Делото срещу имамите е бомба със закъснител

Във връзка с делото срещу ислямистите в Пазарджик в медиите се появиха редица термини, които остават непознати за масовия читател и хвърлят известна завеса над същността на този процес.

Различните течения на модерния ислям възникват като опит за противопоставяне на настъпващия колониализъм, предимно на Англия и Франция, в арабския свят през ХтХ в. В същото време арабските страни са под властта на османския султан, който е безсилен да ги защити дори като своя територия. Естествено е в условията на ХтХ в. тези течения да имат предимно религиозен антиколониален характер.<br /> <br /> Началото поставя движението на Вахабuтите (на арабски се произнася като уахабuти) на името на ислямския теолог Абдул Уахаб (1703-1792), който ратува за прочистване на исляма от &quot;езическите&quot; и &quot;еретическите&quot; натрупвания в него след появата му и завръщане към чистата религия на дедите. От тук идва и другото им название салафити, т.е. последователи на дедите. Така че двете понятия са идентични. Салафитите възприемат всякакви нововъведения, особено идващите от християнския Запад заедно с колонизаторите, за голям грях. Те призовават за стриктно спазване на Корана, превъзнасят миналото като вдъхновение за някогашната ислямска мощ.<br /> <br /> В обвинението на прокуратурата срещу мюсюлманските имами се твърди, че това течение отрича демокрацията, светските закони и съжителството на исляма с другите религии, признава единствено шариата, т.е. законодателството, произтичащо от Корана и Суната (разкази и притчи за действия или изказвания на пророка Мохамед и неговите последователи) и следи дали животът на мюсюлманите е съобразен с тези норми. <br /> <br /> Салафитството изключва всякаква възможност да се тълкуват свещените ислямски писания и налага те да бъдат възприемани в буквалния си смисъл, въпреки определената многозначност на много положения в тях. Учението на салафитите разкрива пред вярващите някаква, макар и имагинерна перспектива за духовно освобождение, което се свързва със социалното и политическото.<br /> <br /> Подобни на уахабитите са възникналите в Либия и съществуваща до днес секта на сенуситите, към която принадлежат повечето съвременни либийски &quot;бунтовници&quot;, в Судан - унищожената физически с много кръв и жестокости в края на ХIХ в. от британските колонизатори секта на махдистите и т.н. - почти всички със сходни идейни възгледи, общото между които е антиколониализма.<br /> <br /> В съвременния свят вместо преведения от арабски термин &quot;връщане към корените&quot; (усулия) е възприето и понятието &quot;фундаментализъм&quot;, което не е някаква единна доктрина, а обхваща множество съвременни реформистки ислямски течения, често противоречащи помежду си, едно от които е и терористичната организация &quot;Ал-Каида&quot;. <br /> Още през 1770 г. в княжеството Неджд на Арабския полуостров възниква държава на вахабитите, която впоследствие изчезва, но се появява отново, възстановена от династията на Саудитите, които през ХХ век завладяват значителна част от Арабския полуостров, вкл. свещените градове на исляма Мека и Медина. <br /> <br /> Именно последното придава &quot;законен&quot; характер на вахабитското направление, което е фактическа секта в рамките на водещото днес сунитско тълкувание на исляма (второто е шиитското, популярно предимно в Иран и Ирак). Уважението към тази секта е продиктувано от един допълнителен фактор, който не е съществувал при възникването му - огромното петролно богатство на Саудитска арабия, което дава възможност на династията да се разпорежда с фантастично големи средства и да финансира подчинени й организации.<br /> <br /> И все пак въпреки тези средства тя не е успяла да наложи своите гледища дори отчасти в общоислямски мащаб, макар че отделни организации съществуват. Такава е и появилата се в обвиненията на процеса в Пазарджик забранена в Холандия организация &quot;Ал-Уакф ал-Ислями&quot; (Ислямска собственост).<br /> <br /> <u>Съдът срещу салафити в България поставя няколко въпроса:</u><br /> <br /> - Доколко тази организация носи в идеите си крайни антихуманни виждания, противоречащи на принципите на демократичното ни общество?<br /> - Доколко в нашето законодателство е формулирана забраната на това религиозно общество и по какъв начин?<br /> - Доколко една присъда срещу салафитството би се отразила върху добрите ни отношения с някои държави, особено със Саудитска Арабия, в която то е официална религиозна доктрина. (Тук не говорим за другата страна на въпроса - че тази държава с тази си идеология е възможно най-недемократичната в света според нашите понятия, подкрепяна обаче от Вашингтон).<br /> - Какво е официалното становище на Главното мюфтийство, на неговите основни представители и мюфтии в различните райони и на другите мюсюлмански секти, съществуващи в страната ни (шиити, къзълбаши, алевити и др.) към процеса.<br /> - Няма ли една необоснована присъда, засягаща същността на ислямските общества, да доведе до допълнителни усложнения в българското общество, които да имат международни последици, подобно на позорния &quot;възродителен процес&quot;?<br /> - Сега ли, когато мюсюлманският свят се е надигнал срещу Запада поради един глупав антимюсюлмански филм, е времето за водене на подобен процес?<br /> - Колко мюсюлмани има в съдийската колегия в Пазарджик? Колко съдии там имат понятие от ислям? Колко са чели Корана? Колко знаят какво е Суна? Колко прокурори по делото също си имат понятие в дълбочина от исляма като религия и култура? <br /> Добре е магистратите да се замислят над тези въпроси, преди да се запали фитилът.<br /> <br /> <strong>Киряк Цонев, &quot;Стандарт&quot;</strong><br />