Дора Бонева на 85: Любов преди първия поглед

Дора Бонева завършва живопис в Националната художествена академия в класа на проф. Дечко Узунов. Участва във всички национални общи изложби, има множество български представяния в чужбина. Получавала е награди за свои творби от Съюза на българските художници, Софийска община, Културен институт “Солензара”, Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и литература, Париж. През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994-95 г. от Грифис арт център в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ.

Нейни картини присъстват в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в галерии и частни колекции в България, Англия, Япония, Израел, Латинска Америка, САЩ.

Защо художничката избира мълчанието пред излишното говорене? 

Забелязвате ли, че в семействата, където мъжът говори повече, а жената мълчи, мъжът постоянно се обръща да види дали жена му одобрява, дали е съгласна с това, което той говори. Ето така беше при Любомир Левчев и Дора Бонева - затова цели 63 години те живяха един до друг, навсякъде заедно.

Казват, че когато една жена запазва пространството си, като оставя водещото място на мъжа си, тя запазва копнежа на този мъж към себе си, защото той се стреми постоянно да се приближи към нейния вътрешен мир, да й се хареса. Левчев го беше написал: “Силният, чист талант на Дора носеше тъжния аромат, предаден от баща й Иван Бонев, да не се амбицира в изкуството”. Баща й навремето искал да стане цигулар. Със слепия си приятел Петко Стайнов концертирали из България.

Бонев постъпил в Софийската консерватория, но там се увлякъл по поезията. През 1921 г. в списание “Наш живот” на Антон Страшимиров, където помагал като редактор, му поместили редом с “Рицарски замък” на Христо Ясенов цикъл стихове на Иван Бонев. Когато Левчев ги прочел през 1956 г., след запознанството си с Дора, бил силно изненадан от тяхната красота. Но нататък в живота на Бонев така се случило, че за да издържа семейството си, станал чиновник в габровска фабрика. Дори и предложението да стане дипломат в Уругвай било закъсняло пред изискванията на живота. 

Левчев смяташе, че Дора Бонева притежава достатъчно природно благородство, елегантност и щедрост на духа, за да не страда от семейната съдба, от несбъднатата творческа изява на баща си.

Дора още като студентка получава известност, талантът й е оценен, а името й на художничка застава сред най-добрите. 

Помня, че на една от годишните общи художествени изложби картината на съвсем младата тогава Дора Бонева направи голямо впечатление. Писаха за нея по всички вестници. Момче и момиче вървят по релсите на влака. Имаше нещо затрогващо и съвсем в духа на времето в картината й за нас младежите, защото виждахме себе си в емоцията на нейната картина.

Помня, че тогава с тази картина тя веднага изпъкна в живописното съсловие. Нейното спокойно трудолюбие не й изневери през годините, тя направи десетки изложби, нарисува портрети на много известни личности, между които са нейният учител Дечко Узунов, Георги Димитров, Григор Вачков, журналистът Тома Томов, балерината Вера Кирова, много портрети на мъжа й Любомир Левчев, а когато пристигнаха в България Владимир Висоцки, а после и Евгений Евтушенко, те й позираха в дома им за своите портрети.

Един път тя ми разказа как като студенти са вървели подир Илия Бешков, за да слушат какво говори, толкова различно от шаблона наоколо. Тогава тя запомнила някои Бешкови мъдрости: “Всеки художник с картините си изгражда един нов свят, който ще го спаси. Иначе за какво е тръгнал, за какво му е да рисува?!”.
 
Или: “Не се заканвай на изкуството какво ще направиш, само работи!”.

Какво нещо е съдбата!

В онази 1956 година Дора Бонева е студентка в Художествената академия - живопис при големия Дечко Узунов. Левчев е студент в Софийския университет.

Тъкмо са открили в София заведението “Бамбука”, “Млечният бар”, където започват да се събират млади поети, мадамите там пият млечен шейк, а кавалерите - модерния джин фис или коняк... с лимоново резенче. Там Левчев се сприятелява с Васил Попов, Цветан Стоянов, Стефан Цанев, Георги Марков, Цветан Марангозов. По онова време Левчев, Коста Павлов и Иван Динков живеели в една махала - в Западния парк - и ги е свързвало истинско приятелство.

Един ден Иван Динков и Коста Павлов казват на Левчев, че са се запознали с една красива млада художничка, студентка в Художествената академия, която правела илюстрации за списание “Младеж”. Хората от списанието си организирали пикник и поканили Иван Динков и Коста Павлов, щяла да дойде и новата художничка. Определили си среща на Централна гара в девет сутринта да пътуват до плаж в Своге.

Колкото и странно да изглежда, Левчев започнал да си мечтае и мисли за непознатата студентка, направо се влюбвал в нея, без да я е виждал. “Любов преди първия поглед”, казал си весело.

И наистина излязло точно така - любов преди първия поглед

Само че Левчев обичайно закъснял за срещата на гарата, а групата вече била заминала. Под часовника на гарата обаче го чакал Коста Павлов и му предложил да отидат в “Бамбука”. Но Левчев настоял да хванат следващия влак. Намерили групата на списание “Младеж” и тогава той видял за първи път художничката. Тя не им обърнала никакво внимание. А той сякаш гръм го ударил.

“Беше с памучна блузка, дълга басмена пола и бели гуменки... Златистата й коса беше свита на кок. Наистина беше много красива.”

- Попита ме дали плувам - разказва за онова време Дора. - Аз отговорих “не”. Тогава той ми предложи веднага да ме научи. Аз вътрешно се засмях и се хвърлих във водата. Дора отлично плувала, а изведнъж Левчев започнал да се дави... По-късно той ще напише, че усетил дъното хлъзгаво и каменисто и се ужасил, че “ученичката” му изчезнала. “Какво направих? Защо я пуснах, защо не се удавих?”. Но в този миг видял, че тя плува далеч напред и моментално разбрал предупреждението на съдбата - “вече съм се удавил в собствените си чувства”.