Д-р Тотко Найденов: Сянката на Темида още е над гроба на Яворов

Изминаха 105 години от драмата на Яворов и Лора. За съжаление все още Яворов не е юридически оневинен за смъртта на жена си. Журналистът Иван Вълков, който е и адвокат, е пледирал пред двама главни прокурори – Татарчев и Цацаров, да подновят дело 205/1913 при Софийския окръжен съд не за друго, а за да бъде поетът освободен юридически от обвинението, че е убиец. По предложенията и до днес няма отговор. Затова социалният коментатор на България, журналистът д-р Тотко Найденов, написа отворено писмо до президента на Република България и до председателя на Съюза на българските писатели с молба за подновяване на делото.

- Кое ви накара да се обърнете към тези две институции, г-н Найденов?
- В ноември се навършват 105 години от оня трагичен ден, в който се самоубива Лора. А клеветата, отправена несправедливо към нашия поет мъченик Яворов продължава да тегне над целия ни народ. Какво пречи на президента на Република България, под чийто патронаж на 20 ноември ще премине 105-ата годишнина от създаването на СБП, както и на председателя на СБП  да поемат инициативата за изчистване името на Яворов. Нека най-после счупим зъба на тази клевета, да я отстраним, щом се наричаме български писатели! Мисля, че сме длъжни да го направим не само като държавници и литератори, но преди всичко като българи и като общество! Нека веднъж завинаги да изтрием калта от лицето на този велик и толкова чист поет, хвърлена там от недобросъвестни журналисти и магистрати. Ехото от тези два злокобни изстрела и до ден-днешен не са заглъхнали в паметта и съвестта на народа ни. Чуват ли го държавните ни лидери и писателите? 

- Кои хора се самоубиват най-често?
- От 13 до 30 на сто от шизофрениците свършват със себе си, това правят и циклофрениците. Самоубийството е втората причина за смърт при алкохолиците, а първата, разбира се, е чернодробната цироза. По принцип почти винаги до трупа на самоубиеца се търкаля празна бутилка – вероятно хората пийват за кураж, преди да го извършат. Често посягат на себе си и наркоманите – защото алкохолът и дрогата притъпяват чувството за самосъхранение. Все пак основната причина си остава аморозната (любовната) узната изневяра, болезнената ревност, присъща на уж зрялата възраст и несподелената, отхвърлена любов, характерна за чувствителните лабилни тийнейджъри. Възрастовите граници на самоубийците, поне у нас, са в групата 19-39 години. В статистиката попадат и 8-годишно дете, и 103-годишен старец.

- Но днешният разговор е за драмата, случила се между Лора и Яворов?
- Да, драмата на Яворов и Лора е чудовищна. Учудващо е, че за безнадеждното положение на Яворов, до което именно Лора го докарва, поетът благородник не я упреква нито веднъж в писмата или в показанията си пред следователя. За Яворов, макар че фактически той е неин жертвен агнец, тя е винаги “милата Лора”. Дори още в предсмъртното си писмо споделя радостта , че “подир малко ще бъда при мама и Лора”. Предния ден споделя с проф. Асен Златаров, че иска да отиде при Лора. “Тя ме вика. Без нея аз не мога.” Какво е това отношение към единствената виновница за житейската му трагедия? Лора е красива, умна, интелигентна, но безспорно и видимо от всичките й съвременници - и доста неуравновесена. И непредсказуема! Често най-непредвидимо и неочаквано променя настроението и отношението си към околните. Както се казва – сутрин се смее, следобед плаче. По характер е като майка си Екатерина - властна и обсебваща. Да добавим и болезнената, нескривана ревност от всичко и от всички. Тя не може да понася известността на втория си мъж и любовта на хората към него и творчеството му. Подозира го за всяко, дори напълно невинно общуване с жени.

-  Мисля, че трябва да добавим още един факт – пристрастието й към кокаина, когото откровено нарича “мой сигурен приятел…”!
- Да, така е! Тя е зависима от това вещество. На всички е известно влиянието на абстиненцията върху поведението на наркоманите – тогава те стават гневни, неспокойни, агресивни, включително и срещу самите себе си.

- Да си припомним малко от съдбовната вечер!
- Вечерта на 29 ноември 1913 г., когато отиват на гости у д-р Тихов, двамата с Яворов са весели. Настроението на Лора рязко рухва, когато той поглежда някак “по-особено” Дора Грозева, а и Лора знае, че неведнъж я е изпращал след дългите й застоявания на гости у тях. Неслучайно, добре познавайки жена си и разтревожен от предчувствието за предстоящия неизбежен скандал, Яворов кани изпратилия ги издател Паскалев да се качи горе у тях, надявайки се там бурята да отмине. За съжаление той отказва и си тръгва. Наистина разправията, започнала у Тихови, се разгаря. Лора капризно иска обяснения. Вместо да я приласкае, Яворов нетактично й се сопва, намеквайки й, че ако вече не го харесва – може и да си отива… Това безусловно е капката, която прелива. Капризната кокетка бърка в джоба на панталона му, знаейки, че там държи револвера си, и го насочва към гърдите си. Следва непоправимото… Рано сутринта следователят Иван Божилов диктува на присъстващите лекари Пиперчев и Татарчев, които прибързано заключават: “убийство”. Вярно е, че раната отпред, на гърдите, е по-широка, отколкото на гърба, но точно там те са обгорени, а кожата на по-тесния изход на куршума на гърба е обърната навън.

- Какво значи това?
- При близък изстрел, от упор, раната неизбежно ще е по-голяма поради съпротивлението на тъканите. Божилов отлага аутопсията за сутринта на първи декември, като моли присъстващия журналист Панайот Стойчев от в. “Утро” да не огласява прибързаното заключение на лекарите. Каква нелепа наивна грешка - да допуснат бъбривия писач до толкова важна, интимна аутопсия! Действително аутопсионният протокол, подписан от лекарите Пиперков, Татарчев и бъдещия наш пръв професор по съдебна медицина Атанас Теодоров, както и от поемните лица д-р Иван Койчев и Г. Соколов, утвърждава: “Лора Яворова е умряла от нараняване на сърцето и последователно обилно кръвоизлияние в сърдечната торба и в лявата плеврена кухина. Куршумът има направление отпред назад, отдясно наляво и малко отгоре надолу. Малките и твърди частици, намерени в кръвта на пропитата предсърдечна мека тъкан, изследвани под микроскопа, се оказа, че са парченца плат.”

- А за какво говори външният оглед, вие нали сте чели протоколите? 
- Цитирам част от описанието на външния оглед: “Всички дрехи в предсърдечната област, близо до средата на гърдите, са пробити, разкъсани, неправилно кръгли”. И, не по-маловажно: “Върху връхната дреха, покриваща трупа, и отзад, не намираме разкъсано място.” Какво по-ясно от това?! Изстрелът е отпред, в гърдите, от упор. На гърба има само дупчица, без засягане на дрехите там. Парченцата плат, упоменати в протокола, са дошли от дрехите отпред. Тук и дума не може да става за т. нар. разширено самоубийство. Това си е просто импулсивен, дори може би и неволен жест на психически лабилната Лора. Навярно е искала само да сплаши мъжа си, а колко му трябва на един изнервен човек да натисне неволно спусъка? Но има и нещо друго – дълго време се пази в тайна наследствената обремененост на сестра й Виола, която умира в психиатрията, болна от кататонна шизофрения. Но жалкият вестникарин, търсейки сензацията, жълтевината, която харчи изданието и носи по-тлъст хонорар и приходи за издателя, бърза да изстреля новината. Нищо ново под слънцето, нима днес е по-различно? Така този човек най-безотговорно, направо – престъпно, още преди да е прочел аутопсионния протокол разнася новината из цяла България. Сега това злодеяние се нарича “фалшива новина”, която носи печалба. 

- Заедно с тази фалшива новина идва и гибелта на най-изящния български поет…
- Така е! Клетият Яворов… Осляпял, изоставен и от най-близките си приятели, оклеветен, той скоро ще бъде смазан от безпощадната мълва. Без предупреждение министърът на просвещението, някой си П. Пешев, го уволнява от работата му в Народния театър. Същият после ще му чете… прочувствено надгробно слово, изплащайки му само един месец болнични след нараняването. Председателят на Народното събрание изобщо не поглежда 4-те му последователни молби за финансова помощ. Унизен, омерзен, какво друго му остава на Яворов, освен само отровата и револверът? Датата е 16 октомври 1914 г., късният следобед, 17 ч. Същия ден делото е подновено: „Яворов трябва да бъде съден като… убиец въпреки заключенията от аутопсионния протокол!” Властната Екатерина Каравелова е успяла да убеди господа съдиите. И тогава магистратите не са били независими, а по-слепи и от слепците… Но на мъртвец призовка за съд не може да бъде връчена. И делото е прекратено. Не по липса на доказателства или оневиняване, а поради смъртта на обвиняемия. Така сянката на Темида продължава да виси над гроба му и до ден-днешен. Вече стана дума за генетично заложената предразположеност към болестите. Тя е в сила и за суицидалните намерения и действия. Неуспешен опит за самоубийство прави и брат му Атанас, който го е гледал до последния ден. Друг от братята – Никола, обаче успява да се самоубие на 40-ия ден от кончината на поета, заявявайки: “Не виждам смисъл да живея след Пейо.” Бог да прости този наш кротък, всеопрощаващ, скъп на народа ни мъченик, непрежалима жертва както на властна, психически нестабилна и неуравновесена, болезнено ревнива съпруга наркоманка, така и на безмилостното общество и податливи на внушение магистрати! Трагедията на Яворов и Лора, а и на всички самоубийци или посягащи на себе си хора, трябва да ни бъде не само предупреждение, а и поука. Крайно време е в училищата да се въведе задължително обучение по здравни знания и навици не само относно тютюнопушенето, алкохола и дрогата, но и стреса, правилата за движение, агресията, суицидалното настроение.

Едно интервю на
Тодорка НИКОЛОВА