Клетъчната трансплантация при захарен диабет все още е експериментален метод на лечение и се провежда при пациенти, включени в клинични проучвания. Пациентите могат да имат някои от проблемите, характерни за всяка една трансплантация. Все още трябва да се решат някои проблеми. Това заяви в интервю за Агенция БЛИЦ доц. Ивон Даскалова от ВМА.
- Доц. Ивон Даскалова за или против сте клетъчната трансплантация при болните от захарен диабет?
Клетъчната трансплантация все още е експериментален метод на лечение и се провежда при пациенти, включени в клинични проучвания.
Целта на клетъчната трансплантация е безопасно и ефективно лечение на пациенти с тип 1 захарен диабет. Въпреки, че клетъчната трансплантация се осъществява в клинични проучвания от години, тя все още не се счита за стандартен метод на лечение. Продължавайки клиничните проучвания изследователите се нуждаят от увеличен брой успешни клетъчни трансплантации.
Идеята за клетъчна трансплантация не е нова. Първият научен проект при хора е проведен средата на 1980 година. Методът е усъвършенстван и резултатите са по-добри през 1990 година, но само 8% от трансплантираните нямат нужда от инсулин 1 година по-късно.
През 2000 година д-р Джеймс Шапиро и неговите колеги от Университета Алберта, Едмънтън, Канада публикуваха резултатите от направени седем трансплантации по нов протокол, използвайки имуносупресивна терапия без стероид и по-голям брой донорски клетки. Пациентите, проследявани 4 месеца след трансплантацията, поддържали нормални стойности на кръвната захар без инжектиране на инсулин.
Това е така нареченият Едмънтън протокол. Този протокол беше адаптиран и от други центрове за клетъчна трансплантация в целия свят, след което броят на успешните клетъчни трансплантации се увеличи значително.
Клинично проучване, публикувало резултатите си през 2004 год., съобщава, че 56% от 11-те пациенти не се нуждаят от инсулин една година след трансплантацията.
Ако трансплантацията е успешна, трансплантираните клетки произвеждат достатъчно инсулин и пациентът не се нуждае от инжектиране на инсулин.
Кръвната захар се поддържа в нормални граници без опасност от хипогликемия. Добрият контрол предпазва от усложнения. При пациентите се подобрява и качеството на живот.
Преди да се въведе в практиката като лечебен метод за пациенти с тип 1 захарен диабет, при клетъчната трансплантация трябва да се решат някои проблеми.
Като при всяка трансплантация и тук пациентът с клетъчна трансплантация се нуждае от имуносупресивна терапия, която води до риск от инфекции и други странични действия.
Повечето от пациентите се нуждаят от две инфузии в различно време, за да получат достатъчен брой клетки, което налага допълнително донорски клетки.
С новите проекти, водещи учени по света, работещи по проблемите на клетъчната трансплантация при диабетно болните, търсят методи, които да доведат до по-висока степен успешни трансплантации и по-малък риск.

- Къде се фокусират проучванията?
Подобряване на техниката по отделянето, обработването и съхранението на клетките; Намаляване усложненията на процедурите при клетъчната трансплантация; Намаляване страничните ефекти на имуносупресивната терапия; Постигане добър контрол на кръвната захар без хипогликемии; Развитие на нови методики и медикаменти за запазване от имунно изхвърляне донорската клетка.

- Рискована ли е все пак този вид трансплантация?
Въпреки, че клетъчната трансплантация се развива като безопасна алтернатива на панкреасната трансплантация, пациентите участващи в клинични проучвания с клетъчна трансплантация, също могат да имат някои от проблемите, характерни за всяка една трансплантация. При клетъчната трансплантация не се налага голяма оперативна интервенция. Тя се извърша с инфузионни вливания.
На този етап клетъчната трансплантация при захарен диабет се счита за експеримент и се провежда само в определени специализирани центрове с пациенти, включени в научни проекти с одобрен протокол.

- За предпочитане ли е панкреасната трансплантация?
Много проучвания, публикували резултатите си след такава трансплантация, съобщават за това, че панкреасния трансплант подобрява качеството на живот на пациента и има обратно развитие на някои от вторичните усложнения на диабета. Но при всяка органна трансплантация, пациентът трябва да взима имуносупресивна терапия, за да предпази новия орган от отхвърляне от организма. Тази терапия има своите странични действия.
Първата панкреасна трансплантация е направена през 1966 год. Тя е утвърден метод на лечение от години. Прилага се самостоятелно или в комбинация с бъбречна трансплантация. В света са направени около 21 000 панкреасни трансплантации, като около 15 000 са направени в САЩ. Това е голяма операция, при която има и усложнения, като инфекции, възпаления, тромби. Най-често се прави съвместно с бъбречна трансплантация. Процентът на успешни трансплантации драматично е увеличен през 1980 год. Една година след трансплантацията около 85% от получилите панкреасен трансплант нямат нужда от инсулин.

- Какво би трябвало да знаем за захарния диабет?
Захарният диабет е социално значимо хронично заболяване, което се лекува цял живот. Поддържането на високи стойности на кръвната захар, артериалното кръвно налягане и липидите се асоциира с късните усложнения, които увреждат всички системи. Лошият контрол и инсуфициентната терапия при диабета допринася за увреждане на очите и слепота, сърдечно-съдови заболявания, инсулт, бъбречна недостатъчност, ампутации и увреждане на нервите.
Най-често срещаният тип диабет е тип 2 инсулинонезависимия, при който имаме инсулинова резистентност /състояние, при което организмът не използва както трябва инсулина/, комбинирана с относителен инсулинов дефицит.
Другият вид диабет е Диабет тип 1 /инсулино зависим/. То е автоимунно заболяване, при което в тялото се изработват антитела срещу бета клетките /инсулин продуциращите клетки/ като към чужда субстанция и имунната система на организма ги атакува и унищожава. По такъв начин тези пациенти са с абсолютен инсулинов дефицит. Повечето от тези пациенти нямат фамилна обремененост с диабет. Все още науката не е в състояние да спре този процес и да предпази такива пациенти от развитие на заболяването.
Инсулинът е лечението при тип І захарен диабет, прилаган инжекционно в различни схеми и режими, както и инсулиновите помпи. Инсулиновата терапия, провеждана с инжекции или инсулинови помпи, е животосъхраняваща, но в много случаи не е перфектна. По тази причина науката се развива и търси други методи на лечение. Един от които е панкреасната трансплантация.
Интервю на Калина Петрова,БЛИЦ