Доверчивата Мария помогна за заем на шефа си и сега е на улицата

76-годишна пенсионерка от Пловдив остана без покрив над главата си и разчита единствено на помощ от приятели, за да доживее до следващия ден. Ето какво сподели Мария за тежката си съдба и за решенията, довели я до просешка тояга, пише Марица бг. 

Драмата започнала още преди 10 години. Мария вече била пенсионерка, но решила да заработва някой лев над пенсията си.

Хванала се на работа в шивашки цех в Асеновград, където прекарала дълго време. Там срещнала Екатерина, с която станали приятелки и запазили отношенията си до ден днешен.

„Един ден работодателят ме извика. Пита ме дали мога да му стана поръчител, за да изтегли банков кредит за 15 000 лв. Обясних му, че не мога, защото съм пенсионерка и няма коя банка да се реши на подобна стъпка. 

Разговорът приключи дотук. След около 2 седмици обаче дойде колежката ми Катя, която живее в Асеновград, и ми каза  да тръгвам.

На въпросите, които задавах, просто отговаряше да мълча. Закараха ни в банков клон в „Тракия“. Там беше и нашият работодател.

След разговори с Катя склонихме да му помогнем и му изтеглихме пари​ - аз 10 000 лв., а тя - 15 000 лв. С условието, че той ще си покрива кредитите.

Започна да си ги плаща, но след няколко месеца спря, разказа Мария.

По думите й, първо колежката​ й получила писмо, че не са постъпили вноските по кредита.

След около година Мария заварила на вратата на жилището си бележка от съдия-изпълнител, че ще остане без дом, ако не се изплати задължението в кратки срокове.

„Бях купила  жилището година преди това, благодарение на сина ми. За да се справим с проблема, потърсихме помощ от негови приятели. В крайна сметка спасихме жилището, обаче остана да дължим на хората, които помогнаха.

Не усп​явах да се справя и накр​ая продадохме жилището, за да се издължим. Остана сума, която се опитвам да погасявам ежемесечно малко по малко“, посочи Мария.

Пенсионерката скита из улиците само с дамската си чанта. В нея държи личните си документи и телефон, ако приятелите й я потърсят. Не поддържа добри отношения със сина си. 

„Нямате си представа колко време спах по вагоните на влаковете в Централна гара, до Гребната база“, посочи тя.

Мария не обвинява никого за случилото се, освен себе си, наивността си и желанието да помага. Но призовава хората да внимават на кого се доверяват и винаги да имат едно наум, че ги дебне опасност, особено що се касае за изтегляне на кредити, дори само поръчителство, които според закона са почти идентични.

Ако някой желае да помогне на Мария, може да се свърже с редакцията на "Марица", за да му предоставим контакти и информация.