Механизмът за обвързване на възнагражденията в държавната администрация със средната работна заплата и минималната заплата стои в основата на рязкото увеличение на доходите в публичния сектор.
Това повишение вече значително изпреварва динамиката в частния сектор, което създава все по-сериозни икономически дисбаланси.
„Частният, а не общественият сектор генерира приходи. Затова е проблем, че възнагражденията в публичния изпреварват тези в частния сектор“, подчерта заместник-председателят на БСК Мария Минчева, пише tribune.
По думите ѝ, обвързването на минималната работна заплата със средната механично увеличава доходите, без това да бъде подкрепено с реален ръст на производителността.
Тя посочи, че именно тази диспропорция вече затруднява бизнеса, който не може да навакса с увеличенията, докато администрацията получава автоматично индексирани доходи.
Въпреки растящите заплати има администрации, в които кадрите не достигат. Такива са Изпълнителната агенция „Околна среда“ и Главната инспекция по труда — позиции с висока натовареност и сравнително по-ниски възнаграждения.
Регионалният дисбаланс е още по-сериозен. Старши икономистът от ИПИ Адриан Николов обяснява:
„В малките общини публичният сектор вече генерира 70–80% от заетостта. Там заплатите в администрацията са по-високи от тези в частния сектор — и то от години.“
Според него това създава порочна селекция: по-квалифицираните специалисти избират работа в администрацията, докато бизнесът разчита на хора, които по-трудно намират реализация.
Пламен Иванов, експерт по управление на инвестиции, определя ситуацията като „бюджета на послушния избирател“. Той смята, че страната се насочва към огромен дефицит през следващата година, докато в администрацията продължават да се раздават бонуси:
„В Агенцията за инвестиции има сериозни премии при положение, че чуждите инвестиции са в спад, а износът намалява с 4,8%. Това е кощунство.“
Според него държавата губи конкурентоспособност: чуждите инвеститори напускат, а български компании изнасят производството си навън.
Николов обръща внимание и на огромната разлика между заплатите и производителността:
„Разликата в приходите между отделните региони е около 8 пъти, докато в други страни — 4–5 пъти. При заплатите разликата е два пъти, но при производителността – над пет.“
От БСК предлагат конкретно решение — съкращаване на незаетите щатни бройки в администрацията.
„Над 5000 незаети позиции се бюджетират всяка година. От тях се раздават бонусите“, пояснява Мария Минчева.
Така дискусията за възнагражденията в държавния сектор се превръща в ключов въпрос за устойчивостта на бюджета, конкурентоспособността на бизнеса и баланса между публична и частна заетост.
