Димитър Ламбовски е роден в София, завършва история и икономика в Хумболдовия университет в Берлин в самото начало на промените. Бивш депутат от НДСВ. Според публикации “името му винаги е вървяло успоредно с това на хора от най-близкото обкръжение на бившата застрахователна компания СИК”. Неговият бизнес път започва малко преди Първа източна международна банка да бъде купена от Младен Михалев-Маджо и компания.
От регистрите на фирмите, в които е участвал, се вижда, че е стартирал като бизнес партньор на Петър Ненков. Той беше в управителния съвет на Първа източна международна банка /ПИМБ/ заедно с Ламбовски през 1993 г. Двамата участват и във фирма “Тераинвест” АД с няколко тогавашни синдикални лидери от КНСБ . По-късно Петър Ненков замина за Москва, а през 1995 г. загина при доста странна автомобилна катастрофа в руската столица. Дори и след смъртта за Ненков се носеха легенди, а името му беше забъркано с пране на пари от Първа московска банка и изчезнали тирове с цигари. След оттеглянето на Ненков от ПИМБ Ламбовски остава в управата й до края на 1999 г. Той е в управителния съвет заедно с тогавашния акционер в Интергруп и СИК Венцислав Стефанов. Димитър Ламбовски е и в управата на футболен клуб “Славия”, където акционер е небезизвестният Младен Михалев-Маджо. Ламбовски е прокурист на фирма “Интергруп - България” заедно със Стефан Николов. Последният стана популярен през 1995 г., когато СИК сложиха ръка на сините будки по спирките на столицата и се опитаха да поставят под контрол продавачите на вестници. “Интергруп - България” и “Интергруп енд партнерс”, където до 1999 г. личаха имената на Михалев, Красимир Маринов - Големия Маргин, Румен Николов-Пашата и всички останали членове на силовата застрахователна компания СИК, са регистрирани на един и същи адрес в кв. “Витоша”, ул. 433 № 10. Шеф и на двете фирми е Таня Кукинска. От друга страна, Ламбовски е съдружник с ПИМБ в “Лизингова компания” АД.
Бил е експерт във фонд “Труд и капитал”.
Върху негови парцели в Бояна пък е построен и затвореният комплекс “Магнолия”, където живее лидерът на БСП Сергей Станишев и още куп бизнесмени и политици.
Женен, от съпругата си Мина Енева има три деца.
- Г-н Ламбовски, чувствате ли се виновен за това, което се случи на частните гробища в Бояна?
- Боянските гробища са тема, която се експлоатира от медиите и е интересна за хората, тъй като смъртта изправя всички нас пред една неизвестност.
Аз бях инициаторът да се състои проектът да има гробище, което да е с мащаб, да вдигне толкова високо летвата, че да покажем, че има и друг начин, по който да изпращаме своите близки.
Проучих цялата нормативна база и възможностите как да се подсигурят инвестициите, които възлизат на 10 млн. евро, ефективно вложени пари досега, за да се закупят 34 кв. м, да се изгради един от най-големите гробищни православни храмове у нас след Втората световна война…
- Според специалисти обаче този храм е дарен на Синода и сега група независими експерти прави официално запитване за статута му.
- Това не е сериозен въпрос, защото не е възможно да съществува по църковен канон храм, който да не е собственост на БПЦ.
И оттук нататък всеки, който би могъл да изкаже различно твърдение не само за храм „Свети Архангел Михаил”, но и за друг храм, е човек, който изобщо не познава проблематиката.
- Но частни параклиси съществуват!
- Да, частен параклис може да съществува – в частно имение, в частна къща, болница и прочее…
- Тези гробища не са ли частна собственост?
- Един момент. Имаме частна държавна собственост, имаме публична общинска собственост, имаме частна общинска собственост… Формите на собственост в България по конституция са равнопоставени. След като някой твърди, че има частен гробищен парк, трябва да го попитаме: какво е частно? Частно може да бъде и на държавата. Например – ако Министерство на културата е собственик на нещо, това е частна държавна собственост. Имаме и публична такава.
Ние сме направили уникален за България проект, никой не го е правил. Знам, че който и да е направил нещо тук,
подлежи на критика
защото е дръзнал да направи нещо нестандартно.
Но също така искам да обърна внимание, че има огромен интерес от страна на всички погребални фирми да няма гробищни паркове, които да не са общински. Защо? Защото има много стройно организирана схема. Както всички гробищни паркове са закрити, от 10-те съществуващи в рамките на Столична община винаги да се намира свободно място, когато се търси в някой гробищен парк.
Ние сме искали да се направи нещо, което е прозрачно. Да се публикуват точни тарифи и цени. И съответно – да имаме едно достойно изпращане. Ние съществуваме вече 3 години и, без да влизам в подробности, сме дарили гробни места на много хора.
Мисля, че едва ли ще се намери човек, който да е останал разочарован от това, което се предлага на тези гробища.
Става въпрос и за цивилизационен избор, защото има два вида хора – едните казват: „Мен не ме интересува, когато почина, какво ще се случи с моите тленни останки”, а другите казват: „Мен много ме интересува, защото след себе си аз оставям моята фамилия, моите деца и внуци и не е важно те да почитат мен, а родовата памет”. А за да почитат родовата памет, трябва да се създадат подходящи, адекватни условия за това къде да отидат тези деца или внуци, да запалят свещ, да седнат в хубава среда, озеленена, благоустроена, тиха, охраняема и да си дадат равносметка не само за този, когото са изпратили, но и за себе си. Това е място за равносметка.
- Вашият /вече/ бивш съдружник Росен Дойнов е от семейство, което по презумпция би трябвало да е атеистично. Той имаше ли вашите подбуди, когато тръгнахте да създавате това гробище?
- Четох в различни медии през последните 2-3 години, че името на Росен Дойнов се свързва с акционерното дружество „Бояна парк”. Това за мен е много странно. Той никога, на какъвто и да било етап, по никакъв юридически и стопански начин, по никакъв повод не е имал нищо общо с „Бояна парк” – нито като инвестиция, нито като правни отношения.
Росен Дойнов не е фигурирал нито като акционер
нито като член на управително тяло, нито като каквото и да било… В началото на „Бояна парк”, с един много малък ресурс – не повече от 1-2 процента, по моя молба той закупи акции, защото трябваше да се съберат първоначално пари за създаването на парка и след това тези пари му бяха върнати обратно. Това също е един вид финансиране, но със символична сума и по моя молба, защото се познавах с него по други наши проекти. Така че участието му беше не повече от 10-14 месеца.
- Искате да кажете, че сте се разделили напълно цивилизовано, защото съм чела, че сте имали конфликт на базата на различия в бизнес вижданията?
- Не, в никакъв случай. И в момента сме в добри отношения – човешки и партньорски, въпреки че това партньорство е било в съвсем малък размер.
- Как ще коментирате трагичния инцидент на частните Боянски гробища навръх Великден, довел до смъртта на актьора Чочо Попйорданов?
- Наистина много съжалявам за кончината на Чочо Попйорданов, въпреки че лично не сме се познавали. Но аз много уважавах този наш артист и съжалявам, че по такъв начин си отиде.
Що се касае до това как гробищен парк „Свети Архангел Михаил” в Бояна е обезопасен, охраняем, каква инфраструктура има, какви паркоместа - най-малкото е несериозно да се отправят твърдения, че не е добре благоустроен или че има нещо, което е, как да кажа, гарантиращо сигурността на посетителите и опечалените. Това, разбира се, е мое лично мнение, защото, пак казвам, аз не съм участвал в управлението като изпълнителен член и като директор, но ако някой го твърди и си направи труда да обиколи другите гробищни паркове в София, всичко това е най-малкото смехотворно…
- И тъй като току-що се връщам от такава „разходка”, ще продължа мисълта ви какво представлява например Бакърена фабрика – необезопасени дерета, някои – потънали в тиня, без ограда, без нито една лампа по алеите, обрасло с бурени и треволяци диво пространство, където свободно се разхождат кучета, които могат да ви нападнат по всяко време на деня и нощта… всичко може да ви нападне там. Няма защо да си кривим душата – на частния гробищен парк в Бояна се чувствате като на друга планета. Имам предвид – живите.
- Така е, разбира се, но когато имаме такъв прецедент, когато е направено нещо различно, много е лесно да се напише в даден вестник – „има виновен”. Да, винаги има виновен за нещо, но в България като че ли това нещо винаги е странно.
- Но шефът на Централните софийски гробища винаги е невинен!
- Вижте, що се касае до ОП „Гробищни паркове”, ясно е, че този бюджет е много лимитиран, ясно е, че хората нямат възможности… Но ако това е така, трябва да има нова нормативна база – тоест, да има бърз кредит в рамките на 24 часа, който да дава възможност на хората да плащат разсрочено.
Когато говорим за света, никой не плаща кеш веднага, като се случи нещо. Това се покрива. И от животозастрахователните компании, или чрез механизми, които като в Испания задължително влизат в социалното осигуряване…
Докато тук, в България,
много хора и фирми имат интерес да се плаща в момента
в който има такова събитие. Това важи за всичко. И когато трябва да се ражда, се знае колко пари се дават. Ако трябва да се слага упойка в гръбначния стълб, също се знае цената… Това важи и за смъртта. Ние просто се деформирахме като общество. Никъде по света не се плаща в брой, когато се случи такова събитие. Да, човек може да иска допълнителни услуги, но само една репатрация на тленни останки от Испания до България струва 40 000 евро!
В Испания това се покрива директно от съответната спомагателна каса за тази цел. Там погребенията са много скъпи, но никой не плаща в брой. Цената се акумулира.
Само в България има интерес да съществуват над 120-140 погребални агенции, което е абсурдно, защото в една 10-милионна Москва те са едва 8.
- Тук ще вметна, че това се дължи по-скоро на монопола в този бранш в Русия, който е налаган целенасочено и затова много от гробищата са в ужасно състояние.
- Така. А тук всеки, който реши, може още на сутринта да си регистрира такова дружество. Никой не му изисква нито да има хладилна камера, нито евросертификат за автомобилите си, нито да има даден образователен ценз на персонала, нито да има съответните хигиенни норми, нито съответното отношение, нито морален кодекс... Всичко това, което се случва в България, е пълен абсурд. Много хора имат интерес да не се регламентира и когато идва някой на пазара и казва: “Ние не се занимаваме с тази дейност, но предлагаме да може да се закупи с нотариален акт вечното право..”, в един момент всички скачат против това и казват: “Не може да има гробище, което да не е публична общинска собственост!” Това е абсурд! Първо, по конституция не може да има рестрикции на формата на собственост за никаква дейност – нито за болница, нито за учебно заведение.
- Очаквате ли в България да се акумулират средства като в Западна Европа примерно, за да могат близките и на някой “по-редови” покойник да го погребат в частните Боянски гробища?
- Тук говорим за нещо съвсем конкретно. А не за суеверия, защото със стопроцентова сигурност е ясно, че и двамата с вас ще умрем. Въпросът е: кога? Трябва да знаем по какъв начин това се финансира. И това нещо по цял свят е регламентирано. Дали ще е допълнително животозастраховане, дали общината ще финансира социално слаби, които имат под еди-колко си доходи, дали безработни, които имат под еди-колко си доходи или активи, или имущество... това е друга тема.
Но в момента какво става в България? Навремето се дотираше “Топлофикация”, имаше 350 000 топлофицирани домакинства, всички други плащаха данъци, за да се дотират... Сега е същият случай. И
милионерът, и беднякът плащат данъци на Столична община
за да се дотира гробното място.
Защо? Не е ли по-логично бедният човек да не плаща за милионера? Според мен това е абсолютна несправедливост. Не може цялото общество да плаща дотации, за да може едно гробно място да е на цена, каквато няма никъде в Европа. Даже в Албания е 6 пъти по-висока! Но въпросът не е в цената, а по какъв начин се финансира, защото една инфраструктура да се създаде, струва много пари – осветление, озеленяване, охрана... Има си таблица, по която може да се види колко струва всичко това на кв.м за единица време.
И не е възможно да кажем: “Ние няма да се грижим, защото хората нямат пари”. Да, някои хора имат, други нямат, не може да се постави всичко под един знаменател. Просто трябва да се внесе яснота в начина на финансиране на тези проекти.
- Вие вече не сте депутат, ето, научавам, че нямате участие и в “Бояна парк”. С какво се занимавате сега, питам ви не от нездраво любопитство.
- Аз съм бил депутат не като основна моя дейност, а като начин да бъда полезен чрез моя опит, който съм събрал в моята стопанска дейност, на страната си. Откакто съм започнал работа в България, след като се върнах от Германия през 1989 г., моята основна дейност е привличане на инвеститорски интерес към проекти, които се случват в България, към тяхното осъществяване и евентуално – мениджиране. За съжаление през последните 4 години инвеститорският интерес към България рязко намаля. Получавам информация, че ще се изчака евентуалното оттегляне на тази администрация и този кабинет с цел осмисляне дали има нужда от инвестиции в България.
Даже по времето на Жан Виденов беше по-лесно да се привлече външна инвестиция към България
отколкото сега, когато сме в ЕС и НАТО. Бизнесът е силно притеснен от тенденциите през последните няколко години. От 2002-2004 г. досега могат да се проследят тенденциите и да се разбере какво се е случило.
- А ще отречете ли, че сте били в съдружие с хора от СИК, с Румен Николов – Пашата, били сте в управителния съвет на Първа източна международна банка, фигурирате и в “Интергруп” на Мартин Макариев, на което медиите със завидна упоритост приписват незавидно реноме?
Познавам много добре Пашата, даже смятам, че имаме прекрасни партньорски отношения, но нямаме общ бизнес. В България всеки може да пише всичко за всеки. Какво означава “незавидно”? Дали съм работил в рамките на закона и нормативните актове? Смятам, че банката, в чийто управителен съвет съм участвал над 4 години, по никакъв начин не нарушавал законите. Имам лиценз за банкер. Започнал съм да работя там, преди да се появят съответните групировки, никога не съм участвал в СИК, нито в “Интергруп енд партнерс”. “Интергруп – България” е едно съвсем различно дружество, което не е осъществявало дейност. Започна един проект, който не се състоя, освен това за периода, за който говорим, някой да ми каже, че е работил съвсем независимо от събитията около него, мога само да се посмея – кротко, но не от сърце, защото помним какво се случваше в тези години – на едно магазинче за долни гащи трябваше да лепнеш стикер кой го охранява и при кого е застраховано.
Искам да запитам: защо оттогава досега няма нищо, което да се е случило със съответното застрахователно дружество, или с банката, или с футболния клуб? Това ме навежда на мисълта, че всичко в тези структури е абсолютно легално, съобразено с българското законодателство и аз няма повече да коментирам.
- Но се твърди, че сте близък до Младен Михалев – Маджо. Къде е този човек сега?
- Никога не съм крил, че го познавам, както и тези, за които се твърди, че са силни на деня.
Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
