Да повикаш късмета – не е невъзможно

Навремето при майка ми идваше нейна приятелка, чийто единствен тревожен разговор бе, че нямаше жилище за нея и детето си. Караше мама да й гледа на карти.

Аз се присламчвах да слушам. Отчаянието на жената се смесваше с жалбата за детето й и с ужаса, че скоро хазяинът им ще ги изхвърли, стаята му трябвала. Накрая жената винаги казваше: „Дано, дано ми се падне апартамент от държавната лотария. Всеки тираж купувам по два билета – за мен и за сина ми”. Което на мен отстрани ми изглеждаше безумие.

И един ден, половин година по-късно, като в приказките,

приятелката на майка пристигна вкъщи с подаръци, усмихната от главата до петите. Беше й се паднал двустаен апартамент в новия квартал „Изток”. От билет на Държавната лотария! Тогава квартал „Изток” беше някъде далече, към „Цариградско шосе”... почти извън София. А сега е сред най-престижните централни квартали. Там много рядко някой си продава жилището.

Днес се питам дали нейното огромно желание бе извикало късмета, или той се бе появил като съвпадение на време и място. Но важното беше, че тя никога нямаше да има покрив над главата за себе си и сина си, ако не беше Късметът!!!

Инж. Митко ЖЕКОВ

„По времето на соца, разказва старият строителен инженер, всички ми завиждаха, че бях избран да представлявам нашия институт на голям международен форум, свързан със строителството. Разбира се, че се радвах – отивах в Милано, щях да видя италианските красоти. Но имах едно особено чувство на съпротива, тоест да не отивам. В последния момент се отказах и не стигнах до летището. Уволниха ме и ми струваше много неприятности. Но пък разбрах после от чужденци, били на форума, че е имало с тях голяма верижна катастрофа, колеги от делегатите пострадали лошо. Можех да съм сред тях. Така че Късметът си има и втора страна.

Вечерята в „Лидо“

Елка Димитрова била студентка по френска филология в Софийския университет. За първи път отивала в Париж, а нейната френска приятелка, с която се запознали на Златни пясъци, й била купила половин година по-рано билет за спектакъл на Жан Маре, най-известният по онова време френски киноактьор, любимец на жените по света. В антракта той имал навик да излиза във фоайето и да се запознава със зрителите отблизо. Спрял и до Елка Димитрова. Тя го заговорила за автора на пиесата Кокто, най-близък приятел на Жан Маре, и мнението на българката много заинтересувало актьора. Внезапно той й предложил да го изчака след представлението, за да си поговорят. Поканил я на вечеря. Тя загубила ума и дума, защото се озовали в прочутото кабаре „Лидо“, където дори и през ум не й минавало, че ще влезе. Толкова скъпо било там.

Посрещнали ги като най-елитни гости. Всички се питали с кого ли е Жан Маре? Елка се чувствала неудобно в скромната си черна рокля, но Жан Маре я насърчил, че изглежда прекрасно. В „Лидо“ нашата студентка видяла на съседната маса Жаклин Кенеди с Онасис, също и топ певицата Далида. Така се вълнувала, че нищо не могла да преглътне по време на вечерята. На другия ден френските вестници писали, че в „Лидо“ техният кумир Жан Маре пристигнал с неизвестна млада дама. Тя винаги добавяше, че именно Съдбата й е поднесла този изключителен Късмет.

Срещата на Блага Димитрова и Йордан Василев

Когато говорех с тях, и двамата казваха, че тяхната среща е един голям Късмет. По времето на соца в Русе организаторката на културни събития Вилиона Кънева прави премиера на книгата на Блага Димитрова. Тя кани литературния критик Йордан Василев да представи авторката и да води събитието.

Двамата се разхождат после из Русе, отиват на вечеря, чувстват се особено щастливи. Йордан Василев е разведен, а Блага Димитрова няма свой приятел, посветила се е на болната си възрастна майка. В София следващите дни те са почти всеки ден заедно и вече не си представят живота един без друг... Както и става само половин година по-късно, когато се женят.

Оперната певица Гена Димитрова

„Пренасях се в нова квартира. Бях студентка – разказваше ми тя по време на едно интервю. - Нали знаеш колко пъти си сменяха по соцвремето студентските квартири. Натрупала съм багажа си долу на улицата и пристига един раздрънкан камион. Седя аз и се чудя откъде да започна. В това време се появи едно прекрасно усмихнато момче, весело ме заговори и каза: „Сега ще ви помогна”. Грабна кашоните и започна да ги подава в камиона.

Това беше Жоро, бъдещият ми съпруг. Най-прекрасният мъж на този свят. Открит, красив, вечно с радостен дух. Никога не го чух да се оплаче от нещо. Това беше за мен Късметът. Разбирахме се от половин дума. Бяхме много щастливи. А той имаше за мен само хубави думи. Но Жоро загина млад, катастрофира. На мен ми остана оттогава една буца в гърлото, че ние двамата не отидохме на море. Навремето си мечтаех, като стана богата и имам хиляда долара, да отида с мъжа ми на най-хубавия остров... После имах мнооого пари, имах къщи, вили, но го нямаше Жоро, най-прекрасният мъж на този свят.

В самотата си нататък в моя живот мисля, че е късмет да имаш една неокосена, изоставена градина, като моята в Драгалевци, и да стоиш в нея под слънцето... Да си спомняш...”

Късмет! Какво е това? Страстно желание или случайност на Съдбата?

Савка ЧОЛАКОВА