Осъдиха на доживотен затвор и 100 000 лева кръвнина петричанина Кирил Мишков-Филюшкин за убийството на 67-годишния му съсед Жечо Гендов. Присъдата постанови вчера състав на Окръжния съд в Благоевград, председателстван от съдия Петър Пандев след 4-часово съвещание, съобщава в. "Струма".
Мишков бе осъден на 4 години затвор по второто обвинение за притежаване на газов пистолет, без да има разрешително за това. Магистратите постановиха&nbsp;той да търпи наказанието си при първоначален строг режим. Убиецът бе осъден да плати на двамата синове на разстреляния Жечо Гендов - Георги и Румен, по 50 000 лева кръвнина и близо 5000 лева съдебни разноски по делото.<br /> <br /> Окръжният прокурор Елка Атанасова поиска по време на пледоариите доживотен затвор за Кирил Мишков-Филюшкин, като мотивира високото наказание с това, че разстрелът е извършен предумишлено по време на великденските празници и празниците на града на 4 май 2002 година на площада в Петрич и пред много хора, което квалифицира деянието с висока обществена опасност. Държавното обвинение изтъкна, че подсъдимият е имал предварително подготвен план, за което по време на убийството е бил изключително спокоен, за което говори фактът, че веднага след разстрела Кирил Мишков е седнал в пицария &ldquo;Анджели&rdquo; да пие кафе.<br /> <br /> По време на своята пледоария прокурор Атанасова укори свидетелите, които от страх предпочетоха да премълчат видяното от тях по време на убийството. Факта, че вчера окръжните магистрати бяха поставени пред обстоятелството, че трябва да вземат решение без веществените доказателства, държавното обвинение коментира така: &ldquo;Липсата на част от веществените доказателства не се отразява на експертизата на вещите лица, които са се произнесли, докато трите куршума и двете гилзи още са били налице. Те са изследвани, върнати и впоследствие изгубени или заличени&rdquo;.<br /> <br /> Вчера защитникът на подсъдимия, адвокат Ваня Траянова, пледира за невинност на Кирил Мишков-Филюшкин и заяви:<br /> <br /> &quot;По време на разследването на убийството на Гендов бяха допуснати много закононарушения, а прокуратурата не изпълни своето задължение да прояви контролни функции и да ги предотврати. При задържането на подсъдимия е нарушено правото му на защита, тъй като не му е назначен адвокат&quot;.<br /> <br /> Удобно липсващи веществени доказателства<br /> <br /> <em><strong>Филюшкин влиза във финалната битка с ВКС с желязно алиби<br /> </strong></em><br /> <br /> Окръжният съд&nbsp;в Благоевград оправда името си на правосъдна институция - магистратите пратиха за дълго зад решетките един от символите на ъндърграунда в Пиринско - Кирил Мишев-Филюшкин. Човекът, чието досие би достигнало десетки томове, ако се съберат всичките му &ldquo;подвизи&rdquo; в САЩ, Германия и България, поне още известно време няма да бъде заплаха за обществото. Колко точно обаче, никой не знае, понеже присъдата на благоевградските магистрати подлежи на обжалване във ВКС. А обикновено съдиите в столицата винаги намират повод, за да намалят присъда на колегите си от провинцията. Най-лошото е, че правилото важи с пълна сила за казуса &ldquo;Филюшкин&rdquo; - присъдата на Окръжен съд - Благоевград бе произнесена, без да са налице основните доказателства - гилзите от куршумите, с които през 2002 г. петричкият убиец ликвидира 67-годишния си съсед Жечо Гендов. Изгубили се някъде из полицейските управления по време на 8-годишния процес.<br /> <br /> <em>4 май 2002 г., Петрич, 16.15 часа.<br /> </em><br /> 67-годишният Жечо Гендов седи на пейка в центъра на града с приятели пенсионери. Бъбрят си за великденските празници, цената на агнешкото, неволята да си на днешно време пенсионер. Към пейката се приближава млад мъж, облечен в тъмни дрехи, вади от джоба на якето си пистолет и стреля 5 пъти в главата на Жечо. Старецът се свлича, кръвта му пръска наоколо, попада и върху дрехите на убиеца. След като се уверява, че си е свършил работата, стрелецът си тръгва спокойно, а след няколко крачки се обръща към онемелите на пейката пенсионери и още десетина минувачи, присъствали на стрелбата, и ги съветва да повикат полицията.<br /> <br /> <em>4 май 2002 г., пицария &ldquo;Анджели&rdquo; в Петрич, малко по-късно.<br /> </em><br /> Полицаи нахлуват в заведението и се насочват към масата, където седи Кирил Мишков-Филюшкин. Пред него има купчина салфетки, с които си е бърсал лицето и ръцете, и всички са окървавени.<br /> <br /> Без обяснения полицаите го извеждат от заведението и го карат в РПУ - Петрич, където го обвиняват в убийството на Гендов.<br /> <br /> По-късно ченгетата ще коментират, че това е най-чисто разкритото убийство - многобройните свидетели на разстрела са посочили единодушно, че стрелецът е Филюшкин, показали накъде е тръгнал и дори обяснили<br /> <br /> МОТИВИТЕ ЗА УБИЙСТВОТО - С ЖЕЛЬО ИМАЛИ СТАРА СВАДА ЗАРАДИ ОГРАДАТА МЕЖДУ ДВОРОВЕТЕ ИМ<br /> <br /> В ареста Филюшкин ожесточено отрича да е стрелял. Разбива и мита за финансовата си мощ, която е общоградска тайна, въпреки че никой от съгражданите му не знае какво точно работи. Окръжен съд - Благоевград постановява 2000 лв. гаранция за свободата му, но 40 дни след това Филюшкин още не е успял да намери парите и съдия Красимир Аршинков преоценява свободата му на 500 лв.<br /> <br /> ОБВИНИТЕЛНИЯТ АКТ - ЗАТВОР ДОЖИВОТ<br /> <br /> През септември 2004 тогавашният прокурор в Окръжна прокуратура - Благоевград Яна Гочева, която успя да вкара зад решетките за 17 г. само заради 1 доза хероин легендарния навремето местен наркодилър Боян Петров-Боци, внася железен обвинителен акт срещу Филюшкин. На база многото свидетелски показания и веществени доказателства той е обвинен в квалифицирано убийство, което се наказва с до 20 г. затвор, доживотен затвор или доживотен, без право на замяна. Към Филюшкин близките на Жечо предявяват и граждански иск от 90 000 лв.<br /> <br /> КОЙ Е ТОЙ<br /> <br /> Роден е в Петрич, не е женен, няма деца. Има 3 фамилии - Мишков, Сотиров и Филюшкин. Прокуратурата по някое време се разтърча да търси коя от тези фамилии е била първа, по съдебен път ли са последвали прекръстванията и т.н., но явно й омръзна ровичкането и реши въпроса по Соломоновски - започна да изписва в съдебния календар всичките му имена.<br /> <br /> Мишков-Сотиров-Филюшкин напуска България веднага след като се уволнява от казармата и до 2002 г. почти без прекъсване живее в чужбина. Владее 4 езика.<br /> <br /> Противоречиви са твърденията за дейността му зад граница.<br /> <br /> Под сурдинка в Петрич се твърди, че той е автор на серия поръчкови убийства в Сан Франциско, 2 във Франция и 1 в друга западноевропейска страна, а парите от убийства инвестирал в недвижими имоти - имал 4 къщи в Сан Франциско.<br /> <br /> Според версията на сестра му Кирил бил гениален стругар в Швейцария.<br /> <br /> &ldquo;Животът ми е една авантюра, разказва охотно за себе си в съдебна зала Филюшкин, когато се отприщва да дава показания. Взеха ме войник в Горубляне, но понеже<br /> <br /> МРАЗЕХ ДЪРЖАВАТА, НА КЛЕТВАТА СИ СЕ ЗАКЛЕХ ТАЙНО, ЧЕ НЯМА ДА Й СЛУЖА,<br /> <br /> и след 4 месеца избягах в САЩ. От 1972 до 1980 бях в Чикаго и Канада, работех като готвач в Германия, в Швейцария бях механик и се върнах у нас чак през 1993 г. Исках пак да отида в Германия, но от там няколко пъти ме депортираха.&rdquo;<br /> <br /> Официалните сведения за престоя на Филюшкин в Германия дойдоха от бюрото на Интерпол във Висбаден, провинция Хесенвест. Според техните справки Филюшкин се подвизавал в Германия под 7 различни имена, сред които Кирил Киев, Кирил Кишнов и др., обвиняем е за 18 кражби и има влязла в сила присъда по една от тях. Поделенията на Интерпол в САЩ, Франция и Брюксел твърдят, че не го познават - или не са успели да го засекат заради фалшивите имена, или версиите за наемните убийства са силно преувеличени, или пък от въртене на черпака Филюшкин не е имал време да мисли за глупости.<br /> <br /> Според лекарите Кирил Мишков е човек с изключително здрава психика и физика и докато живял в България, никога не бил ходил на лекар. През 2004 г., вече в ареста, Филюшкин драматично обяви, че е болен от рак на простата, документите му обаче останали в Германия. Като не мина номерът, започна да се лекува зад решетките от екзема. До момента обаче не е доказал с документи нито една от болежките си.<br /> <br /> ЗАЩИТНАТА ТЕЗА<br /> <br /> Не съм го убил аз - това твърдеше по време на целия процес. И не престана да настоява, че не само не е убиецът, ами дори той е жертвата - на няколко пъти задигаше тениска пред съда, за да видят магистратите прободните рани от нож, които му нанесъл Жечо Гендов преди време.<br /> <br /> Според Филюшкин по време на убийството бил в &ldquo;Анджели&rdquo;, където изпушил 6 цигари в компанията на познатата си Теменужка Такева. Такева потвърди думите му. Кръвта по салфетките Филюшкин обясни с наранявания на дланите си от бодлива тел - неволно се одраскал, докато същата сутрин помагал на приятеля си Георги Милев на лозето му до града.<br /> <br /> ИМАМ СИ ДВОЙНИК,<br /> <br /> каза ми го мой съкилийник в Бобов дол, може той да е бил стрелецът, предположи невинно Филюшкин по време на обясненията, които даде на финала на процеса.<br /> <br /> И категорично отказа да разпознае като свои дрехите - черна тениска, долнище на анцуг и тъмносиньо яке, опръскани с кръвта на Гендов, за които полицията твърди, че са били на гърба му по време на ареста в &ldquo;Анджели&rdquo;.<br /> <br /> СВИДЕТЕЛИТЕ<br /> <br /> Те бетонираха защитата на убиеца. Въпреки че при първите разпити в полицията всички са категорични, че Киро е човекът, който стрелял от 20 см в седящия до тях Жечо, няколко дни по-късно свидетелите вече пеят друга песен - те не могли да разпознаят мъжа с пистолета или пък не помнели нищо.<br /> <br /> Заради тази свидетелска амнезия бившият шеф на РПУ - Петрич Валери Бохоров си навлече и гнева на Филюшкин. Бохоров разказа, че минути след разстрела пенсионерът Андон Филчев му посочил Кирил Филюшкин като убиеца. Това взриви подсъдимия до такава степен, че се наложи съдия Петър Пандев да го изхвърли от залата и да му наложи глоба от 200 лв., а когато го върна обратно, забрани на охраната да му махне белезниците.<br /> <br /> Естествено, заседание по-късно Андон Филчев заяви, че не разпознал стрелеца и явно е станала някаква грешка с първите му показания.<br /> <br /> Едва ли е случайно, че същото се случи и със свидетелите по другото убийство, извършено от Филюшкин - на петричкия бизнесмен Тодор Захариев-Бурсука. Броени дни след първоначалните им разпити в полицията, когато всички го посочиха единодушно като извършител, вече никой нищо не помнеше.<br /> <br /> ЕДНО КЪМ ЕДНО<br /> <br /> Годината е 2003, действието отново се развива посред бял ден в Петрич пред много очевидци. Филюшкин пак прави показен разстрел. Само жертвата е различна - този път не е безобиден пенсионер, а спорният бизнесмен Тодор Захариев-Бурсука. Приживе Бурсука е с 25 преписки срещу него за различни престъпления, свързани главно с трафик на акцизни стоки, срещу него се води и дело за убийство. Свидетелите отново сменят показанията си, но 2-ма от тях заковават Филюшкин като екзекутора на 04.08.2003 г. на Бурсука и през 2005 г. Окръжен съд - Благоевград го осъди на доживотен затвор. По позната схема на обжалване делото стигна в София, магистратите го върнаха в Благоевград, последва смяна на съдии, нова присъда от 18 г. затвор и след второ завъртане в София ВКС я намали на 14 г. И за това убийство Филюшкин се кълнеше, че не е докоснал с пръст Бурсука, намекваше още, че знае името на убиеца, но до края така и не го каза.<br />