Даниела Доковска – защитникът на „калпакчиевци“

Калин Калпакчиев от грантово зависимия Съюз на съдиите пусна на свобода убиеца Джок Полфрийман. Това предизвика безпрецедентна вълна на недоволство както от обикновените граждани, така и от всички политически партии. Разбира се, без „Да, България“ на бившия правосъден министър Христо Иванов, който лично покани навремето Полфрийман в кабинета си, за да бистрят условията в затворите и правата на затворниците.

Скандалът обаче придоби съвсем нови измерения, когато се оказа, че в мотивите на Калпакчиев е залегнало и становище на Българския хелзинкски комитет, според който убиецът се е „поправил“. Да припомним само, че БХК е получател на грантове, също както и Съюза на съдиите, а Калин Калпакчиев е отличен през 2013 г. и 2016 г. от БХК с награда в инициативата им „Човек на годината“. Самият Полфрийман също беше номиниран за „Човек на годината“ през 2015 г., но това предизвика такова бурно недоволство, че БХК оттегли номинацията. За сметка на това пък регистрира на името на Полфрийман ново НПО и дори му плати таксите.

Простият факт, че убиецът е пуснат точно от Калпакчиев, а двамата пеят в един хор - този на Българския хелзинкски комитет, медиите от кръга „Капитал“ и дежурните им говорители се опитаха (следва да се отбележи напълно неуспешно) да заметат под килима с общите приказки, че съдебните решения не се коментирали, а това на Калпакчиев било по дефиниция правилно, щом било постановено от такъв „високоморален съдия“ като него.
Когато видяха, че никой не ги слуша и не иска да ги слуша, защото смислено оправдание за пускане на нагъл убиец-социопат цели 7 години преди да изтече наказанието му просто не може да има, „калпакчиевци“ решиха да прибягнат и до адвокати, които да сътворят серия от становища в защита на грантовия съдия. Опитвайки се по този начин с юридически, или не дотам правни аргументи, да размият скандала и да го пренесат на „професионална“ плоскост.

Да изкараш на амбразурата по тази схема обаче и Даниела Доковска, още повече в сайта на радио Свободна Европа, не само не върши никаква работа, а още един път показва тежките зависимости, в които подсъдимите и техните НПО-та са оплели съдебната ни система. Докато същевременно нагло ни проглушават ушите с лозунги за „съдебна реформа“, „независимо правосъдие“ и прочие мантри, с които всъщност се опитват единствено да оправдаят стремежа си към овладяване и на прокуратурата.

Сега Доковска с комсомолски плам оплюва противниците на Калпакчиев, както и пострадалото семейство на заклания от Полфрийман студент Андрей Монов. Нямали право, видите ли, да се месят в „независимата“ съдебна система. Нямали право да призовават за накърняване на честта на съда, нито да питат може ли Калпакчиев да ходи спокойно по улиците. Доковска стига дотам, да твърди, че главният прокурор, който според нея не е неук, бил пуснал молба за възобновяване на делото, макар да знаел, че това било невъзможно. Но все пак го направил, за да уязви съдиите от ВКС, които по закон щели да му откажат.

Не, ако си мислите, че адвокат Доковска е неука или глупава, грешите. Тя много добре знае коя е, за какво се бори, откъде идва прехраната й и кой съдия защитава, пък бил той и пускащ на свобода убийци.

Кантората „Доковска и Атанасов“ брани през годините интересите на подсъдимите Иво Прокопиев и Огнян Донев. Защитавала е и десетки знакови, престъпили закона богаташи - от откровени криминални типове, до префинени „бели якички“. Съдружникът й Георги Атанасов освен учредител на „Да, България“ е и постоянно „острие“, когато трябва да се атакуват правораздавателните органи. Атанасов защитава дори и семейството на самия Лозан Панов - зависимият от кръга „Капитал“ председател на ВКС. А Доковска беше човекът, който застана на стълбите на съдебната палата заедно с грантовите съдии при провокацията на Панов „Не на страха“ през декември 2015г.
Адвокат и съдии рамо до рамо. И на стълбите, но оказва се и в съдебната зала. Както и при пускането на осъдени убийци.

Изводът е толкова прост и ясен, че изобщо не се нуждае от коментар.
Целта им е слаб и подчинен съд, съдии-приятели, които са готови, когато получат правилната команда, да оправдаят или да пуснат от затвора престъпник. 

Така че когато следващият път Доковска излезе да защитава конкретен съдия, освободил убиец, то дори няма нужда да се проверява кой е той. Със сигурност ще е от Съюза на съдиите, със сигурност ще е присъствал на сбирки на „Да, България“, със сигурност ще е бил лектор на „конференции“, спонсорирани от „Капитал“ или „Отворено общество“ на Джордж Сорос. Със сигурност ще е неин приятел в и извън съдебната зала.

А когато адвокати на подсъдими бранят по този начин конкретни съдии, тогава светва и голямата червена лампа за цялото общество. И е крайно време всички най-после високо да кажем: „Не на доковците и калпакчиевците в съдебната ни система“. За да я има държавата.