Доц. д-р Людмила Нейкова-Василева: Колкото по-рано се започне с дрогата, толкова по-тежки са пораженията, а лечението - по-трудно
Райският газ “изяжда” витамин B12 в тялото и може да ви докара до инвалидна количка
Доц. д-р Людмила Нейкова-Василева е началник на катедра Токсикология във ВМА, където е преминала цялата й кариера. Професионалните й интереси са в областта на алкохолната злоупотреба и зависимост, превенцията и профилактиката на рисковете, свързани с употребата на легални и нелегални психоактивни вещества.
В контекста на последните лоши новини и така нелицеприятната мода за употреба на различни видове наркотици сред младите хора, е логично да разговаряме с доцент Нейкова-Василева. Интервюто се провежда като част от информационна кампания по проект "Знам за наркотиците, но не употребявам".
- Питам се, след като в печално-модерните вейпове има най-различни субстанции, вие как успявате да хванете „тренда“? Как разбирате в кой вейп какво има и с какво да лекувате човека, попаднал при вас?
- За съжаление, ние не успяваме винаги да разберем какво има във вейпа, но за нас много важна е клиничната картина. Ясни са основните групи вещества, които се поставят и то във вейповете, които се продават през интернет, под щанда, не толкова в тези, които търговецът е обявил, за които е платен акциз и където се знае кой е производителят и какво евентуално е тяхното съдържание. Тези, които са продадени по втория начин, в тях никога не може да знаем какво има и единствено клиничната картина е тази, която ни ориентира какво трябва да правим.
Повечето от тези вейпове съдържат вещества от групата на синтетичните канабиноиди. Това са химически субстанции, които се произвеждат в нелегални частни лаборатории, които наподобяват по своите ефекти тетрахидроканабинола, който се съдържа в марихуаната. Но те са много по-силни и никога не могат да бъдат предвидими техните въздействия и ефекти, защото всеки организъм е индивидуалност. Това още повече се отнася за младите хора, за тийнейджърите, децата на 11-, 12-, 13-годишна възраст, които тепърва влизат в пубертета, при който се изгражда и имунна система, и нервна система, и психика. Там нещата са много непредвидими.
- Ако поставим заглавие на нашия разговор, то би било „Как новите наркотици променят младото поколение и кои са най-сериозните опасности“?
- Опасностите могат да бъдат в няколко насоки. Първо това е, че не знаем какво взима един младеж, когато купува нелегалния наркотик. Защото наркотиците са няколко групи, грубо разделени на такива, които имат депресивен ефект, халюциногенен ефект, и такива, които имат психостимулиращ ефект. Така че не знаем кога какво има в този вейп.
Може да бъдат съчетани субстанции с различна насоченост, т.е. депресант със стимулант. И зависи от това как организмът разгражда едното или другото вещество. Тогава съответно се проявяват ефектите на депресанта или на стимуланта, а лечението в такива ситуации е много по-трудно, защото при възбуда ние използваме медикаменти, които да овладеят тази възбуда, да потиснат това състояние. А когато пък имаме депресивният ефект, депресантът, който ние сме приложили, може да дозадълбочи точно тези ефекти. И много трябва да се внимава. Лекарите винаги са с голяма наблюдателност към тези пациенти.
- Само изкуствените наркотици ли в момента са най-често употребявани от младите хора и каква е разликата с въздействието на така наречената традиционна дрога?
- За традиционните години говорим вече доста години и те са известни на широкият кръг и на младите хора, и на по-възрастните техните родители, включително и баби и дядовци, така че там няма кой знае какви изненади. Има хора, които с тези наркотични вещества периодически попадат в спешните токсикологични отделения, провежда се детоксикация. При тях си е един хроничен проблем, острата интоксикация води тези пациенти в токсикологичното звено, иначе те са обект на наблюдение, на лечение от психиатричните звена. В тези случаи да кажем, че сме наясно. Но тези, които са експериментиращи, които проявяват любопитство към новите нелегални психоактивни вещества, това са предимно младите хора.
Там, отново го повтарям, няма как да знаем какво наркотично вещество са употребили. Имали сме случаи с хора, които си купуват традиционната марихуана по интернет. Идва пациентът и казва „Сърцето ми се е качило в гърлото, много ми е лошо“. Правим химико-токсикологичен анализ, не намираме тетрахидроканабинол, активната субстанция в марихуаната с психоактивно въздействие, доказваме просто кофеин в много висока доза, който също може да даде субективни оплаквания и да накара човек да потърси медицинска помощ.
Същото се отнася и за енергийните напитки. Енергийните напитки, особено за подрастващите, са много така вредни по две причини. Първо, от една страна те съдържат голямо количество захари. Внасяне на толкова много захар в организма, неминуемо, при една по-голяма повторяемост, уврежда нашата задстомашна жлеза, отговорна за произвеждането на инсулина, който участва в разграждането на тези захари. От друга страна, високото ниво на кофеин води до превъзбуда на нервната система. И когато един човек иска дълго време да бъде в това възбудено, тонизирано, за него приповдигнато работоспособно състояние, организмът след това изпада в другата крайност - в състояние на апатия, на потиснатост, на нежелание за комуникация, дори и на работоспособност.
Така че, младите хора са много уязвими и податливи на такива големи дози кофеин или захар.
- А в комбинация с алкохол?
- В комбинацията с алкохол, отново става интересно, защото енергийните напитки имат тонизиращ, стимулиращ ефект. Алкохолът, ако е в малко количество, отново има този еуфоричен, възбуждащ ефект и тогава, наистина, човек може да смята, че има криле и да прави чудеса от храброст, че е безсмъртен, което абсолютно не е така.
Но когато се прекали с алкохола, отново почват ефектите на едното или на другото вещество. По-опасно е когато алкохолът се комбинира със стимуланти или с в последно време така популярния синтетичен фентанил. Неотдавна за едно денонощие имахме двама пациенти с тежки фентанилови интоксикации.
Фентанилът е познат, той намира приложения в медицинската практика. По при синтетичния фентанил, първо не знаем какво е процентното съдържание на активното вещество. От друга страна той е с много по-мощно действие и оказва по-силно депресиращ ефект върху центъра на дишането. Докато при една хероинова или морфинова кома, не дай си Боже, нещата са повече под контрол. Можеш след две-три ампули да изведеш един такъв пациент от дълбокото каматозно състояние. При пациентите с фентанил отива двойно-тройно по-голямо количество, защото депресията е много тежка, има опасност тези хора да загубят живота си. А до неотдавна имаше проблем в нашата страна с липсата точно на антидота, противоотровата, която се използва при фентанилови интоксикации.
- Европейските служби за контрол и мониторинг на наркотиците изразяват голямо притеснение относно синтетичните наркотици, които вие споменахте. Или така наречената дизайнерска дрога. Казват, че са десетки пъти по-силни от познатите до този момент. А също време не са напълно изследвани. Имат ли основания тревоги?
Абсолютно имат основания за тези тревоги, защото дизайнерските дроги са на базата на познатите на нас вече наркотични вещества. Променено е само едно атомче, една в молекулата минимална промяна. И когато спекулативната реклама твърди, че това вещество е много добро, че не е опасно, хората сме склонни да опитаме, да експериментираме, да задоволяваме някакви свои капризи, но никога не може да предвидим какъв ще бъде ефектът.
Ако е по-възрастен човек, тогава могат да се обострят и на преден план да излязат въздействия върху негови хронични заболявания. Един човек, който примерно е със сърдечно-съдова патология, когато взема от тези нови стимуланти, които имат много агресивно въздействие, може да стигне до много тежка хипертонична криза, да настъпи включително сърдечен арест или инфаркт.
А ако, не дай си Боже има и съдова патология, може да настъпи и инсулт. Така че никога човек не може да предвиди и да смята, че той е защитен. Пак се връщам към традиционните наркотични вещества. Преди няколко години имаше две момчета в кратък период от време от януари до април. Едното беше студент първи курс, другото бъдещ абитуриент, през май трябваше да завърши. И двете момчета, след употреба на най-обикновена, традиционна марихуана, бяха с инсулт. Едното със сигурност беше взело и някакъв амфетамин, но то работи нощем, за да си помогне финансово, през деня учи. Стигнаха до болница, едното до реанимация, другото до неврологична клиника.
Най-вероятно тези две момчета са имали някаква вродена патология, която вече е изявена след употребата на наркотични вещества. Т.е. на една „обикновена“ марихуана.
- А как новите наркотици влияят върху психиката на един тийнейджър, който е много склонен към експерименти и наистина се мисли за безсмъртен?
Наркотиците сами по себе си в началото имат „хубави“ ефекти. Хубави, защото водят до преодоляване на страхове, преодоляване на неудовлетвореност, на това, че човек се чувства недооценен, недоразбран от себеподобните, до това, че той би могъл да бъде приет в определен приятелски кръг, когато взима това вещество. И наистина тогава тези наркотични вещества, независимо какви са, имат положителен ефект, снемат страховете и тревогите, защото въздействат върху така наречените невромедиатори.
Това са химически вещества в нашия мозък. Те са голям брой и са отговорни за нашето настроение, за нашите усещания, за чувството ни на удоволствие, на радост, на приповдигнатост.
В един млад организъм когато се внасят тези вещества, той получава това стимулиране, повлияват се предимно допамина и серотонина, най-вече е допамина, и когато има едно дълго, високо допаминово ниво, тогава човек се чувства много щастлив, много удовлетворен от себе си, морето е до колене. И създавайки едно такова поведение и търсене на това усещане в последствие, може да доведе до много сериозни невропсихологични изменения.
Неслучайно психиатрите имат в своята номенклатура на заболяванията психични и поведенчески отклонения следствие от употребата на психоактивни вещества. Така че трябва да се лекува, когато вече има пациент с изградена зависимост, (независимо от кое вещество), от една страна самата злоупотреба и изчистването на организма от веществото, от друга - и поведенческите промени, което наистина е много дълъг, продължителен, труден и бавен процес.
- Говорихте за еуфория. Райският газ, който е изключително достъпен, какво може да предизвика в младия организъм?
- Райският газ, за разлика от новите психоактивни вещества, за разлика от традиционните наркотични вещества, не е наркотично вещество. Да, има въздействие върху централната нервна система. Да, той намира приложение и в медицинската практика с малък обем, намира приложение и в хранително вкусовата индустрия, намира приложение и в производството на горива, но човек наистина трябва така да има достатъчно обективна, добра информация, какво би могло да се случи.
Много млади хора казват не аз няма да ставам наркоман, няма да опитвам от наркотиците. Един балон райски газ ще ми свърши същата работа, той не е наркотик. Това го казват и лекари.
Споменах, че се използва в медицината, но там винаги се прилага смес, процент кислород, процент двуазотният оксид. Когато се купи една капсула, един флакон с райски газ, той се държа сто процента точно този райски газ. С него се пълнят балоните, което води до по-лесното вдишване, т.е. по-лесната консумация. Когато вдишват хората този балон, те получават сто процента чист райски газ. Неговата роля е, че той измества кислорода в човешкия организъм. До мозъка не достига достатъчно количество кислород, а мозъкът е орган, който страда от липсата на кислород и от липсата на глюкоза. Това са неговите две хранителни вещества.
И когато няма адекватен приток на кислород до мозъка, тогава настъпват и изменения с помрачаване на съзнанието, с рязко заспиване включително. Може да има дразнене, тъй като когато се вдишва райски газ, се отнема и температурата. Могат да настъпят и локални изменения в лигавицата на устната кухина, в гърлото при продължителна употреба на райски газ.
Като казвам продължителна, имам предвид ежедневна или често пъти в седмицата, без да говорим за някакви огромни количества. Но райският газ, освен непосредствените, преките ефекти, има и късни последствия. Както вече казах, ранните ефекти, освен въздействието върху централната термосистема, пречат и на координацията. Може да настъпи рязко понижаване на кръвното налягане, което да доведе до недостатъчна преценка за разстояние, недостатъчно усещане за цветове, недостатъчно и добро отреагиране на обективната действителност.
Докато късните ефекти, те настъпват с последствие. Пак никой не може да се закълне, дали ще се необходим и няколко месеца или много по-дълъг период от време, но тогава настъпват увреждания в нервната система и в кръвотворението. Райският газ изяжда, метафорично казано, витамин B12. Витамин B12 съдържа в събствената си молекула елемента кобалт. Отделяйки кобалта от B12, той води до деактивиране на този витамин. А витамин B12 е необходим за усвояването на желязото в нашия организъм от една страна, а от друга страна е храна за нервната система. Когато се засегне централната нервна система, тогава настъпват и ментални, когнитивни отклонения.
При засягане на перевиферната нервна система настъпват едни мръвучкания, може да настъпи включително и невъзможност за придвижване. Моториката е запазена, но човек не усеща крайниците си и не може да се движи. Това се дължи на увреждане на миелиновата обвивка на нервите.
Имали сме такива случаи след по-продължителна употреба. Един млад мъж за няколко месеца беше стигнал до състояние на инвалидна количка, де не може да се придвижи до тоалетна, трябваше близките да се грижат за него.
- Ако спре, това поправимо ли е?
- Да, може да се набави B12, но зависи какви поражения са настъпили, защото нервната система е тази, която почти не се регенерира. Изграждат се нови пътища, но в какъв аспект? Да, има необходимост освен заместването на липсата на този витамин B12 , от провеждане и на така наречената хипербарна оксигенация, което означава подаване, нагнетяване в организма, в клетките, в тъканите, в дълбочина на кислород под налягане. Не е достатъчно атмосферното. А тези барокамери, които за съжаление, Здравната каса не поема, се плащат изцяло от семействата. Необходими са много такива сеанси и излиза доста скъпо.
Така че, бих посъветвала родителите да намират време да говорят с децата си, да бъдат техни приятели, а не да забраняват.
Защото когато се забранява на младия човек, той още повече търси.
- Оказва се, че райския газ има мимолетен ефект на удоволствие и много продължителен пост-ефект върху здравето.
- Да, както ви казах, кратките ефекти са в порядъка на две до пет минути. Много често хората взимат един балон, след малко още един, няколко последователно. Да, тогава продължителността на въздействието се увеличава. И 10, и 15 минути може да бъде, след което отшумява и човек си тазва “Нищо не ми се случи”. Утре пак, вдругиден пак, но тогава вече настъпват дългосрочните ефекти, за които ви казах, в кръвотворенето, в изграждането на имунната система. Тези хора са много по-податливи в последствие на различни инфекции и те протичат много по-тежко при тях.
- Правите ли токсикологични анализи на новите дроги и всъщност проследява ли се дългосрочния им ефект върху здравето?
- Новите дроги, тъй като са нови и никога не се знае какво е изходното вещество, трудно могат да бъдат открити. Те имат много бърз метаболизъм и се разграждат още преди едно лице да стигне до спешно звено. А и не всички спешни звена имат съответната база.
Военно-медицинска академия е щастлива в това отношение, тъй като имаме много добре разавита химико-токсикологична лаборатория. Да, в нея могат да се търсят, но това трябва да е непосредствено, в първите един-два часа след употребата на наркотичното вещество, за да може да се разбере какво е. Когато се разпадне, то вече дава фрагменти, които са подобни или се съдържат в другите наркотични вещества, които са реалните, които са познати, които са забранени, но ние не можем да кажем да, това е ново, защото това е променено в него.
Така че тук малко удряме на камък. Докато се извика Бърза помощ, докато дойде пациентът, не винаги може да докажем вида на дрогата.
- Вие сте специалист по зависимости. Може ли да се каже, че има чисто химическа и чисто психологическа зависимост?
- Има разлика. Всичките вещества водят до психично въздействие, което се отразява на памет, на интелект, на воля, на емоции.
Говорим за наркотичните вещества. Голяма част от тях се свързва с определени структури в мозъка, където има и съответните рецептори. Те водят до промяна на биохимичните реакции в нервната система.
Другата зависимост е по-скоро обект на поведение. Няма рецептори за хазарта в мозъка, но го има стимулирането, удоволствието, което получаваш, когато ти победиш, спечелиш. Дали ще е хазарт, дали ще са някакви компютърни игри... Младите хора, особено децата, и особено след ковида, когато трябваше родителите да работят вкъщи и ги оставяха да злоупотребяват с компютри точно в тази насока. Там нямаме съответният мозъчен субстрат, но пък имаме удоволствието. Така че пак в основята е вторично, косвено въздействие върху тези невромедиатори.
Допаминът е отговорен за нашото щастие. А серотонинът е свързан с депресиите ни. Когато имаме достатъчно ниво, нямаме депресии, се чувстваме удовлетворени във всяко едно отношение.
- А близките на деца с подобни проблеми могат ли да разпознаят симптомите? И ако го намерят в безпомощно състояние, освен да се обадят на 112, какво трябва да направят?
- Един родител, който активно наблюдава детето си, винаги ще забележи ако настъпи промяна в неговото поведение. Като тази промяна може да бъде в това да не се интересува как изглежда лично то. Да не се интересува какви оценки има. Да промени рязко приятелския си кръг. Да се дистанцира от хората, с които преди това активно е общувал. Това всеки родител трябва да наблюдава и да търси причината защо се е случило. Дали е междуличностен конфликт или пък нещо друго, което детето вече приема като доминант и му е по-интересно. Различните вещества могат да доведат до интоксикации, до повлиявания, които родителят трудно би могъл да прецени, без да знае какво се е случвало с детето му.
И едно такова дете е в безпомощно състояние, да, необходимо е да се извика спешно екип на бърза медицинска помощ. Но родителят трябва да наблюдава детето, защото когато има употреба на депресанти, на опиоиди, за фентанил, за който говорихме, трябва да следи за дишането. И когато има помрачаване на съзнанието, т.е. не може да се влезе в нормална вербална комуникация с детето или с по-възрастен човек трябва да се действа, да бъде обърнат на една страна, да бъде главата по-ниско поставена при възможност, защото когато лежи човек по гръб, настъпи обратната перисталтика и започне да повръща, той може да аспирира.
Попадайки храна и стомашно съдържимо в дихателната система, може да предизвика много усложнения и проблеми. докато се чака бърза помощ, да се наблюдава, защото ако почне да цианозира, да посинява кожата, устните, пръстите, носа, ушните миди на едно такова дете или възрастен, може да има и хъркащо дишане, т.е. човекът си е глътнал езика, както се изразяваме лаически. Тогава е необходима незабавна намеса.
- А ако човек вече има проблем с наркотиците, вие пък имате ли наблюдение какъв е най-ефективният начин за рехабилитация, защото изкушенията дебнат от всякъде?
Да, изкушенията дебнат от всякъде. Редно е, освен детоксикация, която става в спешните токсикологични звена, след това тези млади хора да продължат много активна работа с колегите психиатри и с психолози, за да се овладее една злоупотреба или една зависимост.
Много е важна психотерапевтичната работа, където без допълнителна химия, без медикаменти се преработват нещата, които са те довели до това състояние и твоята собствена позиция, поглед, оценка върху тази употреба и злоупотреба. Имам доста колеги, които работят в тази насока. Златно правило няма. Съществуват и доста рехалибитационни програми. Но дали ще бъде по типа на домашен стационар, дали ще бъдат изолирани за дълъг период от време. Много е индивидуално. Отнема поне няколко месеца. Това не значи, че човек трябва да е заточен през цялото време в терапевтичен център. Но близките трябва да бъдат готови за появата на подводни камъни и предизвикателства, които лесно да ги тласнат.
- Значи това са вашите съвети към родителите на младите хора, които вече са залитнали към наркотиците?
- Да, да потърсят съответните специалисти - дали ще има нужда от детоксикация. И да имат търпение. Нито едно лечение не минава без рецидив. Това не трябва да ги отчайва. Но с обвинения, заклинания и изнудвания не се постигат нещата. Трябват много разговори, търпение, спокойствие. Зависи и на каква възраст е започнала тази злоупотреба и употреба. Колкото по-рано, толкова по-тежки са измененията в психиката на младите хора и след това възстановяването, лечението, е по-трудно.
Интервюто е в рамките на проект "Знам за наркотиците, но не употребявам", изпълняван с финансовата подкрепа на Национална програма за младежки дейности по чл. 10а от Закона за хазарта (2023-2025) на Министерството на младежта и спорта по договор № 25-00-53/21.11.2024 г.
Последвайте ни