Дълголетници се срещат на всички континенти
Мечта, която може да бъде осъществена
В книгата с документални разкази “Забравени от небето” Екатерина Томова разказва за родопски дълголетници и столетници. И това не е случайно, в Орфеевата планина те се срещат често. Но сега ви предлагам малко пътешествие в далечни страни, където любопитни истории и ценни поуки за живота са оставили мъдри белокоси старци, чиито години се изписват понякога и с трицифрени числа.
Белият вълк, известен още като вожд Джон Смит, се смята за най-стария индианец, живял някога. Наричат го набръчкания старец или стария индианец и това съвсем не е случайно - много хора смятат, че в деня на смъртта си той е бил 138-годишен.
На некролога на Смит са отпечатани годините “1784-1922”в местното издание “Минеаполис морнинг трибюн”. Това предполага, че мъжът е бил именно на тази възраст.
Обруленото и сбръчкано лице на стареца също дава признаци на човек, който е изживял един дълъг и пълен с приключения живот. Според разкази Смит обичал да се бие, да ходи за риба, да язди коне, да се вози на влак и още много други неща.
За човек с толкова дълъг живот се предполага, че е имал и много деца, но не - Джон няма нито един биологичен наследник. За сметка на това има осем бивши съпруги и един син - Том Смит, когото осиновява.
Точната възраст на “стария индианец” е обект на много спорове
Според държавни служители в докладите пише, че човекът е бил на само 88, а не 138 г. и начинът, по който е изглеждал, се е дължал на заболяване - не на дълъг живот.
Местният жител Пол Бъфало срещнал Джон Смит за пръв път, когато бил малко момче. Той си спомня, че много пъти е чувал разкази от индианеца, според които по време на “звездопада” е бил на възраст между 7 и 10 години.
“Звездопадът” е известният метеоритен дъждот 13 ноември 1833 г., когато Земята се среща с метеорния поток Леониди. Десетки разкази на очевидци са документирани през годините:
“Цяла буря от падащи звезди прелетя над Земята... Цялото небе беше обсипано със светещи линии и сияеше ярко”.
Историци днес разясняват, че след това феноменално природно явление рождените дати на индианците през XIX в. често били определяни от държавните органи по метеоритния дъжд. Така 1833 г. се превръща в един ориентир - дали даден човек е роден преди впечатляващото явление, или след него и помни ли го.
Ако разказите, дочути от Пол Бъфало, са верни, и самият Джон е твърдял, че по време на метеоритния дъжд от 1833 г. е бил най-много на 10 години, то през 1922 г., когато умира, би трябвало да е на не повече от 100 години. Но дори и така да е, това е една достолепна възраст.
Официалният световен рекорд по дълголетие принадлежи на Жана Луиза Калман
Тя живяла 122 години и 164 дни, била пушачка и изяждала близо килограм шоколад седмично.През своя дълъг живот тя видяла какво ли не. Жана се родила през 1875 г. На 14 години станала свидетел на строежа на Айфеловата кула. На същата възраст в магазина на баща й идвал да пазарува тогава никому неизвестният художник Ван Гог. По-късно Жана си го спомняла като “мръсен, лошо облечен и намръщен”.
На 21 г. тя се омъжила за далечния си братовчед Фернан Калман, който бил доста заможен, и така Жана можела да не работи, а да се отдаде на любимите си занимания - тенис, плуване, колоездене, кънки, свирене на пиано и опера.
На 21 г. Жана пропушила, но никога не си позволявала повече от няколко цигари на ден. Отказала цигарите на 117 години, и то не по здравословни причини, а защото вече недовиждала и не искала всеки път да търси някой да й даде огънче.
Жана Калман надживяла всичките си роднини - мъжа си, сина си и дори внука си, който загинал при злополука
На 90 години, останала сама и без наследници, тя завещала къщата си на познат адвокат с условието той да й изплаща пожизнена рента. Жана не само го надживяла, но и получила като издръжка близо два пъти сумата, която струвала къщата й.
Тя карала колело на 100-годишна възраст, а до 110 живяла съвсем сама и се справяла с домакинството. Но най-впечатляващ бил нейният дух. До последния си ден Жана Калман запазила чувството си за хумор. Тя казвала: “Имам само една бръчка и седя върху нея”. Когато един журналист на сбогуване й казал, че се надява да я види и следващата година, тя му отвърнала - “Възможно е, вие не изглеждате чак толкова зле”. А на въпроса как вижда бъдещето, който й задали на 120-ия й рожден ден, Жана отговорила: “Много кратко”.
В края на дългия си живот Жана вече не се шегувала с годините си и казвала с огорчение “Бог е забравил за мен”. Тя починала през 1997 г. и досега никой не е подобрил нейния рекорд.
Преди няколко години британската столетница Дора Рихъм от град Шефийлд издаде своята тайна за дълъг и щастлив живот
По думите й, сред основните фактори за дълголетие са честите прегръдки и запазване на спокойствие във всяка житейска ситуация.
За 102-годишната тогава рекордьорка преди 5 години писа в. “Метро”. Почти цял живот тя се е хранила с традиционното британско блюдо - риба с пържени картофки, което било предлагано в ресторанта на баща й.
“Никога не се вълнувайте. Правете като мен - дръжте се, въпреки всичко. А мъжете мога да посъветвам да прегръщат своите дами три пъти на ден”, разкри още една тайна на своето дълголетие.
Рихъм е родена през 1914 г. Работила е в ресторанта на баща си, както и в пивоварен завод, и в магазин за цветя. Омъжила се е на 24 г., има и двама синове.