Дани Ганчев от “Тангра”: Годините не ме плашат, те се плашат от мен

След десетилетия на българската музикална сцена, две от легендарните рок групи за всички времена - “Сигнал” и “Тангра”, за пръв път се събират заедно на една сцена. Предстоят исторически концерти и това е един от поводите да поговорим откровено с музиканта, композитор и аранжор, пианист и вокал на “Тангра”, един от стълбовете на групата - Дани Ганчев.

- Дани, да започнем с най-новото около теб и “Тангра”. Разкажи повече за предстоящото около теб и групата?

- Нямам търпение да започне турнето и вярвам, че ще бъде запомнящо се - ние сме две групи със славна история и легендарни парчета. Подозирам, че ще е голяма емоцията, а като се обединят феновете ни, предвещавам забавление и купон! Не е за изпускане - ще се пее от началото до края!

Иначе, освен тези общи концерти на 15 септември в Бургас, на 19-и в Стара Загора и на 20-и в Пловдив, вчера (бел. ред. 4 септември) бяхме на Рок феста в Чирпан, а на 17 септември сме в Златоград и каним всички, които са наблизо. 

Сега е моментът да споделя и новината, че записахме наново в настоящия състав и с осъвременен аранжимент една от най-великите песни на “Тангра”, по музика на Борето Карадимчев и по уникалния текст на Сашо Петров, която без преувеличение всички българи знаят и пеят - “Любовта, без която не можем”.

За първи път пред вас ще разкрия, че в края на тази година трябва да излезе документалният филм на режисьора Костадин Бонев, с главен герой Сашо Петров - наш любим приятел и шести член на “Тангра” (аз си го присвоявам, но талантът и поезията му са на цяла България), който ще се казва “Оловният войник”. Следете за него и непременно го вижте - ще се доближите до този уникален човек, ще откриете историята и духа на времето, в което са се родили най-легендарните песни на България, ще намерите и своята история, предадена чрез тях. 

И да се похваля още, понеже съм много щастлив от факта, че през септември очакваме и клипа на “Любовта, без която не можем”, направен пак от режисьора Константин Бонев.

- Ти си душата на втория, new wave, период на групата. Сподели ни за началото!

- Разказвал съм неведнъж как внезапно и неочаквано и за мен самия се завърнах от Словения в България през лятото на 1983 г. 

Югославските служби ме изгониха от страната заради отказа ми да доноснича и работя за тях

Така за 24 ч. трябваше да напусна страната, в която бях живял през последните 14 г., бях щастлив, успешен, с жена и дете, утвърден музикант, участващ в няколко групи - September, Jutro, Soncna pot и Hazard. Но явно е трябвало така да стане... От днешна гледна точка съм убеден в това, защото се роди втората “Тангра” и направихме бум в музикалната стилистика в България, за което и до ден днешен ме спират хора, запознават се с мен и ми признават, че съм ги променил. Щастлив съм от това. 

Та още като се прибрах през август 1983 г., без да се бавя, потърсих старите си “бойни” другари като Косьо Марков, който тогава вече беше създал първата “Тангра” с Чочо Владовски. Бяха любимци на хората в България. Косьо веднага ме покани да свиря с тях. На практика след броени дни у дома получих работа, за което винаги съм му бил благодарен и признателен.

Всички от групата бяха симпатични, готини момчета, с които направихме турне - 20 дни из България с тогавашния им репертоар. Честно казано, аз бях на съвсем друга музикална вълна. Много исках да правя музика, каквато се слушаше тогава по белия свят - новата вълна в съчетание с пънк, исках да променя стила в посока на модерното, новото. Признах на Косьо, че моите музикални интереси и естетика са различни от тогавашния стил на групата, както и че ще търся начин да правя това, което ме пали.

Той трезво и прагматично отговори, че ще ми трябват поне 5 г., за да наложа нова група, и предложи да се използва името “Тангра”, като се промени стилът, в който е работила дотогава. Това си беше право в десетката - групата беше налице, с успешно име, терен за репетиции, контакти. Трябваше да бъде променена посоката. Чочо Владовски реши, че това не е неговото и няма интерес да прави new wave музика - той си беше много популярен и наложил се в своя стил, разпознаваем глас и артист. И напусна.

Бяхме изправени пред въпроса спешно да намерим певец, и то не какъв да е, а с глас, пасващ на new wave стилистиката. Започнаха едни прослушвания в емблематичната кухня на Косьо в апартамента му на “Попа”. Той ме повика у тях, за да “поогледам” поредния певец. Изненадващо заварих едно хубаво момче с прическа в стил new wave, което много ми напомняше на жесток британски басист от актуалната тогава група “Kajagoogoo” - сещате се, че момчето, за което говоря, беше Стенли

Той изглеждаше страхотно, много стисках палци да ни изненада приятно. Стенли ни пусна касетка със свое изпълнение на парче на Уайтснейк и макар това да не беше моята музика, установих, че има отлични гласови възможности и слух. Дадох на Косьо директно знак под масата, че момчето става за нас. С това приключи кастингът за певец на новата “Тангра” и впоследствие Стенли наистина оправда напълно очакванията ни и стана любимец на публиката...

Трябваше ни и нов китарист. Тук в ролята на съдбата се намеси певецът Богдан Томов, когото един ден с Косьо Марков срещнахме случайно на “Витошка”. Като му споделихме, че си търсим китарист, Богдан ме измери с поглед от горе до долу и каза: “Знам какъв човек ти трябва, трябва да е “ню уейв” като теб”. И ми даде телефона на Валери Миловански. Затичах се до вкъщи и веднага му телефонирах, оказа се, че живее близо до нас на ул. “Марин Дринов”, където незабавно отидох.

Веднага разбрах, че е човекът, с когото ще бъдем на една вълна в музицирането. Още преди да го чуя, видях “работната му площадка” - разтворено пиано, разхвърляни стативи, джаз теория и ноти, партитури на групата “The Police” и сред тях - Валери. Съобщих му светкавично решението си: “Утре в 1 ч. идваш с китарата на репетиция в читалище “Петър Берон”, а той супер се притесни и каза: “Поне да ме бяха чули и останалите!”. “Утре, в 1 ч. - репетиция”, повторих аз. 

- Така се събрахме в състава, с който тръгнахме в новата посока - “ню уейв Тангра”

През зимата на 1984 г. работихме здраво по 10-12 ч. на ден и за броени месеци създадохме концепция за една цялостна концертна програма. Бяхме вдигнали летвата високо за самите себе си... Поддържахме философията, че “ню уейв” е естетика, валидна не само за музиката, но в голяма степен и за сценичното поведение. След това всичко се отприщи и ни заля Новата вълна (New wave). Много фенове ми благодарят, че сме преборили сивотата и тъпотията на соца и сме променили завинаги представите им за музика и естетика.  

Колеги музиканти и хора от бранша непрекъснато ме убеждаваха, че такава група няма да има успех в България, но аз упорствах и бях твърдо убеден в себе си. 

Треперих и съм се борил за всеки един фен 

Успехът ни тогава беше грандиозен, надмина всичките ми очаквания. То беше като торнадо. Макар на първите ни участия след промяната в стила хората да бяха изумени от това, което виждат и чуват - толкова различно от досегашното звучене, както и от факта, че не пее Чочо. В първия момент те си мислеха, че сигурно сме някакви измамници, самозванци, които само се представят за “Тангра”. Разполагахме с 1 час да ги спечелим и задържим като фенове и на новата “Тангра” или да ги загубим завинаги. Успяхме, не се провалихме в това. 

- Какво всъщност е “Тангра” за теб? 

- Групата е музикална институция в България. Институция на стила - освен в музикален аспект, и като естетика - бяхме носители на новото и във визуален план - прически, дрехи, сценично поведение, танци, осветление, сценография, правехме различни скечове към парчетата, които сега биха нарекли пърформанси. И днес повтарям някои от тях в желанието си да възкреся духа от тогавашните концерти.

Жалко е, че след едва 2-3 г. “зверски” успех с втората “Тангра”, новаторски албум и безспорно влияние в музикалния живот, се пръснахме по света - Косьо в Париж, Вальо - в Ню Йорк, ние с Емо - в Белгия. Оставихме феновете си “с празни ръце”. Мога да призная, че през цялото време на емиграция и живот в чужбина тъгувах за славните години и контакта с публиката ни, които имахме.

- Нека си спомним за Косьо Марков ...

- Той винаги е бил неизменна част от моя живот. И сега сме свързани, чрез общата група, музика и всичките спомени. Знаем се от 12-13-годишни, още от древността (смее се). Моята учителка по музика Велка Вакъвчиева ме заведе у тях, за да просвиря репертоара си преди един концерт на истински роял. Тогава още свирех класика и изнасяхме така наречените “продукции”. Семейство Маркови живееха на “Попа”, в една стара кооперация на ъгъла на “Графа” и сегашния булевард “Левски”. Вратата отвори Косьо - извънредно учтиво и възпитано момче, което говореше тихо. 

Те са много изискана, аристократична фамилия и бях шашнат от обстановката у тях Спомням си, че Косьо ме наблюдаваше скришом, докато свиря.

След няколко години, вече зарязал класиката в полза на рокендрола и като активен рокаджия свирех с “Бъндараците”, които бяха центърът, около който се въртяхме първите рок музиканти. Та веднъж, влизайки в читалище “Алеко Константинов” на “Оборище”, чух безпогрешно свирене на бас китара. Отваряйки вратата, за моя изненада открих, че човекът на баса беше самият Косьо!

От този момент съвсем се сближихме. През годините връзката ни не е прекъсвала, независимо от разстоянията. После дойде и втората “Тангра”, работата ни в чужбина, възраждането на групата със Стенли през 2016 г., после “Тангра” с Боби Косатката, когото Косьо много харесваше и ценеше. 

- Плашат ли те годините? Би ли искал да върнеш времето назад и да промениш нещо в живота си?

- Не, годините се плашат от мен (смее се)! 

По сърце аз съм “дечко”, момченце Упорито оставам “дете, болно от гигантизъм”, както ме майтапи скъпият приятел Вачо Бъндарака от първата българска рок група “Бъндараците”. Затова не остарявам, оставам млад и нямам никакво намерение да съм “пенсионер” (в преносния смисъл на думата).

Аз съм с младите - работя и се забавлявам с тях, ползвам перхидрол за скандинавско руси кичури на косата, правя “гладни стачки” и безалкохолна диета 10 дни преди всеки концерт, за да съм във форма. И едвам дочаквам афтърпартито (смее се). Вегетарианец съм от дете, както и цялото ми семейство. 

Не се давам на младите! А иначе - струва ми се, че съм върнал времето назад - с групата свирим репертоара на втората “Тангра” от new wave периода, в която съм вложил огромна любов, и то нелошо. Някои от сегашните членове тогава са били на 13-14 г., вдъхновени от нас. С тях не само съм върнал времето назад, но и надграждаме. След като Косьо почина, Бог да го прости, много хора ме окуражават и благодарят, че не съм оставил групата да изчезне, а продължаваме славната й история.

Пък за грешките в живота, ще цитирам стих от Сашо Петров, който пея в една от последните песни на “Тангра” - “Ще повторя”, той гласи следното: “Ако мога отначало да се върна в този свят, всички срещи и раздели ще повторя преди в своите следи”. Поетът най-добре си го е казал...

- Имате ли фенове през годините, с които сте станали приятели?

- Ооо, много са и нашите чувства не са се променили. Няма да ги цитирам поименно, да не пропусна някого. През периода на втората “Тангра” в Русе беше създаден първият фен клуб на българска група изобщо. С хората от фен клуба сме страхотни приятели и до днес - поддържаме връзка активно, чуваме се, те идват на концертите, купонясваме, споделяме си мисли, спомени, музика. Те са много ентусиазирани и отдадени и когато ми трябва честно мнение за това, което правим, се допитвам до тях. Имам много приятели и държа страхотно на приятелството и колективния дух. 

- Въпросът е банален, но храни ли музикант къща - преди и сега?

- И преди не хранеше... Казват, че ако сме били в нормални условия в “белия свят”, щели сме да имаме басейни, самолети и замъци като “Ролинг Стоунс” (смее се). Общо взето, това не ме е вълнувало в живота, а да живея в своя собствен артистичен свят и да имам възможност да се изразявам свободно в него. Не съм очаквал “да цъфна и вържа” като музикант. Времената са трудни за всички или за почти всички и това не е оплакване. 

- Кои фенове са повече - тези под или тези над 55 години?

- Аз не ги деля феновете на под и над 55. 

Ние сме израснали с феновете, които са 55+ и нагоре, но те са предали тази култура на децата си и на нашите концерти е пълно с млади хора, които пеят с пълно гърло. Както казах, в “Тангра” сега свирят отлични музиканти - първо поколение наши фенове. Не са малко и младите хора, които тепърва ни откриват и музиката ни ги докосва, смея да твърдя, че е поради нейната модерност и непреходност (колкото и нескромно да звучи). Няма да се откажем от никой от тях. Всички са добре дошли!

- Какво те вдъхновява и ти дава сили в тези нелеки и предизвикателни времена, на които сме съвременници? В живота ти е имало доста изпитания?

- Не мога да не отчитам ужаса, в който живеем - лъжи, манипулации, войни, войни за човешките души. Музиката ни спасява, простичко казано. Тя държи високо. Имал съм доста изпитания, но никога не съм позволявал да потъпкват личността и свободата ми - дори отидох в мините да отбивам военната си служба, за да не ходя в казармата. Не съм бил член на комсомола или на партията майка, което, разбира се, си е имало своята цена. 

Тъй като съм от семейство на индустриалци и съответно “врагове на народа”, съм бил следен под лупа, доста често привикван като тийнейджър в родната милиция, бяха ми скрили паспорта, за да не мога да пътувам в чужбина... И всякакви приключения от подобен характер, но не съм се поддал.

Беше компрометиращо да се дружи с деца като нас - дори моята братовчедка ме избягваше в училище, а милицията беше предупредила моя много близка приятелка да не контактува с мен. Винаги съм следвал мотото: “Бъди какъвто си!”, както “Тангра” пее в своята небезизвестна едноименна песен. И в крайна сметка това ми е донесло повече позитиви, отколкото негативи. Когато си истински и на пътя си, никой не може да те спре.

- И накрая, какво би пожелал на читателите на вестник “Над 55”?

- Не се предавайте на годините, които напредват, те са просто цифра. Запазете сърцето си младо и пазете искрата си. На тази възраст тепърва трябва да се наслаждаваме на хубавото в живота, при положение че имаме познанието, а и го можем. Това важи за всичко! 

Валентина НЕНОВА