През 1992 г. Генералната асамблея на ООН обявява 3 декември за Международен ден на хората с увреждания. Неговата цел е постоянно да мотивира политиците и институциите да предприемат по-ефективни действия, с които да се гарантира достъпът до общата архитектурна среда на хората с увреждания; достъпът до общообразователната система, до общия пазар на труда, до информация и до процесите на изработване и вземане на политически решения, които имат отношение към тях.
Посланията на този ден са различни, защото и политиките по отношение на хората с увреждания имат много лица. <br /> <br /> Предизвикателството на днешния ден обаче е, че той задължава всички, които говорят и обсъждат проблемите на хората с увреждания, да слагат ударението върху човека и неговата индивидуалност и лично достойнство, а не върху увреждането му. Това е европейският модел на политики към и за хората с увреждания, който и България трябва да следва. Нормата на чл. 26 от Хартата за основните права на Европейския съюз признава правото на хората с увреждания да се &bdquo;възползват от мерки, които осигуряват тяхната автономност, социалната и професионалната им интеграция и участието им в живота на общността&rdquo;. <br /> <br /> Основните изисквания за спазването на човешките права се прилагат и спрямо хората с увреждания. За съжаление, днес хората с увреждания се сблъскват с най-много трудности, когато се опитват да реализират правата си. Като общество трябва да осъзнаем, че те се нуждаят от особено внимание. Основна цел на политиките за хората с увреждания е да се създават условия те да имат същия индивидуален избор и контрол над живота си, както хората без увреждания.<br /> <br /> Въпреки че с усилията си държавни и неправителствени организации бавно, но необратимо променят негостоприемната социална среда, обществото ни все още дължи много на хората с увреждания. Дължим подкрепа и на родителите на деца с увреждания, решили да дадат на тези деца шанса да растат в семейна среда. <br /> <br />