Дерибеите на Доган си признаха: властта за тях е щит за беззаконията им
В демократична България няма място нито за „свещени крави“, нито за бабаити в политиката
„Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа“.
Това е клетвата, която депутатите полагат в първия ден от старта на мандата си.
Положиха я и парламентаристите от АПС – коалицията, през която дерибеите около Ахмед Доган се добраха до Народното събрание, след като „Новото начало“ в ДПС ги изчисти от редиците на Движението.
За въпросните парламентаристи обаче цитираните думи са само кухи фрази, а властта – инструмент да трупат безнаказано имане и да нарушават – също безнаказано, законите. Не че не си го знаехме, но друго си е да го чуеш като самопризнание. При това – от устата на един от въпросните депутати на Доган.
Оплакванията на Танер Али
Рано сутринта днес, парламентаристът от АПС Танер Али, познат не със законодателните си инициативи, а с ритниците и къчовете, с които показва верността си към Доган, се изтъпани в студиото на bTV, за да се оплаче, че при нахлуването си в чужд имот в събота не получили подкрепа от никой от партньорите им в мнозинството.
„Уж сме в управляващото мнозинство, а ни оставиха сами да се борим“, овайка се Али, давайки да се разбере, че Доган и кохортата около него не само съвсем умишлено са погазили законите, ами са очаквали и защита за поредния си пример за дерибейство.
Защото именно това представляваше демонстрацията им в събота, при която окупираха бившите Сараи в Бояна – дерибейство. Пошъл спектакъл на самоуправство в имот, който е чужда собственост.
Нагъл цирк
Нагъл цирк, целящ да покаже, че считат, че са над законите и могат да си правят каквото си поискат. Защото – видиш ли – подкрепяли управляващото мнозинство.
Да, ама не!, както казваше едно време Петко Бочаров. Защото властта не може да е самоцел и бяла карта за осигуряване на постове и раздаване на порции под масата.
Нито може да е индулгенция за престъпления и закононарушения и щит срещу наказателно преследване на депутати като Джейхан Ибрямов например, хванат на местопрестъплението със 100 хиляди лева подкуп и светнали от броенето на парите ръце.
Да не говорим за пошло заиграване с етническата карта, която дерибеите без да им мигне окото развяват от събота насам. Изкарвайки действията на полицията, която просто си свърши работата и ги накара да напуснат имота, нов Възродителен процес.
Абсурдно твърдение, което е ни повече, ни по-малко гавра с паметта на жертвите на това брутално престъпление на тоталитарния режим през 80-те години на миналия век.
В демократичните държави обаче няма място за „свещени крави“, за каквато тази кохорта счита и себе си, и водача си Доган. Нито за пореден опит за извиване на ръцете на останалите формации от управляващото мнозинство.
Дерибеите искат индулгенция
Защото, както стана ясно от интервюто на Танер Али, именно това е била и целта на наглото мероприятие в събота. То явно не случайно е било проведено тогава – дни преди поредния вот на недоверие срещу кабинета, за да демонстрират дерибеите пред малцината активисти, които все още им вярват, че продължават да са безнаказани.
Надявайки се, че ще получат за пореден път индулгенция за престъпването на законите на страната, тъй като с гласовете си осигуряват подкрепата за кабинета.
Само че времената на бабаитите в политиката също приключиха. И в събота държавата в лицето на полицията отявлено го показа. Управляващото мнозинство, към което преди няколко месеца АПС се прикачи с надеждата, че ще продължи да има достъп до хранилката на властта – също.
Защото е ясно, че с или без гласовете на АПС, предстоящият вот на недоверие няма да мине. Тъй като лидерът на ДПС Делян Пеевски вече каза, че ще подкрепя кабинета във всички инициативи, които са в полза на гражданите на държавата и осигуряват стабилността на страната по пътя на постигането на стратегическите й цели.
Каквато е предстоящото приемане на България в еврозоната например. Впрочем неговото „Ново начало“ в политиката вече дава резултати и Ахмед Доган и дерибеите са показателен пример за това. В събота те не само се саморазобличиха и но сами написаха епилога на бабаитските си изпълнения в политиката.
Последвайте ни