Докато Петков се хвали какво е направил за бежанците, украинката Жана се мъчи да...

Имаме готовност да посрещаме хората и да ги регистрираме. Това каза във вторник пред журналисти в премиерът Кирил Петков.

"Много съм впечатлен, че вече имаме възможност да издаваме на границата регистрационен номер, доколкото разбирам, ние сме сред първите е Европа, които издават такъв документ. Имаме нормална готовност да посрещаме хората, да ги регистрираме и оттук нататък да ги насочваме", заяви гордо премиерът. 

Петков отиде на границата да види украинските бежанци, ето от какво се впечатли ВИДЕО

Оказва се обаче, че седмица след като държавата активира възможността за временна закрила и бърз достъп до пазара на труда на бежанците още от границата – тази възможност все още не работи.

Така дни наред Жана от украинския град Измаил, която намери убежище у нас, е препращана от институция на институция. Все още не знае къде да подаде документи за статут по ускорената процедура.

От Измаил дотук стигат първо с ферибот, а после – с помощта на доброволец с автомобил. За Жана и 11-годишната й дъщеря бягството от войната е единственото решение.

„Бях в кухнята и се чу страшен гръм,  а след това започнаха и сирените. Чувахме ги всеки Божи ден. Яна се свиваше от страх като мишле и й давах ушанки, за да не чува ужаса толкова силно”, споделя тя пред Нова телевизия.

Съпругът й настоява двете да тръгнат към България, където е кръстникът на Жана. Който успява да намери сигурен подслон за двете украинки.

„Мъжът ми се разплака, каза, че се радва ,че сме тук и за семейството му има кой да се погрижи”, добавя тя.

„Не ни отне много време да го решим. Попълнихме формата и след около седмица по-късно се свързаха с приятелката ми по телефона”, казва Георги.

Дотогава Жана ще опита отново да поеме контрола над живота си. Но удря на камък в опитите си да намери работа.

„Работодателят казва, че трябва да получа разрешение от полицията, за да ме наеме – а оттам ни отпратиха веднъж”, обяснява тя.
Информацията в единния информационен портал сочи: за временна закрила може да се кандидатства в районните управления в страната.

От СДВР са категорични, че не са част от процеса. Но от агенцията за бежанци ни потвърждават, че заявления ще могат да се подават и в полицията – когато обаче софтуерът за временна закрила заработи.

Днес  с помощта на Георги и Велина, при които са намерили подслон, Жана и дъщеря й отново тръгват от гише на гише. Препращат ги към друго звено  за лично документи.

„Предния път като идвахме ни върнаха, от районното ни препратиха към ЕСГРАО, откъдето също не успяхме да свършим това, за което бяхме дошли. Сега като втори опит е успешен – имаме адресни карти, които ни дадоха в паспортната служба в районното”, коментира Георги.

За временен статут обаче информация не получават. Единствената алтернатива на Жана да получи документи е в приемния център за бежанци в квартал „Овча Купел”. Процедурата там обаче трае месеци и едва на третия може да започне работа.

„Нашата първа загриженост е хуманитарното отношение. Пристигат в държавата угрижени, грижим се за тях, държавата ги посреща с подслон с храна. Ние сме длъжни да мислим как им предоставяме възможности за работа.

Вярваме че българската икономика има потенциал да наеме значителен брой хора в различни сектори. Вече има заявка за 150 хиляди потенциални работни места GWJP”, обясни министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер.

От началото на войната в Украйна у нас са влезли 80 хиляди бежанци. Половината са останали в България. А подадените молби по дългата процедура за международна закрила са едва 633.