Докъде се докарахме: 15 милиона говорят български по света, у нас са по-малко

Близо 15 млн. души по света говорят български език. Това става ясно от нова карта, изработена от учени от Института по български език при БАН. По нея е работено през последната година и са използвани данни от Агенцията за българите в чужбина. 

Проектът е и продължение на картата на диалектите ни, която обхващаше историко-географското землище Мизия, Тракия и Македония, уточнява „Монитор”.

„Още тогава обаче започнаха да ни питат къде са българите от Банат, от Бесарабия. Дадох си сметка, че езикът ни е свързан с българоезичните, които са се разселили навсякъде по света по икономически или политически причини. Затова реших, че е време да изготвим друга карта, която е по-скоро моментна снимка, тъй като преселванията още не са приключили“, обясни ръководителят на проекта доц. Ана Кочева от Института по български език при БАН. 

Според нея обаче изследването очертава тенденциите и посочва в какви посоки е тръгнал българинът по света през последните няколко години. Става дума за два типа преселвания-преди 1989 година и след промените до днес. Най-предпочитани през последните години от сънародниците ни са били Германия, Великобритания, Франция, Италия, Гърция, Канада и най вече Испания. Според учените ни това най-вероятно се дължи на добрия климат. След 1995 година броят на емигрантите ни там непрекъснато расте и вече достига 300 000, като това са предимно млади хора на възраст 25-29 години.

След 1989 година пък броят на преселниците ни в САЩ е нараснал на половин милион, като само в Чикаго общността ни вече е 250 000 души. В щата Илинойс, област Кук, дори българският е официален. Там на езика ни се дават дори разяснения от данъчната администрация.

„Очевидно там българите са добри данъкоплатци. Доколкото разбрах, и в други щати езикът ни ще придобие такъв статут, но още не мога да дам конкретна информация“, обясни доц. Кочева. Тя поясни, че данните на Държавната агенция за българите в чужбина малко се различават от посочените от диаспората ни. Затова в картата са приети усреднени данни.

Много голяма роля за поддържане на езика ни играят българските училища в чужбина, българската църква, църковни общини,както и медиите ни. Но според учените ни трябва да се работи много с българоезичните по света, за изграждането на наши училища.

„Това са българи, които желаят да запазят езика и културата си и зад граница. В Щатите съществува такава атмосфера, която позволява изучаването на родните езици, независимо от държавната култура и обучението по английски“, коментира и доц. Лучия Антонова. Според нея би могло още много да се проучва по въпроса и картата е само малка част от изследването.

Българският пък е матуритетен език в Австрия, което според учените ни е плод на дългогодишни усилия на българи, живеещи там. Такъв статут се опитват да получат и българите и в други европейски страни.