Да се разхождаш с лъв на Мавриций

Магдалена Гигова е дългогодишен журналист и неспасяем пътешественик. Написала е пет книги и е издала още шест в съавторство. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” по програма “Христо Ботев” на БНР, което се излъчва всяка неделя от 18,30 часа.
Също така е автор и водещ на предаването “Дромомания” по здравната телевизия Cоdе Hеаlth - всяка събота от 17 часа. Тя публикува пътеписите си в своя сайт www.drоmоmаniа.bg

От рубриката “Пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате за интересни места по света и как да пътувате по-евтино и безопасно.

Вече ви стана ясно, че и аз бях сред щастливците. Мавриций е островна държава в Индийския океан, която ме привлече с най-голямата гъстота на исторически и природни забележителности сред останалите кътчета от рая като Малдивите и Сейшелите. Т.е. той не предлага само плажна романтика, ами има и много за гледане.

И търчане, както се убедих от личен опит. За седмица плувах с диви делфини, видях водопад, който се излива направо в морето, природен феномен от 23 различни по цвят и нюанс пясъци, пекох се на десетки плажове и изгорях като за три живота, ядох сурови морски таралежи и храних маймуни. Но като отявлен любител на животните, сърцето ми остана при разходката с лъвове. 

Прочетохте правилно. Разхождах се с лъвове, които си бяха съвсем живи, не упоени и страховито дружелюбни. На Мавриций в “Касела нейчър парк”. Разбира се, че мога да ви разкажа и как да прекарате на острова хем бюджетно, хем без да се лишавате от нищо, но ще оставя това за друг път. Толкова съм развълнувана от срещата с лъвицата Матала и лъва Зимба, че започвам с тях.

“Касела парк” е причудлива смесица от опитомена и дива природа, от общуване с царе на животните и галене на миниатюрни козички, от високотехнологични атракции и докосване до неподправеното. До него се стига лесно от всяка част на Мавриций, като през сайта Moutitian buses можете да прецените кой точно рейс ви върши работа и да си купите билети онлайн. Е, има и организирани пътувания, както и достъпни таксита.

Признавам, че входният билет за парка ми беше най-сериозната инвестиция в забележителностите на Мавриций. Но си струваше всеки цент от стоте евро. По алеите в природния атракцион има толкова табели, че няма как да се объркате. Трябва само да изберете дали да хванете към нещо като зоопарк, където да видите лъвове албиноси, каракали, севрали, хиени и всякакви птици в обширни клетки, или да се метнете на открития автобус за обиколка, подобна на истинско сафари в саваните на Африка.

За децата е оформен парк в парка, в който сред безбройните катерушки и въжета, истински старинен самолет и безопасни места за скачане изпъква кът за галене. Симпатични ярета и зайчета, морски свинчета и мини прасенца се конкурират за ласките на малчуганите.

В съседство са гигантските костенурки, чието тегло достига до 275 килограма, а диаметърът на корубата - метър и 20. Ако сте в “Касела” през периода от февруари до май, имате голям шанс да попаднете и на чифтосване между огромните земноводни. Повярвайте, гледката е незабравима не само визуално, ами и звуково.

И ако костенурките по произход са роднини на динозаврите, то следващата спирка ви изстрелва в бъдещето - високотехнологична еднорелсова линия “Тулавака” превежда смелчаците, яхнали нещо като болид по шеметните завои сред бухналата зеленина на джунглата. И всичко е във вашите ръце - и скоростният лост, и спирачката. Стига да спазвате дистанцията от 25 метра. 

250-те хектара на природния парк “Касела” на остров Мавриций, из който ви развеждам, са открити тържествено през 1979 година и от тогава са визитна картичка на най-посещаваните места. Броят на посетителите, особено за разходката с лъвове и галене на гепарди, са ограничени и затова препоръчвам да си купите билети за парка и за предпочитаните от вас активности в него предварително онлайн. На място можете да доплатите за приключението да галите бебета лъвчета, да храните големи хищници, кротки жирафи или японски шарани. Но за краченето с лъвове е необходимо да имате запазен час. Разбира се, че си бях запазила!

Колкото и да бях убедена, че животните са дресирани и добре нахранени, все пак при инструктажа изпитах неясен трепет в горната част на стомаха. На всички, които си мислят как лъвовете са упоени, ще опонирам с факта, че това са скъпи и ценни животни, а дрогирането съкращава живота им до 4-5 години, което е икономически неизгодно. По-лесно е да се отгледат само сред хора от бебета, да свикнат на човешко присъствие и ласки и най-вече да са с пълни стомаси. Тогава са кротки и сговорчиви.

На всеки от нас дават тояжка от тиково дърво, която е ясно, че няма да послужи за нищо, но лъвовете имали подсъзнателен респект от пръчки. Придружават ни трима рейнджъри, които очевидно са много близки с подопечните си. Един от тях дори целува лъвицата Матала по муцуната. Строяват ни отстрани на пътеката и двата лъва минават сякаш на парад.

Предупреждават ни да махнем слънчевите очила, защото лъвовете обичали контакта с поглед, и да не намятаме шалове - развяването им от вятъра можело да бъде възприето като покана за игра. А палуване с 90-килограмов хищник не е за предпочитане. После тръгваме заедно през джунглата. Отбелязвам, че Зимба е мъжки, пък му липсва традиционната за цар на животните грива. Оказва се скопен, а при кастрация вторичният полов белег окапвал. Горкият. Пред едно дърво Матала решава да покаже женската си същност, като си направи маникюр. Голямо стъргане по кората с нокти падна. 

Пристигаме на поляната за галене. Колкото и да имат котешки нрав, лъвовете не бива да бъдат пипани под гушката, а докосването по гърба трябва да е твърдо и с натиск. Лекото галене ги гъделичкало. Питат кой пръв ще се престраши. Моментално вдигам ръка. Козината на Зимба е твърда, не мирише на диво животно, а той е съвсем спокоен. След малко кураж набират и останалите.

Матала вижда нарочно закаченото на висок клон месо и лениво се отправя към дървото. Лакомията надделява над мързела и тя се втурва нагоре. За по-хубави снимки рейнджърите покатерват лъвовете на огромен камък и ние се редуваме да ги галим за поредния безсмъртен кадър. В края на разходката всички - и хора, и животни, се чувстваме част от съзаклятието на дивата природа в леко опитомен вариант. Но това е “Касела” - природният парк на Мавриций.

Магдалена ГИГОВА