Данъчен консулт обясни как се купува стаж за пенсия

На много хора не им достига стаж за пенсия. Каква е позицията на НАП за това какъв е редът за купуване на осигурителен стаж и какви са правилата за осигуряване на чужденци, които временно работят в България? Данъчният консултант Димитрина Захаринова отговаря на тези въпроси пред "Труд".

I Купуване на стаж

Човек желае да купи осигурителен стаж на основание чл.9а, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Поставени са следните въпроси: По коя банкова сметка да внесе осигурителните вноски и кога се подава декларация образец №8 - преди или след превеждане на сумата?

Кръгът на лицата, подлежащи на задължително осигуряване за фондовете на държавното обществено осигуряване, е определен в чл.4 от КСО. Упражняването на трудова дейност е основна предпоставка за възникване на основание за осигуряване и като общ принцип е изведена в чл.10 от КСО. Изключение от този принцип е допуснато с разпоредбата на чл.9а от КСО, която дава възможност в определени случаи хората да могат да купуват осигурителен стаж.

Съгласно чл.9а, ал.1 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране, ако не е зачетен на друго основание и са внесени осигурителни вноски съгласно ал.3, се зачита:

1. времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност;

2. времето на докторантурата, определено в нормативен акт за лицата, придобили образователна и научна степен “доктор”.
Съгласно чл.9а, ал.2 за осигурителен стаж при пенсиониране на лицата, навършили възрастта по чл.68, ал.1, се зачита и времето, което не им достига като осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл.68, ал. 1 и 2, но не повече от 5 години, ако за това време са внесени осигуровки.

Внасянето на осигурителните вноски по ал. 1 и 2 се извършва по банков път след подадена декларация по ред, определен с наредбата, издадена от министъра на финансите по чл.5, ал.6 от КСО. Вноските са изцяло за сметка на лицата, като се изчисляват към датата на внасянето им в размера, определен за фонд “Пенсии” за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., върху минималния месечен осигурителния доход за самоосигуряващите се, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

Съгласно чл.2, ал.7 от Наредба №Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се, лицата, които внасят осигуровки по чл.9а от КСО, подават в компетентната териториална дирекция на НАП (ТД на НАП) декларация образец №8 съгласно приложение №6. В декларацията вписват имената по документ за самоличност, единния граждански номер и сумата на вноските. Декларация образец №8 се подава в компетентната ТД на НАП преди внасяне на осигуровките по чл.9а от КСО (чл.4, ал.5 от Наредба №Н-13).

Съгласно чл.8, ал.1, т.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) компетентната ТД на НАП на физическите лица, включително едноличните търговци, е териториалната дирекция по постоянния им адрес.

Осигуровките за държавното обществено осигуряване по чл.9а, ал.1 от КСО следва да внесете по банковата сметка на компетентната ТД на НАП по постоянния адрес, а декларация образец №8 да подадете преди фактическото им внасяне. Парите трябва да бъдат преведени по банкова сметка за събиране на приходите за социалноосигурителните фондове към НОИ, а кодът за вид плащане е 551111.

II Наемане на работници от страна извън ЕС

Във фирма предстои назначаване на работници по трудов договор от Косово, с пребиваване в България за 12 месеца. Поставен е въпросът: Дължат ли се всички осигуровки за тези работници?

Между България и Косово няма сключена спогодба в сферата на социалната сигурност. Това означава, че по отношение дължимостта на задължителни осигуровки следва да се прилага българското осигурително законодателство в неговата цялост.

Кодексът за социално осигуряване (КСО) не разграничава лицата в зависимост от тяхното гражданство и местоживеене, а от това дали упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване - за един или повече осигурени социални рискове. Обвързването на осигуряването с полагането на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване (ДОО). За да възникне задължение за осигуряване е достатъчно лицето да извършва трудова дейност по смисъла на КСО. Според чл.10, ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за която са внесени или дължими осигуровки и продължава до прекратяването ѝ. Доходът, върху който се дължат осигуровки, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (чл.6, ал.2 от КСО).

Ако лицата извършват трудова дейност, те подлежат на задължително социално осигуряване на основание чл.4, ал.1, т.1 от КСО - за всички осигурени социални рискове. Лицата, родени след 31 декември 1959 г., задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, ако са осигурени във фонд “Пенсии”, съответно във фонд “Пенсии за лицата по чл.69”, на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл.4б (чл.127, ал.1 от КСО).

За да възникне задължение за здравно осигуряване за дадено лице, то следва да е в обхвата на задължително осигурените по Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) лица. Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл.33 от същия закон. Лица, които не са български граждани, са задължително осигурени в НЗОК при наличие на определени условия, регламентирани в закона.

Съгласно чл.33, ал.1, т.3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който България е страна.

В чл.34, ал.1, т.2 от ЗЗО е указано, че задължението за осигуряването на лицата по чл.33, ал.1, т.3 възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в България.

На основание чл.23 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) чужденците пребивават в България:

- краткосрочно - до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период от датата на влизането в страната;

- продължително - с разрешен срок до една година, освен в случаите, предвидени в този закон;

- дългосрочно - с разрешен първоначален срок 5 години и възможност за подновяване след подадено заявление;

- постоянно - с разрешен неопределен срок.

За чуждите граждани, които краткосрочно и продължително пребивават в страната, здравна вноска не се дължи.

Видно от цитираните разпоредби чуждите граждани, които дългосрочно или постоянно пребивават в страната по смисъла на ЗЧРБ, дължат здравни вноски в България по реда на ЗЗО - от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в България. От тази дата здравните им вноски са дължими на съответното основание по ЗЗО. Задължителното здравно осигуряване на работниците и служителите се извършва по реда на чл.40, ал.1, т.1 от ЗЗО.

При положение че посочените в запитването лица нямат статут на постоянно или дългосрочно пребиваващи в България по смисъла на ЗЧРБ, те не подлежат на задължително здравно осигуряване в България.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук