Диян(Дидо) Мачев: Не съм се захващал с нищо извън това, което умея

Актьорът Диян (Дидо) Мачев е роден на 4 юли 1955 г. в София. Завършва ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Атанас Михайлов и 18 години от актьорската му кариера преминават в Хасковския театър “Иван Димов”, след което играе в Сатиричния театър в столицата.

- Г-н Мачев, дълги години бяхте водещ на ТВ състезанието “Семейни войни”. Като човек с дълъг опит в брачния живот, неминуемо ли е бракът да прерасне във война?

- Не е неминуемо. В България има добри семейства и доста любов в тях. Аз съм един от техните представители. Догодина ще станат 40 години съвместен живот със съпругата ми Надежда. Но по принцип аз не съм много голям привърженик на брака. Някой може да каже, е, виж го сега, 40 години женен, пък е противник на брака. Ама какво значи това брак? Или приемаш този човек и живееш хубаво с него, или се съгласяваш от чисто материални подбуди, било заради апартаменти, вили и тъй нататък, да се понасяте.  

Ако има любов, тя и с брак, и без брак съществува. Навремето се ожених, понеже партията не ми даваше право да живеем на семейни начала, без брак. Но по принцип бракът не е решаващото нещо за връзката между двама души. Тя може да съществува без брак и да бъде здрава. Както и в момента има много такива хора. 

- Явно семейството при вас е в отлично състояние, но как сте с физическото здраве? Роден сте на 4 юли и скоро ще отпразнувате 65-ия си рожден ден, не се ли обаждат вече разни болежки?

- Със здравето как да съм? Относително добре съм, не мога да се оплача чак толкова много. Е, имам разни болежки, обаждат се стари травми. И това е нормално. Отдавна съм с високо кръвно и пия хапчета. 

Много травми съм получавал и по време на представление. На едно например си извадих палеца на ръката - увисна ей така, сякаш не е част от моята ръка. Заболя ме, но някак си успях да изиграя докрай ролята си. 

В Хасково имаше един чакръкчия Тодор и след представлението отидох при него, та той ми намести палеца. Дълго време не можех да пипна нищо с него. А имам един случай - това пак на сцената в Хасковския театър, в пиесата на Хайтов “Лодка в гората”, в който се обръщам рязко и залитам към колегата Венци Кулев, а той трябва да ме хване. На едно представление обаче нещо се разсея и аз паднах върху един пън. Все едно ми забиха нож в гръдния кош, страшна болка. Е, продължи представлението, издържах някак си. На следващия ден отивам на лекар, оказа се, че съм спукал три ребра. 

- От няколко години не играете в Сатиричния театър, не ви виждаме и като ТВ водещ. Пенсионер ли сте вече?

- По принцип аз съм вече в пенсионна възраст, обаче не мога да се пенсионирам, защото нямам необходимите години трудов стаж. Имам над 33-34 години трудов стаж и в един момент се оказва, че не мога да се пенсионирам, защото нямам тези необходими 38 или 39 години стаж в момента. А това, че съм работил, че съм внасял социални осигуровки, няма значение. А да не говорим колко пари съм изгубил с участията си през 80-те години в програми на “Концертна дирекция”. Там беше на прогресивен хонорарен лист, където след всяко участие се натрупваха данъците, осигуровките и всичко си удържаха. 

В крайна сметка не мога да се пенсионирам. Ще чакам възраст, какво да се прави. Ама тя както се вдига всяка година, не знам кога ще е. Затова се моля да имам работа. Аз съм на свободна практика от 6-7 години, не съм на щат, и затова участията ми са важни. Но както се случи с тази пандемия, се объркаха нещата. Не мога да платя никакви вноски, за да си купя стажа. За съжаление, може за тези 33 години да съм внесъл много пари на държавата, пенсия не ми се полага. Хората отиват на Запад в другите държави, 5 години работят и като навършат възрастта, си вземат пенсията и си живеят живота, а тук не ти признават тридесет и няколко години...

- Някои ваши колеги караха таксита, други се захващаха с каквато и да е работа, само и само да оцелеят...

- В началото на 90-те години реших да се занимавам с бизнес. И един по-заможен приятел ми предложи да се захвана с търговия. Даде ми на консигнация да продавам ризи, да закърпя малко бюджета. Ами да си призная, те бяха някъде около 20 ризи, 12 от тях си платих лично, само 8 успях да продам. Нищо не стана от мен като търговец. 

По едно време ходех по барове да разказвам вицове, и с други глупости съм се занимавал да взема някой лев, но такси да карам не съм се хващал. Не съм се захващал с нищо извън това, което умея. 

- С какво запълвахте времето си в периода на изолация заради коронавируса? 

- Преди няколко дни, когато отвориха Витоша, направихме една голяма екскурзия с жена ми и после имахме мускулна треска. Иначе излизам до магазина и обратно. Няма с кого да се събереш, да се видиш, да седнеш, да поговориш. Добре, че имаме тази техника в момента, да направим някакви контакти, иначе сме загубени. Представям си какво щеше да бъде в онези години, когато имаше само стационарни телефони. Единственото полезно, което свърших през тези два месеца, е, че под давление на жена ми боядисах къщата. Беше даже нещо като гимнастика. 

- А какви професионални планове ви обърка карантината?

- Както всички колеги, така и мен ме засегна това, че нямам възможност да играя пред публика, да репетирам новите роли. Трябваше да започна репетиции на три заглавия. Паднаха ми и постановки, в които участвам. Отделно през юни трябваше да бъда на един театрален фестивал в Украйна “Златният Витяз” с пиесата на Иван Радоев “Чудо”, постановка на театър “Сълза и смях”, който също няма да се случи. 

Румяна Петрова
/вестник "Над 55"/