На 8 ноември , по стар български обичай, празнуваме Архангеловден (Рангелов ден). В българските вярвания Свети Рангел (преиначен от Архангел Михаил ) олицетворява смъртта. Народният фолклор го представя като красив, млад момък, който изважда душата с нож или сабя от тялото на човек.
Макар да е нарамен с тежка задача, народните вярвания представят светията като състрадателен и справедлив ‐ смята се, че е глух ‐ за да не чува жалбите на осиротелите. Казват, че, ако мъртвият си отива с усмивка, значи свети Рангел му е дал ябълка, а ако умира в конвулсии, светията му е подал да изпие горчива чаша, пише &quot;За жената&quot;. <br /> <br /> Според вярванията, след като извади душата, светията, наричан още и Душевадника , отвеждал душата в отвъдното, където го чакал Свети&nbsp;Петър. Заедно премервали на везните греховете на душата и после я изпращали в Райската градина или във вечните мъки на Ада.<br /> <br /> Почитането на светеца‐покровител е един вид надхитряване на съдбата, защото закрилник на празника (живота) става смъртта в лицето на Архангел Михаил. Вярва се, че почитането на покровителя на мъртвите ще осигури здраве и добър живот на живите, че ще му е по‐леко на човек, когато дойде неговия ред да го навести. Празникът е един от най‐големите поменални обреди в календара на българина и е предшестван от Архангелова задушница , която се отбелязва в първата събота преди Архангеловден. На Рангелов ден се правят общи трапези.<br /> <br /> В чест на светеца ‐ покровител на мъртвите, се коли курбан ‐ обикновено мъжко животно ‐ овен или шиле. Жените приготвят обреден хляб &quot;Рангелово блюдо&quot; (рангелов хляб), &quot;боговица&quot; (богова пита), близък по пластика на фигурите до този за помен или погребение.<br /> <br /> Обредният хляб в чест на светеца се разчупва над главата на най‐възрастния мъж в къщата, а след това той полива хляба с вино и измолва светците за благословия с думите &ldquo;Свети Архангеле, свето Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме Ви и сечем колач, да се роди ръж до тавана!&rdquo;.<br /> <br /> Обичай било и да се раздава жито, като всеки го поемал с две ръце и изричал: &ldquo;Колкото зърна, толкова купи и здраве&rdquo;. Традиционно на трапезата ни за Архангеловден присъстват ястия с овнешко, шилешко, пилешко ‐ гювечи, ябълки и други сезонни плодове, жито, фасул, овнешка пастърма, червено винце и, разбира се, обредната пита.<br /> <br /> След Архангеловден българския народ вярвал че започват &quot;Мратинци&quot;, &quot;Вълчите празници&quot;. Подобно на предшестващия &quot;Мишкин ден&quot; се спазвали обичаи, които да предпазят хората от злини.<br /> <br /> Българската църква отбелязва на същия ден : Събор на архистратиг Михаил и Светите Ангели<br /> <br /> Имен ден имат: <strong>Ангел, Ангелина, Гаврил, Михаил, Михаела, Огнян, Огняна, Пламен, Искра, Рангел, Райна, Рая.</strong>