Даниел Стийл: Понякога любовта е най-опасното нещо, което може да ти се случи

“Тя просто изми зъбите си и заживя отново...” Това пише за една от героините си Даниел Стийл, родена в Ню Йорк през 1947 г. Думите й важат в пълна сила и за самата нея, защото собственият й живот е низ от драматични събития, падения и възходи. 

Даниел Стийл ще остане в световната класика и винаги ще бъде любимка за милиони читатели по света. Но това, което постоянно ще изненадва и ще шокира, е как в един човешки живот се побират толкова превратности, майчинство и едновременно с това - толкова написани стойностни книги. Нейният талант, нейният кураж и безкомпромисното й трудолюбие са за пример на всеки, изпаднал в беда, в безизходица или отчаяние.

Животът на тази велика жена казва и показва на всички съвременнички, че въпреки ударите на съдбата може и трябва да се продължава напред и нагоре... и то с вдигната глава, и да се пие с пълни шепи от пълнокръвието на живота!

След пет брака, два от които пълна катастрофа, след самоубийството на Николас - едно от седемте й деца, след тонове унищожителна критика за книгите й, определяни като “розови” и блудкави, тя си остава най-продаваната жива писателка в света. Общият тираж на нейните романи е над 560 милиона, преведени на 28 езика, включително и български, в 47 държави. Историите й са били в списъка с бестселъри на “Ню Йорк Таймс” 390 седмици, с което влиза в Книгата за рекорди на Гинес. 23 нейни произведения са екранизирани.

Днес Даниел вече няма илюзии по отношение на мъжете

Тя отдавна живее сама в огромното си имение с 55 стаи, кацнало на хълм в Сан Франциско с умопомрачителна гледка към залива и моста “Голдън Гейт”. Дъщерите й Беатрис, Саманта, Виктория, Ванеса и Зара, синът й Макс, както и двамата й осиновени синове Тревър и Тод обичат да идват в дома й със семействата си, а за Деня на благодарността или Коледа става доста шумно.

Писателката прекарва и голяма част от времето си във Франция, където не спира да твори. Понякога по 16 часа на ден! Защото всеки цент от огромната й сметка с милиони си го е изкарала сама и с много труд.

Детството на Даниел минава в разкош

Майка й - Норма де Камара Стон-Рейс, е дъщеря на португалски дипломат, а баща й Джон Шулейн-Стийл е предприемач от богато еврейско семейство емигранти от Германия. 

Въпреки че е родена в Ню Йорк, Даниел отраства във Франция. Това са години на непрекъснати приеми, официални вечери и бляскави балове за семейството й - приказка, която свършва с развода на Норма и Джон. Бъдещата писателка избира да остане с баща си и се връща с него в Ню Йорк. Майка й не проявява особен интерес към дъщеря си и фактически Даниел става момичето на татко, което бързо пленява околните с европейската си изисканост. Средно образование завършва във Франция, през 1963 г. учи в школа по дизайн, а после е студентка в Нюйоркския университет. 

Едва 18-годишна, Даниел се омъжва за американски банкер с френско потекло - Клод Ерик Лазар, който е с 10 години по-възрастен от нея. Ражда се дъщеря им Беатрис и тя е най-хубавото, което остава след края на брака им - 9 години след сватбата.

Учейки, Даниел работи в рекламна агенция, където клиентите й изпадат в такъв възторг от нейните текстове, че я съветват да започне да пише. И тя се вслушва в съветите им. 

Срещу 20 долара си купува пишеща машина, която дори по онова време вече е антика - произведена е през 1946 г., а на нея натраква първия си роман - “В името на сърцето”. Той няма никакъв успех, както и следващите два, но това не я обезсърчава.

За сметка на това я забелязват от женско списание, където я канят за автор. Възлагат й интервю със затворник, който излежава присъда в калифорнийски затвор. Среща се с него и междувременно на хоризонта се появява съпруг номер две.

Дани Зугелдър е криминален тип, осъждан за грабежи и сексуално насилие, манипулатор с невероятен чар

Даниел е толкова запленена, че решава да се омъжи за него. Венчавката е в затворническия параклис. Три години по-късно двамата вече не са семейство. Докато са заедно, Дани е обвинен и отново осъден за серия изнасилвания.

Току-що получила развод, тя се омъжва за никому неизвестния Уилям Тот. Наркоман е, но поне не е в затвора. 

Скоро се ражда синът им Николас. След две години Даниел отново е клиент на бракоразводен адвокат. Тъжният житейски опит, който събира от любовта си с наркозависим, ражда романа “Спомен”, в който героинята изживява хиляди кошмари и страдания, борейки се да спаси своя мъж от дрогата. И тя пише, че понякога любовта е най-опасното нещо, което може да ти се случи.

През 1978 г. Стийл прави първия си голям пробив на литературната сцена. Излиза романът “The promise” - “Обещанието”, който стига двумилионен тираж, а тя подписва договор с голямо издателство. Оттук насетне ще върви само нагоре, без обаче да се разделя с любимата си стара пишеща машина. 

Горчивият опит от предишните бракове очевидно не отказва чувствителната писателка от идеята за нов брак и тя се омъжва за четвърти път. Нейни са думите: 

“Здравословно е да се приеме, че гаднярите са като шкурки, които ни жулят до сълзи и кръв, но след това те се оказват изтъркани, остарели и негодни, а ние ставаме още по-бляскави!”

Избраникът й този път е солиден мъж, търговец на вино и писател - Джон Трайна. Той осиновява сина й Николас и му дава фамилията си, а Даниел осиновява децата на Джон от първия му брак - момчетата Тревър и Тод. 

Двамата имат 5 природени деца, четири момичета и едно момче - Саманта, Виктория, Ванеса, Макс и Зара. Госпожа Стийл винаги дава всичко от себе си, за да бъде перфектната майка. За нея най-важното нещо на света е майчинството. Този мотив е водещият и в нейните творби. Докато децата са малки, тя спи едва по 3 - 4 часа на денонощие, защото денем се грижи за тях, а нощем, когато те спят, пише.

И тогава идва големият срив. Даниел се опитва да опази семейството си от медийния интерес, но разбира, че съпругът й подготвя нейна биография, в която разкрива, че той не е биологичният баща на сина им Николас, нещо, което другите деца на двойката не знаят. 

Тя се опитва да спре книгата чрез съд, но съдията постановява, че Стийл е публична личност и в нейния случай не важи тайната на осиновяването. 

След шумно съдебно дело тя отново е разведена, за да напише книгата “Зла умисъл”, в която се разказва как една жена разрушава брака си, защото таблоидите разпространяват дълбоко пазени тайни от нейното минало. 

Синът на писателката Николас, който става обект на грозния скандал, е нежна и чувствителна душа и музикален талант, но постоянно в плен на депресията, наркотиците и с диагноза биполярно разстройство. Въпреки всички усилия, които полага, Даниел Стийл не успява да го спаси.

Той се самоубива на 19 г., в разцвета на младостта си, през 1997 г. Така тя е застигната от най-голямото нещастие за една майка - да погребе собственото си дете. В памет на Ник тя пише книгата “Неговата ярка светлина”. Създава и фондация, която да подпомага лечението на душевни болести. 

Въпреки голямата житейска драма писателката намира сили в себе си да се изправи и продължи напред. Омъжва се за пети път. 

Новият й съпруг е Том Перкинс, финансист от Силициевата долина. С него се задържа по-малко от две години. Развеждат се през 2002 г. На тази краткотрайна връзка е посветен романът “Клон и аз”.

Тя продължава да пише по 3-4 книги всяка година. Впрочем, сигурно това е родило градската легенда, че всъщност госпожа Стийл не е една личност, а марка, под чието лого работи цял колектив автори. Разбира се, че тази мълва не е вярна, Даниел Стийл е реална личност, която твори всеки ред и всяка дума сама. Просто нейната дарба и трудолюбието й са пословични като количество и качество на краен резултат.

Подготви Поли БОЯНОВА