Доктор изгаря, за да спаси 47 души
Позор: Улица „Д-р Стефан Черкезов” в София е преименувана след промените
Радина Стоева е медицинска сестра. Красива млада жена на 32. Само след пет дни й предстои сватба. За радостното събитие чак от Канада е дошла сестра й. Затова след изтощителното слято нощно и дневно дежурство развълнувана, тя бърза за вкъщи. На трамвайната спирка обаче пада и умира. Помните ли оператора Гриша Кумитски, който преди няколко години измъкна от мъртвото вълнение, петдесетгодишна рускиня, а сам не успя да достигне до брега. Ами Петър Тодоров и Христо Стефанов, мъже в разцвета на силите си, които на 12 юли 2012 година отнесоха до плиткото давещо се момиче, след което мъртвото вълнение ги погълна и с това свърши и земният им път. А минният спасител от Мадан Илия Щинков, вадил десетки затрупани в забоя свои колеги, но дни преди да се пенсионира скала смазва главата му.
Юлиан Манздалов пък беше футболист. Той успява да извади няколко дечица от заклещения в река Лим автобус, но в крайна сметка се удавя от изтощение и премръзване.
Матросът старшина Димитър Димитров пък изхвърля от трюма пламнал детонатор. Корабът, в който има 57 моряци и е пълен с мини и торпеда, оцелява. Спасителят му обаче загива.
Този списък може да бъде много дълъг. Стотици са героите пожертвали се, за да спасят живота на другите. В тяхна памет на 15 август в 12 часа завиват сирените. Така България за пореден път отбелязва Деня на спасението.
15 август не е избран случайно. На този ден точно преди 65 години един млад, само на 26 години, лекар, се нареди сред безсмъртните.
Стефан Черкезов, току-що завършил медицина, е назначен за участъков доктор във великотърновското село Стрелец. Съпругата му Лидия е счетоводителка, а малката му щерка Антония е само на шест месеца. Пред младия мъж се очертава блестящо бъдеще. Той е реализирал мечтата си да стане лекар, следващата стъпка, за която упорито се готви, е да специализира хирургия.
В жежкия следобед автобусът пъпли, оставил назад последните къщи на Горна Оряховица. Черкезов бърза, съвещанието в града доста се проточило, в селото го чакат пациенти и след това, ако привърши, преди да е заспала, ще си поиграе с малката си щерка. Унесен в мислите си, докторът дори не забелязва бетоновозът, който неочаквано се изпречва на пътя на автобуса. Ударът е неизбежен. Рейсът пламва като факла. Чуват се викове стенания, плач. Докторът мигом се хвърля в огъня. Вади човек след човек. Стихията бушува. Бялата му найлонова риза се стопява върху тялото му. След малко пламва и косата му. Опитва се да я загаси с голи ръце. Линейките вече са на мястото на катастрофата. Колегите му бързат да го приберат. Той отказва. Карайте другите, настоява, и отново потъва в огъня. Когато и последният 47-и човек е спасен и заминал за болницата д-р Черкезов си отдъхва и тръгва пеш. Слънцето не знае пощада. Той е като изгоряла факла. Идва линейка. Вече няма други, качва се. Най-после е в болницата, но и тук настоява: Погрижете се за другите, аз умирам. На следващия ден и това се случва. Преди да издъхне, моли съпругата си: Кажи на татко, че ненапразно си е хабил парите да ме изучи. Станах лекар.
В този ден Лидия е само на 22 години. Лично министърът на здравеопазването я кани да постъпи в Медицинския институт. В памет на мъжа си тя приема. Дипломира се и завършва кариерата си като доцент. Малката Антония също тръгва по пътя на родителите си. Сега тя не живее в България, специалист е по уши, нос, гърло, каквато е била мечтата й.
Днес великотърновската болница носи името „Доктор Стефан Черкезов“. Посмъртно той е обявен за „Герой на социалистическия труд“ . На него кръщават улица в София. Но колкото човешкият дух, сила, благородство и саможертва са неизмерими, толкова величава е и човешката глупост.
След Десети ноември 1989 година някой умник решава и други го подкрепят, името на пожертвалия се доктор да бъде премахнато от уличната табела. Той, а и останалите едва ли са си направили труда да разберат кой е Стефан Черкезов. Когато им обяснили , било вече късно. Според правилника не могат да се възстановяват веднъж премахнати имена на улици. Разбира се, от това подвигът на скромния лекар ни най-малко не губи от своето величие. В негова и на другите като него памет в деня на героичната гибел на лекаря ще звучи „Химнът на спасителите“, това е песента на Емил Димитров, по текст на Иля Велчев „Ако си дал“.
България единствена ги почита официално
Зад това благородно дело стои настойчивостта и усилията на друг един лекар - неуморния инкубатор на идеи доктор Тотко Найденов. Той е издирил и събрал имената на 130 доктори и медицински сестри, починали по време на работа. Близо половината от тях са хирурзи, повечето в „Пирогов“.
От доктор Найденов научаваме за най- значимата лекарска фамилия в Златоград. Тя е дала на България пет докторски поколения. Пет души от Хекимовия род са загубили живота си, следвайки лекарския си дълг.
През 1936 година Родопите са обхванати от мащабна епидемия. Чумата е обезлюдила цели райони. В желанието да помогнат и следвайки дълга си, братята Димо и Стоян Хекимови се заразяват от болни пациенти и умират.
В същото време Георги Димов, който е техен роднина, обикаля селата, за да доставя лекарства на болните. Заразява се от жълтеница, като оставя девет деца сирчета.
Братовчедите хирурзи Божидар и Кирко Хекимови умират по един и същ начин - от масивен инфаркт, след като извършват тежки операции.
В списъка на героите доктор Найденов поставя и емблематичната баронеса Юлия Вревская. Като доброволка в Освободителната руско-турска война, тя се заразява с коремен тиф от войника за когото се грижи. Умира в Бяла, Русенско.
Мотото на средновековните лекари е: „Светейки на другите, изгарям“, а емблемата е запалена, със смаляващ се пламък, свещ, довършва разказа си Тотко Найденов.
Исак ГОЗЕС