Доклад: Законодателството не е изрядно и показва проблеми като случая "Златен век"

Само преди няколко дни бе публикуван доклад, който показа, че законодателният процес в Народното събрание продължава да е обременен с много тежки недостатъци.

Законовите промени се предлагат без сериозна обосновка, най-често липсва оценка на разходите и резултатите, въобще не се полагат усилия да бъдат информирани гражданите какво се изменя и какви ще бъдат последствията от поправките.

В анализа се казва още, че В 94.7% от законопроектите няма посочена информация за проведени обществени консултации или обсъждания, на които да бъдат дискутирани проблемите и причините, налагащии промяната. В мотивите почти винаги (92%) липсват гледните точки на представители на заинтересованите групи.

Поправка в Закона за устройство на територията (ЗУТ) без мотиви

През 2017 г. се извършва поредната поправка на ЗУТ, която удължава срока за валидност на големи, инфраструктурни проекти от 5 на 10 години. Става въпрос за категории 1 и 2, за които подробен списък сме приложили в края на текста. 

Според вносителите на тази поправка в закона, това е необходимо, защото десетки, значими за страната инфраструктурни проекти, включително с европейско финансиране са забавени и са с изтичащи разрешителни, т,е. те са в ход.

„Законопроектът, който сме внесли с колегите, е въпрос на труд. Той касае обекти в първа и втора категория – най-големите обекти, на които сме дали толеранс поради чисто обективни причини. Дали сме толеранс вместо за 5 години, те да бъдат завършени за 10 години“, обяснява промените в ЗУТ депутатът Александър Ненков.

Проверка на медии в архивите на Народното събрание показва, че в мотивите за исканите промени в Закона за устройството на територията липсва какъвто и да било анализ колко на брой са тези обекти. Изобщо няма и дума за въздействието което ще има поправката, нито за строителния бизнес, ни то за държавата.

В мотивите се посочва единствено, че „целта е ограничаване на възможностите за прилагане на корупционни практики, като недобросъвестно забавяне на инвестиционни проекти или устройствени планове за отделни територии от страна на някои общински администрации.“ 

Нали не си помислихте, че от някъде може да разбере обикновения гражданин поне за кои общински администрации става въпрос. Никой не знае дали и столична община е сред тези „някои“. Логиката е да е сред тях, но изказванията на кмета Фандъкова, които ще видите по-долу, клонят в друга посока.

В предложението за изменение на закона се посочва още: „Облекчава се също така процедурата за презаверяване на разрешение за строеж с изгубено правно действие,като се създава нова ал. 4 в чл. 153.“ Какво налага облекчаването, колко обекта ще са облекчени, какви ще са ползите от това няма и дума.