Доц. Ташев разкри каква бомба цъка у нас заради демографския срив

Имаме едно ускоряване на намаляването на населението, което е изключително лош показател, обясни той

Тенденциите, към които вървим в момента, ще взривят социалния мир в страната, защото пенсионната ни система е солидарна. България следва най-песимистичните сценарии за разгръщане на демографската криза, което е ясен сигнал, че е нужна драстична промяна на демографската политика. Стимулирането на раждаемостта през социални плащания не е нищо повече от подаяния. С 40% намалява населението вследствие на външна миграция, а се твърдеше, че се доближаваме към нулева миграция. Това каза доц. Спас Ташев, Институт за изследване на населението и човека при БАН, пред Bloomberg TV Bulgaria.

Населението на страната ни е малко над 6,5 млн. души. В периода между последните две преброявания на НСИ то е намаляло с 11,5%.

"През последните 30 години темата за демографския срив стои на вниманието на българските политици. Въпреки че са приемани много документи, които носят гръмки заглавия - стратегии за решаване на демографския проблем, на практика подобрение няма и ако трябва да бъдем обективни, има едно тревожно явление. Според последните прогнози на БАН преди преброяването населението на България към 2030 година трябваше да бъде 6,5 млн., а този брой вече е на лице през 2021 година.

Имаме едно ускоряване на намаляването на населението, което е изключително лош показател. На практика средният вариант на прогнозите у нас не се сбъдва. По-скоро вървим към песимистичния вариант, което показва, че на всяка цена демографската политика трябва да се промени", посочи доц. Ташев.


По отношение на раждаемостта е грешен подходът да се дават пари като социална дейност, категоричен бе доц. Ташев. По думите му стимулите трябва да бъдат "много по-комплексен механизъм, в който да се насърчава раждаемостта сред тези български граждани, които са способни да отглеждат пълноценно своите деца".

"От тази гледна точка политиката на уравниловка, каквато е до този момент, не дава абсолютно никакъв резултат. Тези социални подпомагания са по-скоро подаяния, които реално не могат да задоволят потребностите на средната категория български гражданин".

Но раждаемостта е само единият аспект. При анализ на намаляването на населението през десетгодишния период, ще видим, че 40% от това население, което е изчезнало при тези преброявания, се дължи на външна миграция. Тоест 40% са напуснали страната и може би тук е и най-голямата катастрофа, добави гостът. "През последните години ние говорихме, че се доближаваме към нулева миграция, а на практика не е така".

По думите му около 344 хил. души са напуснали страната, което е много лоша оценка. Ако за смъртността обвиняваме лошото здравеопазване, то по отношение на тази миграция това означава, че социално-икономическата среда не е добра и една голяма част от българските граждани имат усещане за несправедливост и безперспективност в страната.

Трудно можем да повлияем на процесите на раждаемост, но се нуждаем от реформи в икономиката, които да направим България по-привлекателна и да намалим изтичането на работна сила, заяви доцентът. "В същото време, ако работещите в чужбина изявят желание да се върнат в България, то ние трябва да им съдействаме да се установят в страната", каза гостът.

"Тенденциите, към които вървим в момента, на практика ще взривят социалния мир в страната, защото пенсионната ни система е солидарна - работещите в момента формират пенсионния фонд на пенсионерите и когато броят на населението в трудоспособна възраст става все по-малък, а все повече нараства населението в пенсионна възраст, няма как това да не удари социалните устои на страната".

За обезлюдяването на населените места в България, след като има близо 200 селища, където не живее нито един човек, гостът каза, че преди няколко години в БАН е правено проучване, което е показало, че неравномерното развитие на регионите и липсата на инфраструктура неминуемо ще доведе до депопулация на селските райони. "Развитието на инфраструктурата е най-важното нещо, на което трябва да се обърне внимание, но големият проблем е политически, защото се нуждаем от управленска политика, която многократно надхвърля управленския мандат".

"За да се води адекватна демографска политика, се нуждаем от дългосрочна визия и приемственост. Има стратегически проблеми в България, където няма място за партийни противоречия".

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук