Денят на Христо Ботев: Героят, който даде всичко за България!

Днес, точно в 12:00, в продължение на 2 минути сирените в цялата страна с прекъснат вой ще оповестят отдаването на всенародна почит към паметта на големия поет-революционер Христо Ботев. При даване на сигнала всички пешеходци и пътни превозни средства в страната, с изключение на влаковете, следва да спрат и да останат на място по време на двуминутната сирена.

На 2 юни отдаваме почит на големия поет-революционер Христо Ботев. Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България се чества ежегодно в България. 

Този ден започва да се отбелязва официално през 1901 година и днес се отбелязват 143 години от смъртта му.

Роден на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в Калофер, Ботев е израснал в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. 

Малкият Христо започва образованието си в Карлово, където през 1854 г. се премества да учителства баща му Ботьо Петков. През 1858 г.  обаче семейството се завръща в родния град и момчето постъпва в местното трикласно училище, където отново учител е баща му. Дълго време Ботьо Петков се опитва да изпрати сина си да учи в Русия с помощта на Найден Геров, негов познат от Одеса, който е станал известен просветен деец и руски вицеконсул в Пловдив. Това се случва през есента на 1863 г., когато Христо Ботев получава стипендия от руското правителство и заминава за Одеса.

Под влиянието на различни руски автори започва да изгражда своя стил на писане и прави първите си поетични опити. Постъпва във Втора гимназия като „волнослушател“, но трудно се вписва в учебната дейност. Не минават и две години преди енергичният и буен Христо да бъде изключен от учебното заведение.  Причината – „липса на интерес към учебната програма“. Стипендията му е прекратена и той получава еднократна сума, за да се прибере в България. Въпреки това Ботев остава в Одеса, издържайки се с преподаването на частни уроци.

През 1866 г. Христо Ботев е назначен за учител в Задунаево, българско село в руската част на Южна Бесарабия, където прекарва няколко месеца. В началото на 1867 г. получава известие, че баща му е тежко болен, и се връща в Калофер. По това време е публикувано и първото му стихотворение – „Майце си“, с подкрепата на Петко Рачов Славейков и неговия вестник „Гайда“.

В края на септември 1867 година Христо Ботев пристига в румънския град Гюргево, където скоро се свързва с българските хъшове — сред тях е Хаджи Димитър и доста участници в организираните през същата година чети на Панайот Хитов и Филип Тотю.

В Румъния Ботев става част от революционната емиграция. Попаднал във водовъртежа на събитията, той се възхищава от четничеството. В началото на 1868 година се записва в четата на Желю войвода, на която е определен за писар. През юни пътува с Желю войвода до Одеса в търсене на пари за въоръжаване на четата, но след връщането им войводата е задържан от румънските власти и четата така и не преминава в България.

Като виден публицист, той излага идеите си за революция във всички свои творби и вестници. Революцията според Ботев е единственият правилен път за българския народ. Макар да радее за българската революционна мисъл, Христо Ботев отстъпва от позициите, които налага и отстоява Васил Левски. Така пренебрегва предварителната подготовка на въстанието. Според него народът е готов за борба, в него е стаен революционният инстинкт и достатъчно е той да бъде призован, за да се вдигне на въстание.

Есента на 1868 г. Съдбата сякаш на шега събира великаните на революционната мисъл – Васил Левски и Христо Ботев. Двамата живеят при изключително тежки условия в изоставена мелница край Букурещ и безспорно оказват влияние един на друг. Ботев е силно впечатлен от личността на Апостола.

“Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер! Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и сè весел!… Приятно е човеку да живее с подобни личности…. “

Косвено свидетелство за взаимното влияние между тези силни характери намираме и в тефтерчето на Левски, в което седем страници са заети от Ботевото стихотворение “На прощаване”. Ботев преживява тежко обесването на Левски и пише: “имах брат, когото видях на бесилото”. Най-силен израз на почитта си към Левски Христо Ботев дава в двете редакции на стихотворението “Обесването на Васил Левски”. Първата, “Дякон Васил Левски” е в Ботевото тефтерче. Втората редакция, която се смята за окончателна, е печатана за първи път в Ботевия “Стенен календар за 1876 година с портрета на Дякона Василия Левски”, а след смъртта на автора и във в. “Нова България”.

Някои източници обаче твърдят, че двамата никога не са се познавали, а това било красива история, съчинена от Захари Стоянов. Двамата са били с твърде голяма разлика във възрастта, за да се срещнат.

Пръв, който пише за познанството на Васил Левски и Ботев, и за влиянието на Дякона върху бъдещия поет и революционер, е Захари Стоянов. Той публикува популярното писмо на Христо Ботев от зимата на 1868 година до приятеля му Киро Тулешков. Оригиналът на документа е загубен, а в първата публикация писмото не е цяло и е без подпис.

През лятото на 1874 година Христо Ботев се включва активно в работата на Българския революционен централен комитет и участва в неговото общо събрание на 20-21 август, проведено в печатницата на Каравелов. На събранието той е избран за един от петимата членове на комитета, а след това става и негов секретар.

В Босна и Херцеговина започва въстание. По инициатива на Ботев и Стамболов, в Букурещ на 12 август 1875 г. се свиква ново Главно (така се наричат общите събрания след смъртта на Левски) събрание на БРЦК. То решава да се вдигне незабавно въстание. Старозагорският революционен комитет решава въстанието да се обяви на 16 септември, като въстаниците се съберат в околностите на града. На уречения ден и място се явяват само 24 души.В резултат на неуспешната акция, противоречията в БРЦК се изострят до крайна степен. Разочарован от това, през септември Христо Ботев напуска комитета. Непосредствено след това БРЦК прекратява съществуването си.

По различни причини обаче четата се разпуска и не изпълнява целта си.