Да си спомним с тъга за Гого от “Тоника”: Не давам и секунда от моя живот!

Тъкмо затова си струва да си спомним за човека с чудесен глас и широка усмивка, която не слизаше от лицето му.

Предлагам ви част от разговор, който имах щастието да направя с него в навечерието на 60-годишния му юбилей.

- Гого, как се чувстваш на 60?

- Чувствам се прекрасно, имам много нови идеи. И понеже ми се струва, че между 50 и 60 ми бяха най-добрите години, си пожелавам дано така да продължават и занапред.

- Обикновено по такива поводи човек си прави някаква равносметка... 

- Да, но тя може да бъде в различни посоки. Откъм жените -  добре, откъм финансите -  с компромис, но откъм работата бих казал, че съм абсолютно доволен, без уговорки.

- Тежка ли е цената на славата?

- Зависи кой колко сериозно я приема, защото тя е нещо много преходно - идва и си отива. И ако твърде много я търсиш и държиш на нея, започва да тежи. А случи ли се да я изгубиш, изпадаш в кризи. По повод смъртта на Майкъл Джексън чух една хубава мисъл -  когато вдигнеш летвата прекалено високо, настъпва кризата, защото трудно можеш да я преминеш отново

Джако малко или много искаше да надскочи това, което беше направил, а то беше страхотно, трудно достижимо.

Хайде нека Стефка Костадинова да скочи пак толкова... (Смее се.)

- Би ли предпочел да си млад и никому неизвестен пред това да си на 60, но Гого от “Тоника”?

- Нищо от това, което съм преживял, не смятам за пропуснато или незначимо за мен. Напротив! 
Ако сега започвам своя път, бих искал да го премина по същия начин
Харесвам живота си, харесвам хората, които са били и са около мен, харесвам това, което ми се е случвало - и добро, и лошо. Не давам и секунда от моя живот!

- Когато сутрин се погледнеш в огледалото, какво казваш на мъжа отсреща?

- Хубавото е, че все още не му казвам: “Ей, старче!”. Обикновено го мъмря: “Стегни се малко, че нещо си се отпуснал!”.

- Годините притесняват ли те?

- Никак. Това е една прекрасна възраст. Вярно е, че попадаш в третата част на живота си, но за мен е важно как се чувствам. А аз имам толкова сили в момента, с моите колеги ни предстоят толкова много проекти. Просто не намирам разлика между последните ми 20 години и тези, които ми предстоят. 

Все още има много песни, които да изпеем, и думи, които да кажем на хората. Дано да успеем!

- С Ева сте доказателство, че можеш да стигнеш върха на популярността, живеейки в провинцията. Защо не останахте в столицата?

- Цели 17 години живяхме в София, но се върнахме на морето. Навремето имаше едно радио, една телевизия, един “Балкантон” и за да станем популярни, трябваше да живеем в столицата. Затова го направихме. Обаче двамата с Ева много обичаме родните си градове -  нейният е Айтос, а моят -  Бургас. Тук са ни роднините, приятелите, децата. Тук е студиото ми, а и само в Бургас има сума ти телевизии и радиа.

Така че не е необходимо всичко да се съсредоточава в столицата. Без морето почти не мога. За да получа зареждане и да достигна до онези мисли, които бих искал да ме водят напред, да взема правилното решение, трябва да мина там, където вълните се плискат в брега. Вървя между водата и сушата и тогава всичко ми идва в главата.

Валентина ИВАНОВА