Добрик, който ще учи в Кеймбридж: Не отдавам внимание на това, което ми пречи

Добрик Георгиев е завършил тази година ПМГ “Акад. Боян Петканчин” – Хасково и е със специални образователни потребности. Силният информатик вече е приет за студент в Кембридж, благодарение на отличните си резултати от национални състезания.

- Добрик, как избра да учиш точно в Кеймбридж, имаше ли резервни варианти, все пак приемът там е много труден и нивото страшно високо? 

- Ако трябва да бъда напълно честен, в началото се бяхме насочили по-скоро към Шотландия и Единбург, но системата за кандидатстване във Великобритания имаше възможност за избор на пет специалности в пет различни места. Ние писахме в университета в Единбург две специалности, в Глазгоу – една, в Империал една и остана едно свободно място. Татко ми каза, като на шега, защо не вземеш да пишеш Кеймбридж. И така всичко тръгна малко на шега. Но  на 3 декември 2015 г. ми се обадиха от Кеймбридж и ме поканиха на интервю. Сякаш на шега отидохме и на интервюто. То беше доста тежко. Честно казано, аз си мислех, че не съм се представил много добре, но през януари се обадиха и ми казаха: ”Честито, приет си в специалност „Компютърни науки”. Казаха ми, че ако постигна нужните резултати на матурите и по другите предмети в гимназията, ще ме приемат. 

- Каза, че интервюто е тежко, как точно преминава? 

-  В Кеймбридж и Оксфорд имат интервюта на място по всичките специалности и те питат по съответните предмети. Проверяват ти способността да мислиш, като е предвидено да не можеш да ги решиш от раз и ти помагат съответно стъпка по стъпка да стигнеш до извода. Тази година е предвидено даже и за Кеймбридж, за някои от колежите, допълнителен писмен приемен изпит по компютърни науки. Аз издържах и него. 

- Защо избра да учиш извън България? Ти си печелил призови места на много олимпиади по математика и информатика у нас? 

- Честно казано, в България, първо, нивото на образованието в университетите е ниско в сферата, в която аз се развивам. Най-добрит ни университет - Софийският, е на 650-о място в световната класация. От друга страна, аз, ходейки на олимпиади, се познавам с повечето преподаватели там и самите те са ми казали, че дори Софийският университет няма достъп за инвалиди. Всичко на всичко има един асансьор. От друга страна, бяхме ходили с родителите ми преди шест години на изследвания в Лондон, Великобритания, и ми хареса като отношение и държава. 

- Имаш ли приятели, които учат в Обединеното кралство? 

- Да, покрай олимпиадите, на които съм ходил, имам доста приятели и голяма част от тях в момента учат на Острова. Имам приятели, които учат в момента в Единбург и дори един от Варна учи в момента същата специалност в Кеймбридж. Всички те ми препоръчват тяхното образование като много добро ниво. 

-  Оксфорд и Кеймбридж са двата най-елитни и „враждуващи” помежду си университета в Англия. Ти защо предпочете да кандидатстваш само в Кеймбридж? 

- Може би защото, както казах вече, в Кеймбридж имам и един приятел от Варна – Момчил Пейчев, който ми го препоръча. Освен това той ми каза, че там хората са по-нормални, докато в Оксфорд са само зубъри. А иначе и двата университета са в топ 5 на света, по рейтинг. 

- За да кандидатстваш във Великобритания, и нивото ти на английския език трябва да е доста добро, как и къде се подготвя? 

-  Ами предимно в училище ПМГ „Акад. Боян Петканчин” в Хасково и с малко частни уроци. Изкарах необходимите за кандидатстване в Англия сертификати – IELTS и CAE. Миналата година горе-долу по това време защитих тези сертификати. 

- Къде си започнал образованието си? 

-  Започнах да уча от първи до четвърти клас в ОУ „Христо Ботев” в Хасково, но то вече е закрито. Започнах там, поради простия факт, че в другите училища не ми позволяваха да се обучавам индивидуално, а там ми разрешиха. Иначе трябваше единият от родителите ми да напусне работа и да се грижи само за мен, а това нямаше как да стане, защото аз имам по-голям брат и те трябваше да издържат семейството. Там успяха да назначат на работа баба ми, която е учител по образование. И тя ми преподаваше първите години. Но на първия учебен ден бях в училището със същото име в село Крепост, защото ми е по-близо, а и баба ми е била директор там дълги години. Тя се грижеше за мен и ми помагаше с уроците, защото е завършила педагогика и география. Баба ми беше доста строга учителка и за една грешка ми намаляваше успеха с цяла единица 

- Участвал си на доста олимпиади по математика и информатика и си се представял винаги отлично. Сподели нещо от тях. 

- Представял съм се винаги достойно и стабилно. Не съм бил на първите три места в България, но сумарно като вземеш резултатите, винаги се класирам в топ 5 за годината. Та дори съобразно с тази ранглиста се определя кой ще ходи на националната лагер школа по информатика до 10-и клас. Аз винаги съм се класирал на тази лагер школа. 

- Сигурно ти е труден достъпът до кабинетите и залите? 

- Проблеми с достъпа съм имал почти винаги. За пример ще дам сградата на математическата гимназия. Там компютърните кабинети са на третия етаж. Асансьор няма, а там се провеждат общинските и областният  кръг на олимпиадата по информатика. Аз завърших в ПМГ Хасково средното си образование като ученик в индивидуална форма на обучение. 

- Това че си се подготвял индивидуално, по-скоро пречка ли е било за теб или предимство? 

-  Има и плюсов, и минуси. От една страна, съм си спестил всички дрязги и неприятности, които стават в училищата. Защото освен моят клас другите не са били толкова примерни. Аз съм общувал предимно с моя клас, с другите дори не се познавам. Но пък и самите ми съученици ми липсват. Но все пак се чуваме от време на време онлайн. 

-  Съучениците ти, с които поддържаш връзка, къде отидоха да учат? 

-  От тях едно момче - Александър Чомаков, на предварителен изпит в Софийския университет изкара 5,97 и се записа там, Красимир Ковачев учи в Холандия, Ангел учи в Дания. Други учат медицина в България, архитектура в УАСГ учат няколко човека. 

-  Кеймбридж са завършили учени като Исак Нютон, Чарлз Дарвин, Саша Бъртън Коен, Джордж Байрон. Както и Стивън Хокинг, който също има тежко заболяване, а е светило в  областта на физиката и астрономията. Ти мечтаеш ли да поемеш по техния път? 

-  Аз съм решил да не отдавам внимание на това, което ми пречи. Искам да си взема живота в ръце и да си го живея, както трябва. Защото ако вземеш да се ореваваш, няма да постигнеш нищо. Трябва да се представя добре, а да не се влияя толкова от другите. Диагнозата ми е мускулна миопатия, но това не може да ме откаже да следвам мечтите си и да се боря за тях. За съжаление, в България един човек с увреждания трудно би могъл да води нормален живот. Като се започне оттам, че самите улици не са пригодени, след това различните институции, учреждения, училища и университети. Като бяхме например във Виена на гости на моя приятел Алберт, си вървяхме спокойно по тротоара. Навсякъде тротоарите бяха скосени и достъпни за човек в количка, като мен. 

- Някой от родителите ти ще идва ли да ти помага в Англия? 

- Да, баща ми ще идва с мен. Там ще живеем в общежитие. Той е пенсиониран военен – офицер. Работеше в „Неохим” като инженер, но си напусна работата, за да ми помага. Казва се Георги Иванов Георгиев. 

-  Как ще успееш да си финансираш образованието? Колко е таксата? 

- Таксата е 9000 паунда, но университетите ти дават кредити, които всяка година се плащат от тях. Но като завършиш университета, като имаш работа, която е добре заплатена – над 30 000 паунда, ти отдържат някакъв процент. 
Право на работа ще имам от самото начало, но образованието в Кеймбридж е такова, че няма да имам време. Дори на едно от интервютата стана въпрос какъв процент от студентите там учат и работят паралелно. Оказа се, че почти не им остава време за работа. Това показва, че ги учат здраво. 

-  Колко години ще учиш в Кеймбридж и какви цели си поставяш за след това? 

- Там ще уча три години бакалавърска степен и след това при добър академичен успех и магистърска степен още една година. Аз не съм от тези хора, които обичат да правят планове, защото обикновено в почти всички случаи те се провалят и затова вземам решението на място. Най-вероятно ще трябва да почна и работа след това, но мечтая за академична кариера и да развивам научна дейност. 

- Вероятно има хора, на които си благодарен, за това че са ти помагали през годините? 

- Ако трябва да ги изброявам поименно, тефтерът  няма да ви стигне да ги запишете. Затова ще кажа, че това са моите приятели, не само съученици и учители. Но и тези, които винаги са били до мен и са ме подкрепяли. Семейството, родителите, брат ми. И всички, които са ми подавали ръка в труден момент и са ме настройвали позитивно и са ме карали да не се отказвам. 

-  Отиваш на Острова, където се е родил и съвременният футбол. Обичаш ли да гледаш футбол или друг спорт по телевизията? 

-  Много рядко гледам футбол, но на последък се запалих по Висша лига дартс, който също е типичен британски спорт. Гледам някои от турнирите и става голямо шоу, но не съм толкова запален. 

-  Какво хоби имаш в свободното си време? Обичаш ли да се разхождаш със семейството у нас и в чужбина? 

-  Хобито ми зависи много от свободното време. Обичам да играя компютърни игри, но с мярка. Четенето на книги също ми е любимо. Сега си дочитам за втори път „Пътеводител на галактическия стопаджия” на Дъглас Адамс. Друг любим автор напоследък ми е Джим Грант, с псевдоним Лий Чайлд, той е британски писател на екшън трилъри, автор на поредицата романи с главен герой бившият военен полицай Джак Ричър. Когато имам възможност, обичам да ходя на разходки в планината. Често ходим с родителите ми на Смолянските бани, където рехабилитаторът ни е приятел. Обичам да плувам, дори имам безплатна карта в хотел „България” в Минерални бани и мога да ползвам минералния басейн там.

Източник: Марица бг