Демоните на Прокопиев и даренията на Пеевски

Даренията, които прави депутатът от ДПС Делян Пеевски в подкрепа на медиците в борбата им с коронавируса, не само изкараха от равновесие тъмното задкулисие, но направо се превърнаха в бедствие за личните демони на разградския подсъдим приватизатор Иво Прокопиев.

Вместо грантовите храненици от чужди фондации и провалени политици-протестъри от кръга „Капитал“ да се запитат защо милионерът Прокопиев не е дал нито един лев в този тежък за страната момент, всички вкупом се втурнаха да „разследват“ (разбирай да оплюват) единственият човек, който за по-малко от два месеца раздаде близо 5 млн. лева на българските болници - под формата на респиратори, медицински консумативи, тестове, маски, предпазни средства и пари.

След всяко дарение на депутата следва поръчков материал в „Медиапул“, „Свободна Европа“, „Дневник“ или „Капитал“. Защо Пеевски дарявал? Как дарявал? Дали даренията му не могат да бъдат развалени (сигурно в изкривеното си мислене Прокопиев си представя как сам отива и дърпа предпазния шлем от главата на лекаря или изключва обдишващия апарат, само защото са дарени от Пеевски).

Ако Пеевски дарявал чрез фирмата си, то всъщност не дарявал той, ами едва ли не някой друг… Все елементарни манипулации, сплетни или набързо скроени лъжи. Тиражирани усилено в жълтокафявите издания на протестърите и разпространявани в социалните мрежи от безработните в условията на извънредното положение професионални жълтопаветни протестъри.

Да паразитираш по подобен мръсен и нагъл начин върху благороден жест и то когато в условията на световна пандемия лекарите и медицинските работници имат огромна нужда от помощ - тук и сега, не е само проява на лош вкус. Това е дъното на човешката низост.

Защо даренията на Пеевски извадиха наяве най-черните демони на Прокопиев? Защото Пеевски изведнъж показа, че умишленото му сатанизиране от задкулисието и цялата помия, която от години се излива върху него, просто нищо не струва.

Защото нито любимият разградски приватизатор на Иван Костов, нито хората с дребни души, с които се е обградил (свикнали само да взимат, но не и да дават), могат да си представят, че някой, който има пари – и то доказани, с платени данъци и със законен произход, може да иска да ги предостави в полза на обществото безвъзмездно и без да чака нещо в замяна.

Не могат да си го представят, защото те никога не биха го сторили. Първо, защото парите им са престъпни и нечисти, второ, защото никога не биха дали и един лев безусловно, за да спасят друг живот. Защото животът на другите за тях няма стойност.

Защото ги интересуват само далаверите, кражбите, продажбата на скъп ток и луксозните им резиденции.

Защото могат да имат 200 милиона придобити по престъпен начин, но не могат да имат благодарността в очите на лекаря, който е спасил своя пациент. Защото душите им са покварени, също както и постъпките им.

И защото празните им думи за „морал“, с които проглушават ушите ни вече три десетилетия, нямат стойността и на една единствена маска, дарена с чисто сърце.