Долу ръцете от българското семейство!

На всички поредни избори българските политици от сутрин до вечер се кълнат на суверена, че ако ги изберат, ще чуват мнението на народа и гражданското общество. Уви, както често у нас се случва – не е важно какво говорят, а какво вършат. Народът е против джендър идеологията, но нашите избраници, като че ли си правят оглушки за това. 

Припомняме, че преди почти две години всички българи скочиха срещу скандалната Истанбулска конвенция. По онова време стана ясно, че през лицемерната загриженост за битката с домашното насилие у нас (при все, че по тази тема има закон, прокуратура, полиция, структури към социалното ведомство) трябваше да нахлуе джендър идеология, агресивно проповядваща защита правата на хомосексуалистите (все едно някой им пречи), обезличаване на традиционното понятие за баща и майка (родител 1 и родител 2) и на практика въвеждането на понятието трети пол.

Тоест няма значение какъв се раждаш, за соросоидите не са важни установените от векове ценности и понятия свързани с отношенията индивид-семейство по нашите земи. Приоритет има единствено новата идеология на 21-и век, която е солидно подплатена с милиарди от безотчетните фондове на Сорос и псевдолибералният мулти-култи естаблишмънт.

Но българите и обществото ни спряха скандалната конвенция. А в последствие конституционните съдии я кремираха окончателно. През юли 2018г. призваните да бранят Основния ни закон казаха ясно – джендър идеологията е неприложима на наша територия. Тя противоречи на всичко онова, което стои в основата на държавността и институциите.

Днес, обаче, джендър бойците явно са решили, че просто губят битка. Войната за промиване на нашите мозъци едва сега започва според тях. Няма как по друг начин да се тълкува прокарването на Стратегията за детето – отровният двойник на отишлата на бунището на историята Истанбулска конвенция.

Всъщност – ясно е, че соросоидите боравят с милиарди. С тях са Прокопитата, с тях са НПО-тата, на хранилката са политици, мейнстрийм медии, адвокатски кантори. Тези хора пълнят джобовете си с удари по българщината. Знаем ги отдавна, дори поименно. Наследниците на Кириак Стефчов ще продадат и майка си за 2 гранта от фондацията на капиталци. Те мразят Род и родина.

Това са същите, които отваряха срещу жълтици с предателство вратите на българските крепости пред нахлуващите пълчища на османските поробители (неслучайно именно за соросоидите турското робство и Баташкото клане са измислица). Тези са до болка ясни. Наясно сме с капиталските медии, уж демократичната коалиция, фейсбук клакьорите, част от които агенти на ДС, заменили Москва със Сорос.

Но къде е държавата?
Не чуват ли властимащите, че обществото не иска джендърите. Не видяха ли как на евроизборите една патриотична партия успя да победи цялата гореописана съвкупност от структури. Изводът е ясен. Българинът вярва на родолюбието, не вярва на Сорос. И в този смисъл – ще разберат ли най-накрая управляващите, че заиграването със соросоидите е гибелно за тях и за България.

Фатално е за тях, защото угаждането на малка креслива група, шепа самозвани изразители на общественото мнение ще вбеси огромната останала част. Нека повторим – джендърите са 5-6 процента, останалите не ги понасят. Е, на чия страна следва да застанат нашите политици?

Клякането на Прокопитата е смъртоносно и за България. Защото под маската на загриженост за децата и жените, те искат да вкарат заразната си идеология. Така както техните бащи, финансирани от Москва, инжектираха у нас вируса на болшевизма и интернационализма. Нали помним какво се случи преди сто години?
Тогава Коминтернът и Москва щедро субсидираха техните хора в България, проповядващи отрицание на религията, на традиционното семейство и ценности.

Патриотизмът и любовта към страната ни бяха най-смъртен враг за интернационалистите-безродници, днес противникът на соросоидите-антибългари е абсолютно същият. Историята се повтаря като фарс. Износителите на народна демокрация на щиковете на съветските танкове, днес изнасят демокрация през конвенции, стратегии и милиарди за хибридна пропаганда. Такава хибридна пропаганда са неспирните опити на вчерашните комунисти, днес първи демократи, да ударят българското семейство.

Да ударят българщината, да ударят България.
Като говорим за история, помним че властите у нас са знаели как да отговорят на предателите, онези обявили й неофициална война. Днес няма нужда от същите крайни методи, но е нужна същата воля.
Да видим дали политиците ни я притежават.