„Да, България“ – партия или НПО за атаки към Цацаров? С какво точно се занимава формацията на Христо Иванов?

Преди няколко седмици партията на Христо Иванов най-накрая получи дълго чаканата си регистрация.

Припомняме, че формацията се учреди на пищен и разточителен конгрес в началото на януари. Събитието бе напоително описано от медиите на бизнесмена Иво Прокопиев – основен ментор и двигател (както разбираме от стенограмите „Арго“) за създаването на новия политически проект. Партията получи летящ старт след десетки публикации и репортажи в националните медии. Впоследствие също толкова скоростно бе задвижена и процедурата по регистрация на новия субект.

Не толкова бързо обслужване получиха депутатът Георги Кадиев и евродепутатът Николай Бареков. Те бяха бавени месеци наред от Софийския градски съд. Но отношението на Темида към Христо Иванов бе различно. Съвсем резонно – лично премиерът Борисов посочи Калоян Топалов, шеф на СГС, като близък до кръга „Капитал“. А изтеклите стенограми разкриха ясно, че въпросният кръг пък стои зад експравосъдния министър и „Да, България“.

Но въпреки че съдът обработи с предимство, спрямо Бареков и Кадиев, заявката на Христо Иванов, се оказа, че партията не може да участва в парламентарните избори. Причина за това бяха жалби срещу нейната регистрация. За които с основание се подозираше, че са изфабрикувани от лидерите на „Да, България“. На практика в отчаян опит да предизвикат обществено внимание, предвид липсата на дори минимални шансове за преодоляване на четирипроцентовата бариера за присъствие в следващия парламент.

В крайна сметка Иванов участва в парламентарните избори. Това стана възможно след коалиция между „Зелените“ и ДЕОС – две от важните структури в шпицкомандата на Прокопиев. Резултатът от 2,96% бе напълно очакван с оглед слабата кампания и липсата на конкретни политики, които да бъдат оценени от българските граждани.

Катастрофалното поражение обаче не смути Иванов. За разлика от лидерите на „Нова република“ и „Реформаторския блок“, които подадоха оставки, той декларира успех и призова Борисов да не приема премиерска номинация.

И разбира се – за N-ти път призова главния прокурор да си ходи. Причините за това са явни. Спонсорите на „Да, България“ са с повдигнати обвинения от прокуратурата. Съвсем естествено разследващият ги Цацаров е трън в очите.
Но днес възниква въпросът – с какво точно се занимава партия „Движение, Да, България“?

Цяла кампания обясняваха нещо за Цацаров. Свършиха изборите – искат оставката на Цацаров. Днес дават брифинг – пак Цацаров и избора на нов Висш съдебен съвет (ВСС).

Каква е тази партия, чиято единствена, ама единствена функция е да стреля по главния прокурор? И в кампания, и извън кампания.
Според член 11 на Конституцията политическите партии са изразители на народната воля. Хората очакват от тях идея и визия за общото благо, как да живеем всички по-добре, по-сигурно, по-богато, по силата на обществения договор, както пишеше някога Русо.
Какво от това сте чули да казва Христо Иванов? Пък дори и за прословутата му съдебна реформа. Неговата реформа е само една – да обесим Цацаров. И ако може да сложим близки хора в следващия ВСС.

Чули ли сте Христо Иванов да казва как партията му предлага да се справи с битовата престъпност? Чули ли сте Христо Иванов да предлага мерки за борба с демографската криза? Чули ли сте Христо Иванов да каже как ще вдигне доходите на работещите и пенсиите на възрастните хора?
Отговор – не. Чули сте Христо Иванов да казва, че иска да маха Цацаров.

Ами като това му е единственото желание, то защо изобщо съществува „Да, България“? Да си регистрират НПО, те добре знаят как, да го кръстят „Анти Цацаров“, обозначавайки се ясно и да действат. Тъкмо проектите и грантовете ще ги прибират открито. А сега като са без субсидия се налага да финансират партията си под масата и чрез заобиколни канали (тема, която бе широко обсъждана в изтеклите стенограми).
А може и да си направят телевизия. Или пък Христо Иванов да стане водещ в телевизия БиТ. И без това гастролира там от сутрин до вечер.

Да правят каквото решат. Но истината е една – Иванов не е политик, а „Да, България“ не е партия. Това е и мнението на над 97 процента от гласувалите на последните парламентарни избори. Които изпратиха в килера ГМО формацията на Прокопиев/Иванов. Там където отлежават десетки партии-еднодневки, появили се и изчезнали през последните 27 години.

Подобно е мнението и на младите студенти, за които уж Христо Иванов много се грижеше. Например след публичната лекция, която приятелите на Иванов му организираха в Софийския университет в разгара на предизборната кампания, младите българи бяха меко казано разочаровани. Лъскавата опаковка се е оказала кух продукт без съдържание. Питали го как предвижда да задържи младите в България, ако получи властта. А той в унес декламирал само едно: Цацаров, Цацаров, Цацаров.

Студентите са категорични – толкова флустриран и комплексиран човек няма място в политиката. А последното му занимание трябва да е лидер на партия.

А още по-последното да казва кой да е прокурор, кой да е във ВСС, кой премиер и кой министър.
Същото се отнася и за фейсбук шпицкомандата на Прокопиев, които от сутрин до вечер удрят по новия кабинет, усещайки, че кокалът им се изплъзва.

Кокалът се изплъзна и на самия Прокопиев.

Просто защото заложи на калпав и некадърен човек да му прави партията. Резултатите от което са очевидни. Приватизаторът на „Каолин“ е интелигентен човек, разбира добре провала. И скоро ще прекрати несполучливия си проект – „Да, България“.