, агнешко, пилешко. Другото, което той казваше, е, че в никакъв случай не бива човек насила да си променя режима на хранене, ако организмът не го иска, защото това води до стрес за него.

- Пак ли от него научихте как да прилагате ирисовата диагностика?

- Аз бях студент по медицина, когато той почина, така че бих казал, че в голяма степен основните насоки, по които работя, са от него лично. Оттам нататък, на база на неговите материали и личен опит, разработих своята методика за диагностика. Имах предимство като офталмолог и можех спокойно да “надничам” в очите на хората. В онези години, преди 10 ноември, ирисдиагностиката се смяташе за ерес. 

В първите години, когато усвоявах ирисдиагностиката, имах голямото предимство, че съм офталмолог и при нас изпращаха различни пациенти с уточнени диагнози от други клиники за консултация. Това беше една от основите, които сам изградих, но на база на това, което имах от дядо ми. Той използваше само този метод на диагностика, гледаше в очите на потърсилите го за помощ с лупа, нещо, което е почти невъзможно за мен, тъй като съм свикнал да работя със специална апаратура. 

- Дядо ви бил ли е последовател на Учителя Дънов, както съм чела?

- Те са се познавали и той споделяше неговите идеи, четеше материалите му. Дядо ми не говореше много за подобни лични неща, за които смяташе, че не е нужно да се афишират.

- Според вас днес българите по-болни ли са от онези години, когато дядо ви е лекувал?

- Трудно ми е да кажа, но мисля, че сега хората са повече психически натоварени, отколкото тогава. Не визирам в какъв строй сме живели и т. н. Но животът преди 50 години беше далеч по-спокоен, отколкото е днес, не само у нас, а и в световен мащаб. В момента динамиката е безумна, стресът е масов и повсеместен.
 
- Как бихме могли да се грижим добре за себе си, че да бъдем в кондиция и добро физическо състояние?

- Както казах, човек трябва да се старае да е колкото може по-близо до природата. Второ - да гледа да се храни природосъобразно. Трето - да не таи злоба и завист, защото те изяждат отвътре. Така човек се наказва сам заради грешките на другите. 

- Имате ли билкова комбинация, която използвате у дома?

- Бъзовият сироп е едно от средствата, което дядо ми горещо препоръчваше. Бих казал, че това е едно от съвършените средства, с които човек може да поддържа здравето и имунитета си. Ако билките се пият за удоволствие, може да се приемат на чай жълт кантарион, мащерка, риган, мента. Ако е с някаква лечебна цел, там нещата са индивидуални. 

Има билки, които са с токсичен ефект, други, които са отровни и затова могат да се използват ограничено време.

Другото, което много зависи, е каква комбинация от билки и в какво съотношение се дава при конкретно заболяване.

Едни и същи билки в различни съотношения могат да действат по различен начин и да бъдат насочени към отделни здравословни проблеми. 

Не може да сложите в една торба 20 билки, както ви дойде на ума, и да разчитате, че ще се излекувате от главата до петите. При билколечението е много важно и съотношението, и синергизмът на определените билки, и времетраенето за ползването им. Т. е. пак с мярка да се употребяват.

Щрихи към биографията