В един прекрасен пролетен следобед на 1906-а красивата млада поетеса Дора Габе прекрачва прага на Народната библиотека, за да се срещне с 27-годишния старши библиотекар Пейо Крачолов Яворов. Тя е видимо притеснена, дори разстроена и иска да научи защо любимият й мъж се държи така безразлично. Та нали доскоро тя е била негова муза и най- близка жена. Колкото и странно да е, друга влюбена в чирпанлията приятелка и пак поетеса - Екатерина Ненчева от Севлиево, я е завела при него. Тогава пламнала любовта им, а скоро се родила първата й стихосбирка - „Теменуги“, любимите цветя, които авторът на „Арменци“ й подарявал всеки ден. На въпроса защо е тази хладина, Яворов не отвърнал нищо. Само бръкнал с дългите си палец и показалец в малкото джобче на сакото и извадил малка снимка на момиче с бяла якичка. После я показал - новата голяма любов Мария /Мина/ Тодорова от град Елена. „В миг всичко ми стана ясно, врътнах се, прибрах се вкъщи в пет следобяд и на другия ден до десет часа плаках за Яворов” - пише изтерзаната Дора Габе в спомените си. Тогава Мария е на 16 години. Тя е сестра на Петко Йорданов Тодоров от кръга „Мисъл“, в който е и Яворов. Родена на дата четвърти в сегашния месец юли, само че през 1890 година. Дали това крехко момиче е истинската голяма любов на поета? Не остава ли тя незаслужено в сянката на фаталната му съпруга Лора Каравелова. И какво би се случило, ако Господ не бе я прибрал в райските си градини толкова рано. Само на двадесет години. Тодор Иванов е председател на фондация „Яворов” и един от най-големите познавачи на живата и творчеството на поета. Освен това, разбира се, е и негов съгражданин. Обяснимо е при него да търсим отговорите:

Тодор Иванов

- Господин Иванов, коя е Мария или Мина, преди да се запознае с Яворов?
- Родена е в гр. Елена. Баща й Йордан Тодоров е един от най-богатите хора в Северна България. Той е депутат, явявал се най-често като независим кандидат и печелил с лекота. Бил е много достоен мъж: банкер, едър земевладелец, имал имоти тук, и във Виена. Библиотеката му разполагала с четири хиляди тома на няколко езика. Йордан има трима синове, които праща да се образоват в Европа.  Христо учи социология, Петко, който е малко разпилян, се увлича по литературата и политиката, за което баща му доста го хока. Казва му: „Оня, който не е самостоятелен, един чиновник например, той не може да се занимава с политика. За тази работа трябва да сте богати”. 
Никола е най-малкото дете в семейството. Той е бил доста ексцентричен, обичал светския живот. Има версия, че се е хванал с някаква румънска актриса и после дирите му се губят. Знае се обаче, че в тежките месеци на боледуването е бил до сестра си Мина в Париж. 
Странно, но Тодоров и Петко Каравелов, бащата на бъдещата съпруга на Яворов Лора са се познавали, били са съмишленици. Държавникът  дори му е гостувал в Елена и заедно се обикаляли района. Майката на Мина пък е била от рода на Иларион Макариополски. Знатна дама. 

- Какво се знае за малката Мина ?
- Била много умно момиче, слабичка, давали й нещо за подсилване. В интелекта си била надраснала своите връстници. Град Елена за нея бил тесен. Когато идва да учи в софийската гимназия тя е свирила на пиано, ходела на уроци при най-известната софийска пианистка, имала литературни интереси, дори публикации в някои списания, но брат й Петко бил против това нейно увлечение и дори я спирал. 

- Къде и кога се срещат Мина и Яворов?
- Един ден Яворов отива на гости в дома на своя приятел Петко Тодоров и докато сестра му си решела косата на печката, я заговорил. Това е първата им среща. Датата е 25 март 1906 година. Благовещение. Поетът е бил очарован, превзет, паднал в плен на очите й. И дали тогава или по- късно пише две „Хубави очи“ не е сигурно, но се знае, че веднага се ражда стихотворението „Благовещение“. 
Няколко месеца по-късно, 20 август 1906 г., е фаталната среща на Яворов с Лора Каравелова, при един излет на Драгалевския манастир, а на първи септември той пък е командирован от министъра на образованието професор Шишманов във Франция.

- Как е изглеждала Мина, та е запленила така Яворов?
- Тя е била висока, с големи нозе, леко прегърбена, едра. На пръв поглед нищо особено. Професор Димитрина Ананиева ми разказва следния случай: Един ден Яворов поканил в една сладкарница Мина на баклава и лимонада. Сестра му Екатерина минала да ги види. Те седели до витрината, а тя се движила по тротоара и после споделила: Какви очи. Очи звезди. 
Мина е имала невероятно излъчване, глас, изражение, които пленявали. 

- Как момичето приема срещата с Яворов и какво се случва после?
- Яворов започва да й пише веднага. Разменят си картички, в които не липсват закачки: „Тук всичките еленски моми знаят поезията ви наизуст и въздишат по нея –пише тя. „Аз съм нещастен, че те вместо да въздишат по мен, въздишат по стиховете ми” - отвръща той.
По това време Мина знае много добре кой е Яворов. Познава творчеството му. Той е най-четеният поет в България и приятел на брат й. Списание „Мисъл“ се получава в дома им в Елена. Тя е прочела всичко от него. Той е бил хит, както биха казали днес. В отговор на неговите любовни обяснения тя му пише: Аз съм толкова млада, а вие сте поет.

- Как реагират близките на момичето, все пак то е само на шестнадесет години?
- Едно от неговите посвещения предизвиква скандал. Брат й Христо, пък и Петко, смятат, че Яворов не се ползва с добро име. Прекалено свободен е бил в поведението си към жените. Те са искали да предпазят сестра си от лапите му. Гледали са на него като орел, който ще я грабне, за да удовлетвори каприза си. Атакуват го, че е беден и не може да храни къща. При тази ситуация тя се стъписва и от тук любовта им става особено драматична.
Пейо изразява чувствата си, като пише стихове и ги посвещава на Мина.
Литературна София, разбира се, се догажда, че тя е музата и става скандал. Приятелите му са възмутени, че я разкрива.  Доктор Кръстев остро го критикува. Яворов е обиден, твърди, че никой няма право да се бърка в интимните му чувства, още повече, че той е чист в отношенията. 
Улицата обаче не му вярва. Мълвата го изкарва завоевател, който иска да злоупотреби в отношенията си с малкото момиче. Любовта става още по-драматична, въпреки че се задоволява само с размяна на писма, които момичето от един момент нататък започва да крие. Когато Мина идва да учи в София обаче нещата се променят. Те започват да се срещат, всичко е много скрито, дават си знаци къде да се видят тайно. Тя е неговата муза, той любовта на живота й. 
Но пред всичко това се изпречват братята и баща й.
Независимо от това обаче, когато става на осемнадесет години Мина иска да отиде при любимия си. Крехкото девойче намира сили да се опълчи на своите, които не искат и да си помислят, че може да попадне в лапите на този женкар. Тя заявява категорично: Аз вземам решенията. Готова е да му пристане. И ето го парадокса. Яворов се отдръпва. Стъписва се. Дотогава той гледа на нея като муза, вдъхновение, и в един момент това ефирно божествено създание иска и е готова да му стане съпруга. 

- Явно той съвсем не се вижда като семеен човек?
- Така е. Никак не си го представя. В един разговор дори й дава да разбере, че той въобще не е готов за това. Поетът винаги е бил самотник , казвали са му Сянката, защото се разхождал все самичък. Бил е затворен тип. И изведнъж музата му е готова да се превърне в съпруга, да готви, да пере пелени, да върти къща. Ужасен Пейо пише на сестра си Екатерина: „Изгубих посоката, нещата вече не са под контрол. Не съм мъж за женене. Не се виждам такъв”. 


Къщата на семейството на Мина в Елена

- И какво е решението? 
- Той бяга и по този начин нанася на Мина съкрушителен удар. След тежката борба, която влюбената води със своите близки, той се отдръпва. Тя така и не може да разбере защо. Не проумява, че той търси в нея само духовното.

- А възможно ли е любовта им да е надскочила тези граници? Имало ли е физически контакт между двамата? 
- Съществуват предания, които се помнят в Елена. В покрайнините на града е имало ливада, където те са се срещнали. Яворов е гостувал периодично там. Така че може би връзката им е надхвърлила границите на духовното .
Когато бяхме в Париж, за панихидата на гроба на Мина, там бе и нейният племенник Недко Пеев, строителен предприемач, който отдавна живее във френската столица. Той каза, че ако говорим реално, в един момент Мина станала активната страна във връзката. 

- Какви са доказателствата ? Защо? Все пак тя е жената? 
- Защото в рода им е било известно, че тя е болна от туберкулоза, знаело се, че няма да има дълъг живот. Заради липсата на време тя е бързала. Нещо повече Недко Пеев намекна, че смъртта й не е само резултат на туберкулозата, но и на един аборт. Той е трябвало да бъде скрит в България, и затова тя е била изпратена далеч, в Париж. Има жени литераторки и изследователки, които намекват доста по-ясно от мъжете, че става въпрос за аборт.

- Колко време продължава тази трагична любов и можело ли е тя да има друг финал?
- Цялата история продължава четири години. Идва болестта. Пращат Мина в Париж да учи и се лекува. През февруари 1910 година по време на едно представление в операта, тя получава пристъп от болки в стомаха. И от тогава до юли върви към края. 
Настаняват я в скъп и луксозен санаториум в Бретан, Северозападна Франция. Това е всъщност пансион за туберкулозни, тя всеки ден вижда смъртта около себе си. Пред очите й обезобразени млади, стари, всякакви. В тази среда рухва. Болестта я превзема. 

- А къде е по това време Яворов?
- Той иска да отиде при нея. През последните месеци те не поддържат контакт. На първи юли тръгва. Знае, че не е добре, бърза. Говори по телефона с брат й Никола. Иска да я види, но получава телеграма, че е късно. Денят е 14 юли. Опелото е в руската църква в Париж. Ковчегът е закрит. Музата не е за показване. Лора по това време е в Лондон и научава от вестник „Пряпорец“, че „малкото момиче с прекрасните очи е мъртво”. Тя възлага на свой приятел да поднесе от нейно име на мъртвата букет момини сълзи. Бъдещата съпруга на поета изпраща голямата му любов с момини сълзи. Такава е играта на съдбата.

- Как поетът преживява тази вечна раздяла с любимата си ?
- След погребението Яворов остава шест месеца в Париж и с брат й оформят гроба. Всеки ден от 13 юли до декември той прекосявал пеш „Булонската гора“ и носил червени цветя на гроба на любимата си. Бил смазан от мъка. Не пишел. В дневника му четем, че една сутрин като отишъл на могилата на Мина видял до нея един пресен гроб. Казва, че той е трябвало да бъде неговият. Готвел се да я последва още тогава. Да легне до нея.

- Мина - любимата му муза, остава в сянката на фаталната му съпруга. Защо според вас? 
- Заради драматичния й край, който става причина и за самоубийството на поета. Но повтарям, че Яворов не е роден за брак. Дори да беше се оженил за Мина, а не за Лора, пак щеше да се случи същото.

- Вашето заключение: Мина ли е голямата любов на Яворов?
- Да. Аз така мисля.
 

В Париж е вечният й дом