Последният ден преди Великия пост е широкоизвестен като "неделя на всеопрощението". На този ден се четат Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви." (Мат. 6:15) През тази вечер всеки човек в църквата иска прошка от другите чрез "ритуала на прошката", за да може да влезе в поста, който е време за очистване, размисъл, усъвършенстване и примирение със събратята.
Според народните традиции при родителите се събират семействата на техните синове, дъщери и внуци. На Сирни Заговезни прошка искат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове. Вечерта празничната трапеза според обичая включва баница със сирене, риба, различни ястия с яйца и бяла халва с орехи. С тези храни се заговява, оттам идва и името на празника. Днес с най-голямо нетърпение се очаква &quot;хамкане&quot;-то на парче бяла халва, сирене или варено яйце, вързано с дълъг червен конец. <br /> <br /> След това най-възрастният член на родата запалва конеца и по начина, по който той гори, предсказва дали годината ще е плодородна.<br /> <br /> На днешния ден Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкръсналия Христос. В седмицата до Сирни Заговезни вярващите трябва да се настроят за дългия великопостнически период. През тази седмица след литургия в църквата се четат поучителни наставления за въздържание и разумно отношение към всякакви земни удоволствия и изкушения. След този ден до Великден християните престават да ядат мляко и млечни продукти - строгият пост допуска само храна от растителен произход. В деня след Сирни Заговезни, понеделник, започва Великият пост.<br /> <br /> Характерен обичай за Сирни Заговезни е запалването на празнични огньове, наричани Сирнишки. Огънят се пали от момчета и ергени и се прескача от всички. С днешният ден са свързани и кукерските игри.<br />