Да влезе пропагандата... срещу Делян Пеевски
То не бяха игрите с т.нар. „златни паспорти“, с които Прокопиев уреждаше ключ към ЕС на заможни руснаци и китайци
Наесен у нас тази година мирише на три неща – лютеница, избори и пропаганда, пише "Стандарт".
Последните две не е задължително да вървят ръка за ръка, но наближи ли моментът, целокупният български народ да се насочи към урните (простете – машините), пропагандата рязко набира инерция. И зaпочва да бълва опорки на конвейер. И обичайно от десетилетие мишената й е една – депутатът от дългогодишната опозиционна партия ДПС Делян Пеевски.
„Има ли недосегаеми?“ пита седмичникът „Сега“ в статия в последния си брой със заглавие „Операция „Почистване“ на Пеевски е към края си“ и за да не стане объркване, бърза да посочи, че депутатът бил точно такъв.
Казваме „за да не стане объркване“, защото хората обичайно се сещат за едни други лица при така зададения въпрос. Я за енергийния олигарх и медиен монополист Иво Прокопиев (който няма афера у нас в последните 20 години, в която да е било замесено името му).
Я за банкера-беглец Цветан Василев (който е разследван за източването на над 5,6 млрд. лв. от КТБ и вече осма година се живее в Белград, далеч от българското правосъдие).
Я за гуруто им Иван Костов (който мина като урагана Ирма през българската икономика и издуха всички ценни държавни активи в ръцете на подопечните си олигарси, преди да се скрие да си говори с теменужките в Драгалевци).
Тези фигури, разбира се, не се явяват на избори по обясними причини. Страх ги е да не се срещнат очи в очи с народната любов и затова пускат в калната битка за гласове своите проксита... Но това е тема на друг разговор.
Да се върнем на „Сега“ и одата му за Пеевски. Едва ли има изненадани, че в началото на предизборната кампания от овладените медии в страната започват да изскачат като кукувички от часовник подобни пропагандни радости.
Дългогодишна мечта на олигарсите в страната е Пеевски да не е в парламента. Защото докато е там, той ще пречи на аферите им. Няма нужда да припомняме десетките законодателни инициативи, с които той и колегите му от ДПС осветяваха далаверите на задкулисието.
То не бяха игрите с т.нар. „златни паспорти“, с които Прокопиев уреждаше ключ към ЕС на заможни руснаци и китайци. То не бяха опитите на същият този Прокопиев да сложи ръка върху парите от Плана за възстановяване и развитие, докато рушащата се след редица криза държава се отказваше от тях в негова полза.
То не бяха далаверите с ток и несъразмерното обогатяване на ВЕИ-та в момент, в който за средния българин беше лукс да включи радиатора в кухнята и се топлеше на изпаренията от фурната. За справка всички тези далавери бяха порязани от ДПС по време на краткия живот на последния 47-и парламент. Ако върнем лентата назад, тези примери ще бъдат умножени по най-малко 20.
И затова Пеевски много пречи на задкулисието. Което от своя страна не обича да сменя тактиката и затова вади от ръкава любимото си оръжие за поразяване на неудобните – медиите.
Кратък литературен прочит на художественото произведение в „Сега“ показва, че най-голямата драма, която срещат олигарсите у нас, е да открият кал под ноктите на Пеевски. Колкото и да овладяваха институциите у нас, колкото и шефове на служби и агенции да си назначаваха, никой не успя да намери за какво да се хване.
Даже последният шеф на НАП остана в аналите на историята с факта, че нареди проверка на току що приключила данъчна проверка. Защото принципалът му – доскорошният финансов министър Асен Василев изненадващо емоционално показа, че този резултат не е удовлетворяващ за него. А вероятно и за човека, докарал „промяната“ на власт – Прокопиев.
Проверката на проверката обаче даде все същия резултат. А щом овладяната държава не успя да попилее Пеевски, в играта бе включен друг любим прийом на КГБ – доносите.
Пространството на Запад бе залято преди няколко години с манипулации за депутата – като се почне от Брюксел и се стигне до Вашингтон. Навсякъде олигарсите се пробваха да пробутат лъжите си срещу него. Успяха да пробият едва преди година през санкциите по „Магнитски“, наложени по доноси от близки до Прокопиев журналисти и НПО-та. Последва най-логичният ход на депутата – обжалване на санкциите пред американския съд.
И сега на дневен ред излиза отново истерията на Прокопиев. Защото нали се сещате какво ще се случи, когато американците се усетят, че са били подведени от един български олигарх, какъвто несъмнено е Прокопиев?
Със сигурност последствията няма да се харесат на каолиновия крал. Затова сега царят на ВЕИ-тата пуска в ход операция „Разградски пояс“, с цел да се спаси от явно предстоящите събития зад океана. А така като гледаме, човечетата на разградския бос са напълно готови ако US съдът отхвърли санкциите по „Магнитски“, да обвинят и американските съдии в корупция.
Какво ще се случи предстои да видим. За разлика от прегорелите чушки обаче, вонята от прегоряла пропаганда е нетърпима. И от далеч се надушва...