Добрина Йосифова-Икономова: Сцената е голямо изкушение, но най-важното е семейството

Щастлива майка съм, гордея се с моята дъщеря Катя, казва певицата

Добрина Йосифова-Икономова е дъщеря на доайена на естрадната музика и италианските канцонети, големия естраден певец Димитър Йосифов. “Бела Белинда”, “Воларе” и много други песни преживяват повече от половин век, накарали няколко поколения млади сърца от онова време да се влюбят и лудо да затуптят. Бил едва 17-годишен, когато за първи път слушал какво се пее в Италия. И оттогава не спирал. 

Чудесен тенор, предал от сценичния си дар на дъщеря си Добрина. Двамата съчетават великолепен дует, издават няколко албума, а публика и почитатели не спират да харесват истинското, голямото певческо изкуство на двете поколения артисти

Сега обаче ще говорим с нея и за нея - артистката и солист на Музикалния театър Добрина Йосифова-Икономова. Тя беше така любезна да даде това интервю специално за читателите на в. “Над 55”.

- Добрина, с право наричат баща ви доайен на италианската песен в България. Благодарение на него ли обикнахте италианската музика?

- Да, разбира се, италианската музика е част от моя живот - както естрадната, така и оперната класика постоянно звучаха на плочи вкъщи. Голямата мечта на баща ми е била да стане оперен певец, той има много красив теноров глас. Без да имам представа от вокална техника, всяка събота и неделя се надпявахме с грамофонните 
плочи със записи на “Трубадур”, “Травиата”, Реквиема на Верди, “Дон Карлос“

Всички у дома обожаваме Италия. За щастие, неведнъж съм посещавала тази страна, гледала съм спектакли в Миланската скала. 

- Имате хубаво семейство, съпруг, който ви обожава, талантлива дъщеря?

- Разбира се, семейството е най-важното! Моята голяма гордост и слабост е дъщеря ми. Завърши архитектура в Швейцария, вече работи като пълноправен архитект. Бори се! Освен работата в архитектурно студио, се явява на различни конкурси. Заедно с нейния приятел имаха доста добри отзиви за проекта си “Луксозен оазис в платото Нажд”. Щастлива майка съм, гордея се с моята дъщеря Катя. 

Марица в новата постановка на Музикалния театър 

- Като певческо дарование ви открива голямата наша певица Елисавета Йовович, нали?

- У дома я наричахме Ветка Йовович. Тя е акомпанирала и преподавала на баба ми, която е французойка. След години баба беше дошла от Париж за ежегодното си посещение в България. Леля Ветка също беше в България и ни дойде на гости. Аз точно се чудех накъде да хвана, бях напуснала балетното училище.

Леля Ветка ме разпя. Каза, че имам данни. Нарисува ми една човешка глава и пътя на звука. Моите родители й повярваха. Отидох първо да ме прослуша именитото мецосопрано Рени Пенкова, тя ме прати при моята първа учителка Милка Ганева, която ме подготви за музикалното училище. 

И животът ми тръгна в друга посока

- Елисавета Йовович почина, но дъщеря й, Бистра Петрова, е жива и здрава, живее във Франция.

- За жалост, отдавна не съм се виждала с Бистра, майка ми поддържа контакт с нея. Ще се радвам да се срещнем. Ако дойде в София, бих я поканила на “Графиня Марица”. 

- Вие не пропускате да благодарите на учителите си в певческото изкуство.

- Дължа им много. След Музикалното училище веднага ме приеха в Музикалната академия, за приемните изпити ме подготви професор Благовеста Карнобатлова. Беше много мила. След първата година в академията тя трябваше да замине за Малта и аз продължих при Рени Бръмбарова. Имаше един много хубав период за театъра, когато маестро Михаил Ангелов беше главен диригент и вокален педагог. Той имаше невероятен усет към пеенето и знаеше как да помогне на певеца да преодолее труден пасаж. Аз съм голяма късметлийка, защото съм работила с диригенти, колоси на нашето време, за съжаление, вече покойници.
Розалинда в “Прилепът“

- Имате славата на Калманова героиня. Дебютът ви на оперетната сцена е Силва в “Царицата на чардаша”. Нали голямата наша оперетна артистка Людмила Чешмеджиева ви подготви за нея? 

- Да, така беше. Люси е близка приятелка на моя баща. Не е лесно за една съвсем млада артистка да дебютира в толкова отговорна роля. Люси е актриса с голям опит, играла е Щаси и Цилика. Познава отлично творбата. Задължена съм й, че прие да ме подготви, направи го възможно най-добре. В случая беше важно да имам до себе си добронамерен човек, за да повярвам в силите си. 

- Публиката ви отъждествява със Силва, с Анна Главари. Вие самата коя роля бихте предпочели - Силва или Марица, и двете са героини на Калман? 

- Не мога да определя коя роля ми е по-любима. Все пак със Силва дебютирах в театъра и може би благодарение на нея съм част от солистичния състав. Но пък в Марица има толкова много нюанси - както в образа, така и в музикалната линия. Разговаряла съм с дългогодишната секретарка на Вера Калман, съпругата на композитора. Тя е българка, казва се Благовеста Ранкова. От нея разбрах, че Вера Калман е имала голяма слабост към “Графиня Марица”.

- Новата постановка на “Графиня Марица”, за която вече писахме, всъщност е един осъвременен вариант. По идея на режисьора Марияна Арсенова в имението на графинята има шоколадова фабрика?

- Много ми хареса идеята за шоколадовата фабрика. Допадат ми и леките промени, които режисьорът Марияна Арсенова направи. Успя за пореден път - след нейните постановки на “Царицата на чардаша” и “Прилепът”. Всъщност “Прилепът” ме накара да й повярвам, тя умело провокира моята актьорска игра. Цялата трупа сме убедени, че това е пътят - да държим на класиката, но да наложим нов темпоритъм.

- Вие самата хапвате ли шоколад?

- О, без шоколад не мога. По време на репетициите доста бонбони се изядоха 
в името на спектакъла 

Добрина с майка си, баща си, дъщеря си и съпруга - д-р Христо Икономов

- Но в кариерата ви не всичко е сладко като шоколада. Учите в балетното училище, но Красимира Колдамова ви отстранява. И мечтата на майка ви да ви види балерина рухва.

- Тогава си спомням, че мъката я “потуших” със сладолед и шоколад. Всички ми казваха: “Всяко зло за добро” и наистина по-късно разбрах смисъла на тази поговорка. Балетът ми е дал една двигателна култура, която много ми помага на сцената. Аз много си харесвам професията. 

- И накрая, не мога да отмина най-болезнената тема в живота ни напоследък. Как приемате войната в Украйна?

- С ужас. През 2016 г. заедно със Стефан Петков бях на един международен фестивал в Киев - “О fest”. Благодарение на един мой познат успях да разгледам доста добре красивия град. Треперя при мисълта, че там умират хора. Моля се разумът да надделее и всичко да приключи.

Щрихи към биографията

Добрина Йосифова-Икономова едва ли има нужда от представяне. Почитателите на оперетното изкуство не пропускат спектаклите й в Музикалния театър. Тя е Силва Вареску в “Царицата на чардаша” на Калман, Анна Главари във “Веселата вдовица” на Лехар, Розалинда в “Прилепът” на Йохан Щраус. Възпитаничка е на Музикалното училище в София в класа на Милка Ганева. През 1993 г. завършва Националната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров” в класа на проф. Ирена Бръмбарова. Още същата година дебютира на сцената на Музикалния театър в “Царицата на чардаша” и на сцената на Бургаската опера с ролята си на Виолета в “Травиата” на Верди. От 1994 г. е сред водещите солисти на Музикалния театър и участва във всички негови турнета в Европа и Япония. Носителка е на Първа награда в конкурсите “Проф. Христо Бръмбаров” и “Мими Балканска”. Съюзът на българските музикални и танцови дейци й присъди на два пъти високото отличие “Кристална лира”. Повод за срещата ни с Добрина Икономова е премиерата на новата постановка на оперетата на Калман “Графиня Марица”, дело на режисьора Марияна Арсенова и асистента й, Александър Мутафчийски. 

Маргарита СТЕФАНОВА 
 

Свързани статии