Димитър Туджаров – Шкумбата: Всеки петък съм пред телевизора, за да хвана любимците си

София, България 06 Окт. 2008, 17:50 662 прочита 0 коментара

Димитър Туджаров – Шкумбата е роден на 6 октомври 1954 г. в гр. Петрич. Днес навършва 54 години. По професия е инженер - завършил ВМЕИ, София, иначе е популярен шоумен и е добре познат като изкусен разказвач на вицове. Има многобройни участия и самостоятелни шоупрограми у нас и в много страни по света.

<o:p> </o:p> Г-н Туджаров, честит рожден ден! Много здраве и щастие ви желая. Как сте? <o:p></o:p> <o:p> </o:p> - Леле, не мога да повярвам, благодаря много! Отлично, благодаря. <o:p></o:p>  <o:p></o:p> Какво ви разсмива, какво може да ви разсмее най-много?<o:p></o:p>  <o:p></o:p> Действителността ме разсмива най-много, всичко, което се случва около нас. Всичко на цялото земно кълбо.<o:p></o:p>  <o:p></o:p> Постоянно ни хвалят, че имаме страхотно чувство за хумор. Българите имат ли чувство за хумор?<o:p></o:p>  <o:p></o:p> Ние го загубихме, сега надделя просташкото чувство. Хората се смеят на това, което е цинично, не на гротеската. Това показва накъде вървим като начин на мислене. Липсват истинските усмивки просто, това е. <o:p></o:p>  <o:p></o:p> Кога беше най-трудно да разказвате вицове? Времето преди 1989 г. не ви ли пречеше? <o:p></o:p>  <o:p></o:p> То времето пречеше, но ние продължавахме да се смеем, не сме спирали. Сегашното време на така наречена демокрация дава възможност да говориш много, но всичко зависи от аудиторията, дали тя се интересува от темата. Така, че и сега е много трудно да се разказват вицове. Човек трябва да търси и да попада на неща, които вълнуват хората.<o:p></o:p>  <o:p></o:p> Как успяхте да се научите така умело да разказвате вицове?<o:p></o:p>  <o:p></o:p> Не съм се учил. Това е даденост. Когато имитирах гласовете преди 10 ноември никой не ме познаваше визуално. Сега, ако сравним с някой друг, който имитира известна личност, човекът, който ще говори с неговия глас и този, с който аз ще говоря може би има до 2-3% грешка в неговия начин на поднасяне на текст или на моя. Това вече не се учи, просто се добива рутина във времето. Аз догодина правя 35 години на шоу сцената, обикалям у нас и по света и се прехранвам с този вид професия. <o:p></o:p>  <o:p></o:p> Преди много умело имитирахте Тодор Живков. Кой образ е труден и кой е лесен за имитация?<o:p></o:p>  <o:p></o:p> Сега има друг начин на поднасяне на информация в медийното пространство. Кой ще бъде вкаран в това пространство зависи от медиите и интересите на групата хора, които ще поднесат пародията или смеха върху определената личност. Така че и имитирането вече се раздели на група по интереси. Така, че всичко зависи от това кой представлява интерес, за да бъде осмят. По този начин се създават и псевдо герои. Много такива личности попадат сега в полезрението на обществото, но които от своя страна не заслужават въобще да им се обръща внимание. <o:p></o:p>  <o:p></o:p> Кой ви е любимецът?<o:p></o:p>  <o:p></o:p> Те всички са ми любими. А пътувам доста, но гледам в петък да съм тук, за да мога да хвана любимците на целия народ – 240 псевдо личности, пардон политици. Докато у нас те си мислят за следващите 4 години мандат, хората по света мислят как поне за 30 години напред да запазят смеха. У нас това, което се случва е много трагично. <o:p></o:p> <o:p> </o:p> Ще ми разкажете ли за финал един виц?<o:p></o:p>  <o:p></o:p> Аз ще пусна два - три, изберете си, който искате.<o:p></o:p>  <o:p></o:p> В училище учителката вдигнала момченце в началото на учебната година и казала: “Дай стихотворение”, то казало “Аз съм българче” и тя му казала “Двойка, сядай си и спри да се оплакваш”.<o:p></o:p>  <o:p></o:p> Бе извършен терористичен акт. Днес  на летище София терористи завзеха българското правителство и поставиха ултиматум: “Ако не върнем войските от Ирак, почват да ги пускат на свобода по трима през трийсет минути”. Чули това, нашите рейнджъри са вече в Ирак.  <o:p></o:p>  <o:p></o:p> Пинокио казал на баща си: “Татко Карло, аз как се появих на света?” <o:p></o:p> Карло казал “Кълвачът те донесе чедо”.  <o:p></o:p> <o:p> </o:p> Едно интервю на Десислава Вангелова /БЛИЦ<o:p></o:p>