Експерти коментират развитието на COVID-19 у нас и по света. От Световната здравна организация вече изразиха притесненията си, че покрай пандемията се засилва използването на антибиотици, което създава предпоставка за резистеност.

Това от своя страна може да доведе до сериозни проблеми при лечението на други здравословни проблеми.

На специална пресконференция коментар по темата направи  д-р Скендер Сила -  представител на Световната здравна организация в България. Ескпертно мнение за ситуацията у нас дадоха и доц. Ангел Кунчев и проф. Тодор Кантарджиев. 

В срещата участват още доц. Ангел Кунчев - главен държавен здравен инспектор към МЗ, проф. Асена Сербезова - председател на Българския фармацевтичен съюз, проф. Тодор Кантарджиев - директор на НЦЗПБ, маг.-фарм. Велина Григорова - председател на Професионална организация на болничните фармацевти в България. 

Д-р Сила благодари на всички здравни работници за борбата с коронавируса в България. Той изказа съболезнования на близките на починалите от коварната болест. 

Д-р Сила обясни, че има неконтролируема употреба на антибиотици. За това и се обръща сериозно внимание на обществото.

По думите му трябва да сме предпазливи, защото в противен случай може да има риск пред бъдещето ни. Д-р Сила обяви, че всеки трябва да поеме своята отговорност в тази насока.

"Не трябва да позволяваме на COVID-19 пандемията да се превърне в катастрофа, наречена антимикробна резистентност", подчерта експертът.

Той цитира данни от международно изследване, което показва, че антибиотиците са използвани предимно за профилактика.

Много хора го взимат без да имат симптоми, алармира специалистът от СЗО. А иначе само при 8% от инфектираните от коронавирус имат микробна инфекция, въпреки това масово се назначават антибиотици.  

Д-р Скала каза, че успешните мерки за профилактика и контрол трябва да е кауза на всички. Затова дори и в животновъдството трябва да са внимателни с използването на антибиотиците.

"През последните години СЗО работи в тясно сътрудничество с българските власти за разработване на план за антимикробната резистентност", отбеляза още той и добави, че се изисква необходимото финансиране, за да се случи това.

Болниците се опитват да лекуват с най-евтините антибиотици, които са достъпни.  Това заяви главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев на обсъждане с експерти от СЗО за коронавируса. 

Лечебните заведения използват по-евтини антибиотици заради финансови затруднения. Това не значи, че те не са качествени, каза още той. 

Не трябва да се пие антибиотик при най-малките симптоми на коронавирус, допълни доц. Кунчев. 

Антибиотична резистентност се получава когато се спре предписан медикамент по-рано или се пие без симптом, коментира експертът. 

Не трябва да се пие антибиотик при най-малките симптоми на коронавирус, допълни доц. Кунчев. 

Антибиотична резистентност се получава когато се спре предписан медикамент по-рано или се пие без симптом, коментира експертът. 

Най-важно е хората да запомнят, че когато например им изпишат антибиотик за 7 дни, а те се почувстват по-добре на четвъртия ден и го спрат, или когато изхвърлят в боклука останалото, или го дадат на някой друг, за да не се купува друг, а този да се хвърля, те работят за антибиотична резистентност, обясни Кучнев.

"Днес по моя инициатива ще се съберем представители на Българския лекарски съюз и НЗОК, за да видим защо не върви добре изпълнението на грипната имунизация за хората над 65 години", каза главният държавен здравен инспектор. 

„Не сме забравили, че има и грип и че той предстои. И тази година осигурихме с 50% повече ваксини за хората. Да, на база на страха на населението се оказа, че и те са недостатъчни.

Поради това, че се намираме в една от най-тежките фази на пандемията и цялото внимание е съсредоточено върху COVID, остава впечатление, че сме неглижирали всички други въпроси.

Често чувам обвинения, че хората с хронични, онкологични, сърдечни заболявания, са изоставени. Това не е вярно. При такова натоварване на здравната система повечето ресурси отиват за COVID-19.

"Никой не е отказал нито прегледи. Напротив - идеята да се направят COVID-сектори в такива специализирани болници целяха точно това и то на практика става, когато има жена, нуждаеща се от гинекологична намеса или обикновено раждане и тя е с COVID, да може да влезе в точно такава специализирана болница“, посочи той.

България изостана с приемането на Националния план за действие срещу антимикробната резистентност, но се надявам той да задейства от началото на 2021 г.

Това каза на пресконференция по повод началото на Световната седмица, посветена на осведомеността за антимикробна резистентност и COVID-19 главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев.

„Имахме амбиция да влезе в действия още миналата година, но поради факта, че това е единствената национална програма, по която не толкова едно, две или три министерства имат участие, а на практика участващите в разработването ѝ са 20 различни ведомства, прави координацията много трудна.

Това, което ние се опитахме да направим, е да поискаме конкретно финансовата част от този план от всички 20 ведомства, за да не получим накрая една красива добре оформена книжка, от която нищо няма да произтече, а да знаем, че всеки е предвидил ресурс, хора, време, пари, за да може това да стане факт. За момента от тези 20 сме получили само от 5.

Ще настояваме някои от важните министерства също да покажат своята част“, обясни доц. Кунчев.