Днес скърбим за загиналите в “Ораново”

<em>След толкова смърт държавата тропна по масата. &quot;Концесионерът на рудник &quot;Ораново&quot; няма право да уволни работниците. Аз спирам временно концесията, а работниците имат право да получават възнаграждения. Вече има досъдебно производство от страна на прокуратурата за всички трагични случаи и начина на придобиване на концесията през 2005 г.&quot;, заяви министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев.<hr /> </em>Да се върнат на работа или да не се върнат? Това е дилемата в 2-хилядния Крупник, който в петък погреба Ники и Иван. 50 души от селото си вадят хляба в &quot;Ораново&quot;. В неделя, последния ден на траур, в Крупник цари гробовна тишина. В църквата, за службата, е пълно с народ. Отец Величко Христов не пропуска да изброи имената на петимата починали миньори от &quot;Ораново&quot;. &quot;До 40-ия ден ще ги споменавам за упокой на душите им. Такава мъка не помним!&quot;, казва през сълзи свещеникът. &quot;Да има хляб, но да няма смърт. Нека го затворят, докато не се направи, каквото трябва, за да се гарантира живота на миньорите&quot;, иска Илия Гайдов от Крупник, пише в. &quot;Стандарт&quot;. <br /> <br /> Тихо е и в рудник &quot;Ораново&quot;. На бариерата е само пазачът. Няма ги многото полицаи, няма ги линейката и автомобила на противопожарната служба. През уикенда на работа са само по трима газомерачи на смяна, които следят нивата на метана и другите газове. Внимават и за пожари, тъй като въглищата могат да се самозапалят, източват се рудничните води, за да няма наводнение в изработките, обяснява главният инженер Бонислав Попов. Миньорите от трите смени няма да останат без работа. Ще закрепват отново участъците, ще проверяват и ремонтират машините. Но&nbsp;няма да има добив на въглища,&nbsp;уверява Попов.&nbsp;<br /> <br /> Не се знае колко точно от 262-те миньори по щатно разписание (б.а.- толкова бяха преди трагедията на 16 юли) ще се върнат днес (понеделник) на работа. Очаква се доста хора да откажат да влязат под земята. &quot;В момента имаме 45 колеги, които са в болнични, трима пък напуснаха окончателно. Не мога да им се сърдя, това е тяхно право&quot;, обяснява управителят на &quot;Ораново&quot; Валери Манов.<br /> <br /> Петър е от Симитли. &quot;Никога повече няма да се върна, не мога, толкова много смърт пося този рудник&quot;, казва миньорът. За него е важно да намери препитание за семейството си, за двете си деца. Фамилията му има няколко декара нива. &quot;Малък град сме, няма кой знае какъв избор на работа. Ще стана земеделец, ще ми помагат родителите. Не че е лесно и на полето, но дотам се докарахме. Не съм учил за началник, а за работник&quot;, реди Петър. <br /> <br /> Занко и Руска Димови пък бяха сред първите, които притичаха до бариерата след драмата на 16 юли. Плачеха, вайкаха се, страхуваха се, че синът им Иван е сред пострадалите. Но извадиха късмет. Двамата се зарекоха, че повече няма да позволят кракът на сина им да стъпи в рудника. &quot;За 400-500 лв. заплата мъкне наведнъж по 80 кг материал. По-добре&nbsp;детето ни да е по-гладно, но да е живо,&nbsp;палят се съпрузите. <br /> <br /> Иван Владимиров пък има зет в мината. &quot;Аз също съм работил много години, бил съм спасител, на 16 юли исках да вляза заедно с други бивши колеги, да помогнем, но не ни дадоха. Някога беше едно под земята, сега казват, че е друго, че не вземат всички предпазни мерки за безопасност&quot;, споделя бившият миньор. <br /> <br /> Въглекопачът Васил пък смята, че никой не е можел да предотврати трагедията на 16 юли. &quot;Притеснен съм, но трябва да се работи, да има хляб. Каквото е писано на глава, на камък не ходи. Пък и гладът е по-силен от страха&quot;, философски заключава миньорът. /БЛИЦ <br />