Директорът на Театър “Българска армия” Мирослав Пашов: Васил Михайлов е флагманът на нашия театър и така ще бъде

От 24 юни 2010 г. Мирослав Пашов е директор на трупата на Военния театър. Той е роден на 17 декември 1957 г. Завършил е НАТФИЗ в класа на проф. Любомир Кабакчиев. В периода 1981-1991 г. е актьор в Театър “К. Величков” в Пазарджик. През 1991 г. е и изпълнителен директор на Първи частен театър “Алтернатива”, после - зам.-директор на Младежкия театър.

От 1995 г. работи в Театър “Българска армия” като зам.-директор на трупата. Има над 70 роли в театъра, киното и телевизията.

- Заварвам ви в много добро настроение, очевидно обичате декември, обичате празниците. Така ли е? 
- Разбира се. За мен най-хубавият празник обаче си остава посрещането на Нова година. Декември е изпъстрен много приятно с всичко хубаво, още повече че един от синовете ми е роден на 28 декември. И той се казва Мирослав. Знае се, че от векове хората украсяват домовете си, посрещайки Коледа и Новата година. С големи надежди. Настроението се предава и остава вътре в нас. Е, сега не мисля да се ядосвам, че някой не си е украсил двора, къщата, работното място. Най-важното е доброто здраве на хората, на близките ми, просто на всички.

- Колко актьори в момента работят в поверения ви театър?
- Екипът ни е изключително малък и много стегнат - 24 човека. Моето виждане е, че такава една структура е добре скроена, много гъвкава. Актьорите имат възможност да се опознаят и да реагират правилно в творческите ситуации.

- А има ли конфликти все пак?
- Е, ако някой иска да се прави на Робърт де Ниро или на Мерил Стрийп, то тогава за какво говорим. Твърдя, че всеки трябва да носи маршалски жезъл, но да си има и едно наум. Казвам го, защото все пак сме на територията на Военния театър. Мисля си, че има защо да се казваме Театър “Българска армия”. 

- А от ЦСКА ли сте?
- Не, не. За съжаление, спортът и в частност футболът не ме завладяха. Нямам тази страст.

- Значи твърдите, че атмосферата тук е много добра, така ли е?
- Да. Държа на добрата дисциплина. В последните години съставът много се промени. Навлязоха в театъра много млади хора, които обаче се вляха в колектива, подчинени на един принцип, който съм въвел - считам, че режисьорите са тези, които налагат и развиват един актьор, а не директорът. Считам, че за да стане щатен един актьор, трябва да участва поне в три роли. И така той има самочувствие и не е просто парашутист.

- Административните ви задължения май ви изсмукват силите и все пак играете в четири пиеси. Или?
 - Не искам да говорим и изпадаме в крайности, натоварен съм достатъчно. Възникват проблеми и в най-ведрите дни понякога, които въобще не са свързани с творческа работа. Затова аз сега се стремя просто само да помагам. Най-важното е, че хората тук са с разбиране към театъра, не просто само с желание и енергия да работят. А наистина сърцето ми остава на сцената. Знаете, че съм имал прекрасни преподаватели, като Кръстьо Мирски, Любомир Кабакчиев - изключително удоволствие съм имал да се уча и попивам всичко от тях. И двамата бяха невероятни ерудити. Много съм им благодарен. И не ги забравям.

- Какво ви се играе? Имате над 70 роли...
- Навремето бях 67 кг, сега да не казвам колко съм. В различните периоди се чувстваш и по различен начин. Играл съм Парис, с много хубава трупа в Пазарджишкия театър, а сега някак си просто се радвам на колегите, но ако някой от режисьорите реши, аз съм на линия. Нямам обаче мечта в момента за дадена роля. Радвам се примерно на изявите на Владо Пенев на сцената, бих играл ролята на баща, харесвам хубавата, не пошлата комедия... Но ми се струва, че доста съм потънал в административните си задължения, няма как да е иначе. Едно от най-сложните неща е да се изгради репертоар, щастлив съм, че при нас се случва. Имаме 24 заглавия. Последното е “Арсеник и стари дантели”. 

- Какви са ви отношенията с актьори светила като Васил Михайлов примерно, с Ивайло Христов, с Иван Радоев?
- Васил е флагман на нашия театър и ще бъде. Водим много интересни разговори с него. А Ивайло продължава да си играе тук, знаете представлението “Секс, наркотици, рокендрол”, сред водещите артисти е и Иван Радоев, неговият Отело е повече от блестящ. Той е много харесван актьор, никога не минава метър, работлив, вдъхновен. Има много тънко чувство за хумор. Примерно в “Много шум за нищо” публиката само дето не го носи на ръце.

- Върнахте актрисата Елена Райнова...
- За мен тя никога не е напускала театъра. Отново е великолепна в пиесата “Белла фигура” на Ясмина Реза. За това обаче е “виновен” режисьорът Антон Угринов. В момента от ветераните най-усилено работи Иван Налбантов. Иначе опитните Елена Райнова, Меглена Караламбова блестящо се справят. И все пак режисьорите имат думата, а не директорът. 

- Пропушихте ли вече?
- Не! Не пуша и не пия, категоричен съм. Всявам смут в нашето съсловие, нали. Нямам причини. Сезонът е добър за нас. Театър “Българска армия” е изградил една методика на работа много сериозна, имаме точни правила и отношения, които се изпълняват. Това е важно. Имах проблеми и съпротива, факт, сега нямам. Хората разбират, че когато се работи, те се чувстват и финансово добре, и свободни. Имаме някъде между 70 и 90 турнета тази година, пътуваме много. Много съм горд, че точно ние представяме “Тайната вечеря на дякона Левски” на Стефан Цанев. Само колко хора идват да гледат тази постановка. С какво внимание, почит! Ами пиесата “Албена“! Зрителят ни оценява. А и нашият театър е много достъпен, не е лукс, хората имат нужда. Предстоят и няколко нови постановки, но нека не издавам всичко наведнъж. Опашки за билети пак ще има.

- А вярно ли е, че Бина Харалампиева ще постави на сцената на Военния театър “Търновската царица”?
- Да, в края на сезона. Разговорите ни с нея бяха да се опитаме да върнем самочувствието на българина и да му покажем, че той си е бил европеец, а не е станал такъв с влизането ни в ЕС. Преди десетки години във Велико Търново е имало елит от хора, завършили образованието си в чужбина, но са се връщали в родината и са работили за нея. През 2019-а някак си ми се ще да не сме с дрехи втора употреба, а нашият театър има възможност и ще влага пари в развитие. Играем на три сцени, направихме си сериозен ремонт, ще сменим и асансьора, за да сме в услуга на хората с увреждания, имаме и строг контрол от съответните органи. Изобщо всичко е наред при нас. Оптимист съм. 

- И накрая коя е любимата ви постановка?
- Толкова много съм изгледал, че нямам една-единствена. Повярвайте ми. Гледам “Железният светилник” - харесва ми, гледам “Албена” - харесва ми, гледам, гледам... трудностите са много, но това не се отразява на качеството, ние правим изкуство. И то ни храни. Затова съм изключително благодарен както на актьорите, така и на предания технически състав, без който не можем. 

Елена КОЦЕВА 
/вестник "Над 55"/