Доказано! Шоколадът на Своге е по-вкусен от швейцарския!

Шоколадовата фабрика в Своге, за щастие, успя да си запази славата на проспериращо предприятие - и по времето на социализма, и сега тя произвежда разкошни десерти. Преди броени дни в самото предприятие бе чествана 25-ата годишнина на емблематичния шоколад “Своге”.

Предприятието е пионер в иновативните и комплексни проекти, а продуктовата гама - вафли, бонбони и шоколадови блокчета, го позиционира като ценен актив. Фабриката е център за разработка на множество нови продукти. Честването съвпада и със старта на нова пакетажна линия за шоколадови бонбони. За инсталацията и въвеждането й в експлоатация са инвестирани над 22 млн. лв.

Единствено в Своге се произвежда шоколад с фъстъци и карамел, който се предлага в 27 държави на 4 континента - Европа, Австралия, Южна Америка и Азия. Шоколадовата фабрика е важен фактор в района - осигурява работа на 550 души. Тя е инвестирала повече от 106 млн. лв. в града и региона за последните 10 г. Средствата са вложени в екологични програми, а предприятието рециклира до 99 на сто от своите отпадъци, получени от производствения процес. С нетни приходи от приблизително 26 млрд. долара през 2018 г., фабриката формира бъдещето на сладките изделия с емблематични глобални и местни марки. 

А шоколада всички го обичаме. Има защо! Хапваш парченце и ти става по-весело - нали сладкото захранва мозъка. Родината ни има традиции за производството на шоколад. Ако надникнем в историята, ще научим, че един уволнен от княз Фердинанд български полковник - Велизар Пеев, прави първата фабрика за шоколад в София, а малко по-късно я пренася в Своге.

Велизар Пеев не е случаен човек. Той е преди всичко патриот - не се кланя на монарха, не трепери за поста си. Върви по път, който сам си е избрал. Роден е през 1859 г. в Чирпан. Завършва гимназия в Пловдив. После - Военно училище в София и Военна академия в Санкт Петербург. Патриот, който държи да работи в родината си. Връща се у нас и застава начело на Шуменския гарнизон.

През 1884 г. е командирован в Тула да се усъвършенства в оръжейното дело. Получава телеграма да се върне в родината - започнала е Сръбско-българската война. Младият полковник воюва в защитата на Видинския край. Точно на Коледа 1885 г. отново е пратен в оръжейните заводи в Тула, за да достави оръжие.


Велизар Пеев зарязва пагона, за да развие успешен бизнес, оцелял до днес. 

След 5 г. министър-председателят Константин Стоилов го командирова в Австрия, за да оцени и приеме манлихеровите пушки за българската армия. Младият полковник става началник на софийския арсенал и по-късно командир на Първи артилерийски полк в Севлиево. При един тържествен парад княз Фердинанд се заяжда с него - обижда полка и командира с нетактична забележка. На Велизар Пеев му кипва и той възразява: “Ваше величество, не забравяйте, че разговаряте с български офицер!”. Следва отпращане в запаса. 

Велизар Пеев не се отчайва. Той е само на 38 г. Най-напред решава да използва уменията си по фортификация от Военната академия в Петербург. Става предприемач на строящата се южнобългарска паралелна линия от селата Герен, Пловдивско, до днешното Опълченец, Старозагорско. След като проектът е спрян, започва да прави мостове и пътища. В строителния бизнес не му върви. Тогава решава да смени професията. В София, на улица “Ломска” 14, отваря пекарна, в която освен луксозни хлебчета започва да произвежда бисквити, локум и вафли

През 1897 г. у нас заработва първата фабрика за преработка на захарно цвекло. Инициативата е на белгийския барон Ернест Солвей, който, след като получава концесия, основава в Брюксел акционерното дружество “Български захарни фабрики и рафинерии”. Това променя и пазара на сладкиши, в който до това време обичайните произведения са бозата, салепът, баклавата, шекерът и бялото сладко с вода.

Велизар Пеев тръгва из Европа, за да научи рецепти, да подбере технологии и оборудване. Разглежда фабрики за шоколад. И си дава сметка, че именно това производство може да се превърне в доходен бизнес в България. През 1900 г. напуска пекарната в София и се цани за работник във френската шоколадова фабрика “Сави Жан Жан”. Там гледа всичко с четири очи и краде занаята. Прибира се в родината.

Тръгва по банките с молба да му отпуснат кредит. Успява. Изоставя малката пекарна и прави фабрика на кръстовището на днешните улици “Екзарх Йосиф” и “Вашингтон”. Тя е открита на 7 ноември 1901 г. Започва работа с 10 души, малка електроцентрала и с италиански машини “Марели” и германски АЕГ. Срещу прилично заплащане Велизар Пеев кани от Париж майстора от фабриката “Сави Жан Жан”. Първоначалният капитал е 60 хил. лв. По онова време простолюдието не знае що е шоколад.

Само банкери и предприемачи с удоволствие опитват вкусотията. Шоколадовите изделия на Велизар Пеев са чудо нечувано и невиждано. С много усилия Велизар Пеев успява да развие и наложи бизнеса си. Към края на живота си той определя изминатия път така: 
С игла съм копал геран! 
На него принадлежи новаторската за времето маркетингова идея да пусне на пазара малки шоколадчета, във всяко от които е вложил знамена на различни държави. И обявил във вестниците: “Който събере цялата колекция, печели 1 кг чист шоколад!”. Скоро започва да изпълнява специални поръчки. Една от тях е бонбониера в луксозна дървена кутия, наречена “Царска”. Той с най-голямо удоволствие става придворен доставчик на шоколадови бонбони.

Така доказва на двореца, че един уволнен офицер може да се превърне в крупен бизнесмен - и да натрие носа на монарха. Велизар Пеев открива два представителни магазина - единият до Централни хали, а другият - до “Юнион клуб”.

С натрупаните в бизнеса пари си строи къща с огромен салон за гости срещу днешния стадион “Васил Левски”. Навремето в нея гостувал великият бас Фьодор Шаляпин. Уставният капитал на фабриката през 1919 г. е 850 хил. лв., през 1920 - 4,2 млн. лв., 1921 - 10 млн. лв., 1925 - 35 млн. лв., 1942 - 70 млн. лв., и при национализацията през 1947 г. - 154 млн. лв.

Велизар Пеев купува в Своге малка фабрика за преработка на захар и прилежащия към нея двор. Там прави модерно предприятие за шоколадови изделия. След две години я превръща в семейно акционерно дружество, в което влизат двамата му сина - Велизар и Боян, и трите му дъщери - Евгения, Луиза и Маня. Главен директор е Велизар младши, юристът Боян Пеев е административен директор, а бащата е председател на акционерното дружество. Верен на стила си, старият Велизар Пеев внушава на потомците си да водят социална политика. 

Изграждат се жилища за работниците, нает е лекар и две медицински сестри, построен е работнически стол

И третият Велизар, внукът, навлиза в семейния бизнес. Той завършва машинно инженерство в Дрезден и става производствен директор. Едва 26-годишен го сварва национализацията. Годината е 1947-а. Фабриката е преименувана на “Република”. Фамилията Пееви е изгонена без право на обезщетение. Пееви се редят с купони по опашки, за да си купят елементарни продукти, но не губят присъствие на духа. Изграденото от тях остава непроменено и почти до 1989 г. фабриката в Своге работи с машините, купени през 1924 г.

По време на кризата в началото на 80-те фабриката в Своге започва да произвежда марципаните “Република”, широко в производството навлиза соята. През 80-те във фабриката се правят ръчно и много вкусните бонбони - “Фигаро“ - от чист шоколад и ядка. Братът на третия Велизар Пеев, Александър, емигрира в Канада. След 1992 г. той започва кореспонденция с компанията “Крафт Якоб Сушард” с мисълта да ги привлече да инвестират в свогенската фабрика.

В края на краищата швейцарците я купуват, а за сделката Александър идва в Своге от далечния канадски град Сарния. И разпознава много от работниците, които при емигрирането му са били невръстни деца.

Към момента във фабриката в Своге се произвеждат повече от 150 разновидности на продукти с над 40 вкуса. Те стигат до 36 пазара в четири континента. Какво по-хубаво от това? Защото свогенските шоколади мерят качество с белгийските и френските. Мнозина даже смятат, че заради добрия климат сладките блокчета, произведени в Своге, са далеч по- вкусни от най-качествения швейцарски шоколад! А това ни дава повод да се гордеем като българи! 

Клара ДИМИТРОВА 
/вестник "Над 55"/